Facebook

Моля, споделете страничката ни :)




Tweet
Берое (Стара Загора)Ботев (Пловдив)Ботев (Враца)Верея (Стара Загора)Витоша (Бистрица)Дунав (Русе)Етър (Велико Търново)Левски (София)Локомотив (Пловдив)Лудогорец (Разград)Септември (София)Славия (София)ЦСКА (София)Черно море (Варна) Локомотив (София)Марек (Дупница)Черноморец (Бургас)Спартак (Варна)

Кристиян Малинов: Да се играе за ЦСКА е сладко и трудно

Кристиян Малинов: Да се играе за ЦСКА е сладко и трудно

Novsport

Кристиян Малинов даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е поредният кадър за националния отбор, който е тръгнал към големия футбол от Благоевград. Сърцат играч, който вече трети сезон е фактор в титулярния състав на ЦСКА. „Червените“ безспорно са трамплин за кариера в чужбина и логично към него вече има интерес. Германските Щутгарт и Шалке засега само следят изявите на 25-годишния български биткаджия, но според много анализатори трансферът е само въпрос на време.

- Здравей, Кристияне! Очакваше ли в началото на април ЦСКА да се бори за шампионски дубъл при доминацията на Лудогорец в последните години?
- Винаги очакваме да се борим за купа и титла. Вече зависи как тръгваме и какви са резултатите, но като почваме първоначалната ни мисъл е да се борим и на двата фронта.

- Знаеш ли кога е последният дубъл на ЦСКА?
- Честно да ви кажа не знам.

- През 1997 г.
- Много далече.

- Вече завършваш трета година на „Българска армия“ – какво е да се играе за ЦСКА?
- Сладко и трудно. Като цяло много е напрежението. Когато побеждаваш има сладко напрежение, а когато резултатите не са задоволителни, пак има напрежение. Но чувството е уникално заради публиката, самия клуб, историята, футболистите, които са играли тук. При самата мисъл, че играеш за такъв клуб с такива футболисти и публика, знаеш, че трябва да дадеш 100% от себе си.



- Кое би казал, че е лесно и кое най-трудно?
- Лесно е, когато се побеждава и играта върви, разбира се. Трудно е, когато резултатите не са задоволителни. Почват критики и недоволство от страна на феновете, което е нормално. Все пак сме в такъв отбор, в който задължително трябват само победи.

- Всеки отбор губи, съответно и ЦСКА. Като се прибереш вкъщи след загуба, какво си мислиш?
- Гледам много да не го мисля. Прибирам се вкъщи при семейството ми и те отвличат вниманието от всичко около футбола. Ние сме заети от понеделник до петък, колкото и банално да звучи. Хората си мислят, че идваме, тренираме два часа и си тръгваме, което не е така. Целият ден ни е зает с мисъл за тренировката, с професионално отношение. След мач гледам да оставя време за семейството си. Един-два дни те отвличат от цялото напрежение.

- Самокритичен ли си? Гледаш ли мачовете, след като вече са свършили?
- Да, същата вечер след мача го гледам и анализирам. След това вече забравям за това.

- Като малък от кой отбор беше?
- Не бях от ЦСКА като малък. Израснал съм в област Петрич, от едно малко село съм – Кавракирово. Нормално - като малък тренирах в Беласица и симпатизирах на местния отбор. След това по стълбичката стигнах до Ловеч.

- Какво е толкова специалното във вашата южняшка кръв? Защо толкова много от най-големите футболисти на България са тръгнали от вашия край?
- Предполагам, че характерът и себераздаването са основна черта на хората от Югозапада. Борбеността също.

- Вече каза, че си започнал в Беласица. После беше в Пирин при Ивайло Андонов, един от нашите герои от американското лято от 1994 г. Кой ти е любимият футболист от вашия край?
- Може би всички очакват да кажа Бербатов, но за мен е Иван Цветков. Футболист, на когото наистина се възхищавам за уменията му.

- Да не се обидят някои от по-старите като Андонов, Петър Михтарски или дори твоят началник Стойчо Стоилов?
- Тях не съм ги гледал. Не съм имал удоволствието да ги наблюдавам.

- Винаги ли си играл като дефанзивен халф?
- Не. Първоначално почнах като десен бек, защото ръстът ми беше по-нисък от този на останалите. След това минах като дясно крило. В Пирин при Ивайло Андонов станах халф и оттогава до ден-днешен играя на тази позиция.

- Нормално е на твоя пост футболистите да получават много картони, но при теб не са ли твърде много?
- Мисля, че тази година не са. Миналата бяха наистина.

- Не се ли притесняваш, че заради агресията ти може да те нарочат за груб футболист?
- Това въобще не ме интересува. Който както иска да го интерпретира.

- На какво се дължи тази твоя безкомпромисност на терена? Къде си я научил?
- Никъде не съм я учил. Явно е заложено генетично вътре в мен. Има и други хора от Югозапада, които играят по същия начин. Просто горим в играта.

- Кой е идолът ти на твоя пост? Едно време Клод Макелеле беше футболист със същите габарити, със същия начин на игра, също получаваше много картони…
- Следял съм Макелеле, защото съм фен на един от отборите, в които е играл – Челси. Но по-скоро симпатизирах на един футболист, който е много темпераментен и играеше в Милан – Дженаро Гатузо.

- Имаш няколко много емоционални моменти в кариерата. Нека започнем с първия – твоето изригване след победата над Рига с дузпи. Какво се случи тогава?
- Турнирен сблъсък и цял мач имаше провокации от тяхна страна спрямо наши футболисти, конкретно от техния капитан. Удряне, блъскане при статични положения. След мача просто си изпуснах нервите и отидох да се израдвам пред него. Случи се така, че той тръгна, а след него още двама-трима от техния отбор. От моя тим също тръгнаха момчета да ме защитят. Така се получи много неприятно нещо.

- Кариерата е пред теб – ще повториш ли това нещо?
- Не. Сега мисля по по-различен начин. Мисля, че съм по-улегнал. Не мисля да го повтарям повече.

- Как гледа мачовете на ЦСКА с Адмира Вакер, когато „червените“ се представиха толкова силно, а ти не бе на терена, заради този инцидент?
- Много емоционално и много трудно. Много исках да помогна на съотборниците си и да бъда на терена пред нашата публика, когато стадионът беше пълен. Беше невероятно, аз също виках и скачах от ложите. Много съжалявах, че не бях на игрището.

- Другият такъв случай е с Антон Недялков на мач с Лудогорец, когато едва ли не бяхте готови да се сбиете, а и двамата сте започнали в школата на Литекс. Всичко между вас приключи ли с този момент?
- Абсолютно. След мача всичко е приключило. Видяхме се, поздравихме се и няма никакъв проблем. Познаваме се с него от десет години.

- Какви са ви отношенията в момента?
- Не сме супер приятели, но имаме абсолютно нормални отношения.

- Как смяташ – правилно ли постъпват феновете на ЦСКА, че са толкова крайни против Недялков, който все пак малко или много игра добре за „армейците“ и съответно направи много сериозен трансфер?
- Точно това казвам, че това е много деликатен въпрос. Ние първо сме професионалисти. В България малко сме на крайности. В Европа, по-глобално като погледнем на нещата, има футболисти, които правят трансфери от Барселона в Реал (Мадрид) или от Интер в Милан. И това не е никакъв проблем. В България са малко по-различни нещата. Малко сме по-крайни спрямо тези работи. Аз не го съдя. След трансфера му в Лудогорец му писах и му звъннах. Поздравих го и му пожелах успех. Казах, че нямам нищо лошо към него. Ние сме професионалисти и където можеш да си изкарваш прехраната, там го правиш. Замислих се над този въпрос, но ако не те искат на едно място, нормално е да търсиш реализация на друго.

- В ЦСКА сте много българи и много чужденци, горе-долу има паритет в титулярния състав. Какви са отношенията между българите и легионерите?
- Колегиални, всичко е в рамките на нормалното. Не сме приятели постоянно да ходим по кафета или ресторанти, но не е и нужно. Има настроение, шеги и закачки на терена и в съблекалнята. Поддържа се една нормална и положителна обстановка.

- На какъв език си говорите, понеже има много националности?
- На много езици. Малко български, малко испански, английски повече се говори. От три години съм тук и понаучих доста езици.

- С кой се справяш най-добре?
- С английския, защото е най-говорим в нашата съблекалня. Мога да комуникирам и на испански, не свободно, но нормално.

- Кой ти е най-добрият приятел в отбора?
- Може би Витаутас Чернаускас.

- А с него на руски ли си говорите?
- Не, той знае перфектно български.

- А от чужденците, извън Чернаускас, с кого си говориш?
- С всички си комуникирам. Али Соу е много готин, Джеферсон, Енрике… С всички си имаме закачки и шеги. Имаме си приказка.

- Работихте и с български, и с чуждестранни треньори – каква е разликата между тях? С кого е по-лесно?
- Може би с българин, което пак е относително казано. Поради причината, че българите имаме малко по-различен манталитет от европейското мислене. Например при Ел Маестро беше малко културен шок като дойде тук. Бихме Славия с 2:1 на „Армията“ в последната минута, той падна на терена и започна да се радва. Той е такъв човек, че изразява емоциите си много бурно. Влезе в съблекалнята и всички бяхме навели главите. Каза: „Какво става? Защо не се радвате? Бихме в последната минута! Уникално! Невероятна емоция!“ А ние всички бяхме оклюмали, защото не играхме както трябва в този мач. Може би това е разликата между българите и чуждестранните треньори.

- Младият Валентин Антон стана неизменна част от отбора, Турицов също започва да се налага. Какво мислиш за тези момчета?
- Добри момчета, слушат какво се говори, попиват, всеки ден тренират 100%. Раздават се, а и на мачовете също играят много добре, което вече идва от техния характер – да покажат всичко, което могат на терена. С Турицов не съм бил толкова много на тренировки и на мачове. Но мисля, че Вальо след известно време ще показва много повече на официалните мачове.

- Коя е неговата позиция? По принцип беше централен защитник, след това отиде на твоя пост като дефанзивен халф, но къде е най-силен?
- Не знам, не мога да кажа. Преди мислех, че е много силен в дефанзивен план като защитник. Сега гледам, че играе с топката, има техника, има футболна интелигентност. И на двете позиции се справя перфектно.

- Каква е разликата между треньорите на ЦСКА в настоящия сезон – Нестор Ел Маестро и Любо Пенев?
- Може би дисциплината е разковничето в цялата ситуация. При г-н Пенев е много по-висока дисциплината, изискванията за държание в съблекалнята, извън нея и на тренировка са малко повече. Може би това е основното. Разбира се и двамата имат различен стил на игра. При Ел Маестро се играе по-директен футбол, а при Любо Пенев с повече задържане на топката и по-атрактивно, което допада повече на феновете.

- Да не излезе, че при Ел Маестро сте били недисциплинирани?
- Не, не става въпрос за това. При него също бяхме дисциплинирани. Просто знаете, че Любо Пенев е перфекционист. Всякакви детайли като закъснение с една минута или качване на теглото със 100 грама…

- В интервютата си Ел Маестро признаваше, че е голям ексцентрик. Кажи нещо, което беше много ексцентрично при него, извън ситуацията с мача със Славия?
- Даваше големи бонуси при гол от статични положения. С неговия стил на игра разчиташе на директен футбол и изключително много на статични положения. Стимулираше ни да вкарваме по този начин. Даваше съответната сума. Наистина е много ексцентричен човек, като треньор е много емоционален. Харесвам го като човек и като треньор.

- По-дефанзивните играчи не се ли чувствахте пренебрегнати, защото по-малко ще вкарвате от такива статични положения?
- Такива като мен по-ниски, да. Не се включват на статични положения. Чувствахме се малко по-пренебрегнати. Знаехме, че няма шанс да вземем тези бонуси, но се надявахме, че хората, които ги взимат може би ще почерпят един път отбора. Но не се получи това нещо.

- Любо Пенев пък е известен като голям мотиватор. Как го прави?
- Самото му присъствие в съблекалнята и на терена те мотивира достатъчно.

-А какви са отношенията ти с Пенев в чисто човешки план, извън тези между футболист и треньор?
- Имаме нормални отношения – „здравей – здрасти“, „как сте?“

- От този ден са минали осем години.
- Да, но ние си поддържаме отношения. Не е имало някакви спорове. В един момент той пак ми беше треньор в Литекс. Никога не съм имал лоши отношения с него.

- На кой треньор дължиш най-много в кариерата ти досега?
- На Светльо Тодоров. Първоначално той повярва в мен и видя качествата, които в момента развивам. Даде ми насоките в какво съм силен и кое да подобрявам в играта си и като професионалист във всички области на живота.

- Кирил Десподов със сигурност е вдъхновение за всеки млад български футболист с неговия трансфер. Ти мечтаеш ли за преминаване в чуждестранен отбор?
- Искам да премина в чуждестранен отбор, но за момента съм изключително концентриран в ЦСКА. Да свърши сезонът и след това ще мислим и ще обсъждаме. Ако има някакви варианти, съм готов да ги изслушам. Ако не – продължавам да се боря тук.

- Десподов говореше, че Серия А му е любимото първенство и отиде в Италия. Сега се говори за интерес към теб от Шалке, Щутгарт – харесва ли ти Бундеслигата?
- Харесва ми Бундеслигата, Италия, Англия, Франция. Гледам първенствата по телевизията. Допадат ми, но доколко са верни тези слухове, не мога да твърдя. До мен не е достигала никаква такава информация.

- Достатъчни ли са три години в ЦСКА или можеш още да изкараш?
- Мисля, че са достатъчни. Свършвам третата година. Но зависи от интерес, дали някой те е харесал и иска да те привлече. За мен не е никакъв проблем да остана тук и да се боря, както съм го правил досега.

- Кой ти е най-силният мач в кариерата досега?
- Много труден въпрос. Сигурно се очаква да кажа някой мач, в който сме били Левски или Лудогорец. Но не мога да преценя кой е най-силният ми мач. Може би този с Лудогорец за купата миналата година, когато ги бихме в продължението с 2:1.

- Не си от халфовете, които вкарват много голове – нямаш ли афинитет към попаденията?
- Излиза, че нямам афинитет към гола. Към атаката имам някакъв афинитет, но към гола явно нямам.

- Кое ти е любимото дерби – ЦСКА – Левски или ЦСКА – Лудогорец?
- ЦСКА – Левски, разбира се.

- Защо след силната серия, която имаше срещу Левски, ЦСКА загуби два мача с автоголове без по никакъв начин да бъде надигран?
- Не знам. Не мога да отговоря на този въпрос. В дербитата и двата отбора са на 100 %. Всичко е борба по терена. Просто късмет. Особено първият автогол беше изключителен късмет – удар в гредата, удари се в Черниаускас и влезе. При втория може би имаше липса на концентрация в този момент от страна на Стивън.

- В историята много футболисти на Левски и ЦСКА са били приятели. Има ли играч на „сините“, с който поддържаш добри отношения?
- Разбира се, че има и не го крия. С техния бивш капитан Иван Горанов прекарахме година и половина в Ловеч. Станахме много близки и до ден-днешен си поддържаме връзка. Със Станислав Костов също.

- Какво си говорите след мач?
- Има някакви закачки, но не си говорим толкова много за дербитата и какво е станало.

- Вярваше ли, че в рамките на три дни ЦСКА няма да допусне гол в Разград?
- Да, вярвахме. При Любо Пенев вярата в нашите сили е повече, отколкото беше преди. Той вдъхва самоувереност и самочувствие в нас. Идва от него и ни го предава, а за момента успяваме да го катализираме на терена.

- Любо Пенев беше велик голмайстор – показва ли ви понякога как той вкарва голове? Все пак продължава да е много добър на малки вратички…
- Досега не. Само дава насоки. За момента не се е включил при нас.

- Вече си национал на България – какво е да пееш химна на Националния стадион?
- На Националния стадион още не съм го пял, не съм излизал сред първите 11. Първият ми мач като титуляр беше сега с Косово. Беше незабравимо, минава за секунди, чувството е неописуемо – пълен стадион, химна, излизаш и играеш за България. Невероятно е!

- Роден си само три месеца преди най-великия момент на България във футбола – лудото американско лято през 1994 г. Гледал ли си тези седем мача на България оттогава?
- Не, всичките не съм ги гледал. Преди време може би съм гледал един-два мача. Говоря за най-знаковите и паметни срещи с Германия и с Мексико.

- Преди 25 години взимахме интервюта от Стоичков, Балъков, Лечков, Любо Пенев… Сега ти си на ход, заедно с твоите съотборници в националния отбор. Кога България ще се класира за голямо първенство?
- Много сме далече от футболистите, които са били едно време. Наистина големи звезди! Много сложен въпрос е кога ще се класираме. Когато покажем, че сме готови. Не мога да посоча дата и да давам празни обещания. За момента се представяме добре. Отборът върви във възходяща линия. Предстоящите мачове през лятото ще покажат дали сме готови или все още не.

- Има вариант да излезеш на един от най-великите стадиони - „Уембли“ като титуляр. Мислиш ли за този момент?
- Нека първо г-н Хубчев ме повика, да се представям на ниво и да съм във форма. След това вече ще видим.

- Такива мачове правят трансфери на футболисти…
- Да, така е. Ако се представиш добре.

Novsport


Покажи новините за отбор

ЦСКА
Левски
Славия
Черно море
Локомотив
Ботев
Дунав
Берое
Септември
Ботев
Етър
Лудогорец
Верея
Витоша