Facebook

Моля, споделете страничката ни :)




Tweet
Берое (Стара Загора)Ботев (Пловдив)Ботев (Враца)Верея (Стара Загора)Витоша (Бистрица)Дунав (Русе)Етър (Велико Търново)Левски (София)Локомотив (Пловдив)Лудогорец (Разград)Септември (София)Славия (София)ЦСКА (София)Черно море (Варна) Локомотив (София)Марек (Дупница)Черноморец (Бургас)Спартак (Варна)

Михаил Иванов: От Левски ми остана доста горчивина

Михаил Иванов: От Левски ми остана доста горчивина

Novsport

Михаил Иванов е вратар, юноша на Левски. Роден е на 7 август 1989 година. Името му нашумява, когато подписва договор с италианския Сиена. На Апенините играе още за Фоджа и Пиаченца. У нас е пазил на вратите на Ботев (Bp), Ботев (Пд) и Витоша (Бистрица). През тази година той играе за шведския Ескилстуна. Отборът му направи истински подвиг, като се класира за елита след драматичен бараж. Пред „България днес" Мишо говори за живота в Швеция, както и за вратарските проблеми в Левски.

- Мишо, честито! Твоят отбор Ескилстуна се класира в елитната дивизия на Швеция. Разкажи повече за драматичния бараж.

- Благодаря! Емоцията от класирането е страхотна. Ние сме значително нов отбор в Швеция и затова нашите фенове все още не са много, но след победата всички празнувахме заедно, като едно цяло.

- Какво е нивото на футбола в Швеция?

- Качеството на футбола във втората им дивизия - Суперетан, е на средно добро ниво. Спокойно може да се сравни като един микс между първите отбори в родната ни Втора лига и втората 8-ца от нашата Първа лига. Изключение правят интензитетът и физическото състояние, които футболистите показват по време на тренировки и мачове. В Швеция те са на по-високо ниво.

- Как се озова в Швеция?



- В отбора се озовах съвсем случайно. За това ми помогна моят приятел и колега Джанлука Курчи, с когото се познаваме от времето ни, прекарано в Сиена преди 10 години. Той вече беше привлечен от клуба и след телефонен разговор, в който го поздравих, ми подхвърли, че отборът търси втори вратар. Предложил ме е и те са ме харесали. Искам специално да му благодаря, тъй като аз вече бях разтрогнал договора си с Витоша и бях в търсене на нов клуб.

- Бързо ли се аклиматизира?

- Няма друг българин по терените в Швеция. Нашият отбор е един от малкото, който е съставен от играчи, идващи от всички краища на света. Имаме само двама чисти шведи. В съблекалнята се говори на доста различни езици - шведски, испански, италиански, английски, френски, сръбски, руски. За моя радост говоря няколко от тях, затова бях приет много бързо и лесно сред момчетата. Точно тази мултиетнос ни помогна да се превърнем в един добър и сплотен отбор.

- Колко мача записа?

- Травма на Курчи ми даде шанс да запиша два мача за отбора, като в единия получих и приза за най-добър на терена. Но няколко седмици по-късно получих първата сериозна контузия в кариерата си. Скъсах предни кръстни връзки, което ме изкара от игра до края на сезона. Изказвам благодарности на д-р Тони Георгиев, който ме оперира изключително бързо и успешно. Това ми помогна да се върна само за 4 месеца. През това време отборът и Курчи подобриха рекорда за чисти мрежи в историята на Суперетан. Надявам се именно това постижение да му помогне да намери по-добър отбор от догодина, а неговото напускане да ми осигури повече шанс за игра.

- Швеция игра четвъртфинал на световното първенство през това лято. Как бе прието това в страната?

- Със сигурност постижението даде повод за радост и гордост на всички шведи. Най-големият плюс от това тяхно представяне е, че се показаха претенциозна страна, която е изградила здрава и успешна методика на работа с младите и която дава немалко играчи на силните европейски отбори. Освен добри резултати в зимните спортове Швеция показа, че заслужава да има успехи и на зеления килим.

- Гледаш ли мачовете на българския национален отбор?

- Разбира се, че следя тима. Радвам се, че се работи добре и че селекционерът Петър Хубчев дава шанс за изява на голям брой играчи. Показват солидна игра, растеж. Най-много харесвам, че се акцентира на единността в отбора. Личи си, че момчетата си помагат и имат добра спойка. Шансове за класиране на европейско има, както винаги. Няма да съм първият, който да каже, че трябва да се мисли мач за мач. Апетитът, или по-скоро сигурността в собствените качества и в победата, идва постепенно с постоянство.

- Двама вратари са сочени сред фаворитите за футболист на годината - 42-годишният Георги Петков и Пламен Илиев. Кой заслужава отличието повече?

- Постижението на Георги е страхотно, достойно за награда. Но се надявам Пламен да спечели, тъй като няколко години работи в сянка, след като напусна Левски. Не се пишеше много за него, но съумя да изчака своя момент отново и да се върне подобаващо.

- Съжаляваш ли, че ти самият не получи повече шансове за изява в Левски?

- От Левски ми остана доста горчивина като цяло. Разбира се, най-вече от двата изгубени трофея в последния момент - финалът за купата и фамозният последен мач срещу Славия на „Герена". На втори план, че не ми беше гласувано доверие. Независимо че показвах сериозно и професионално отношение, никога не позволиха да застана под рамката като номер 1. Ако трябва дори да се допитаме до статистиката, и четирите мача, в които съм играл, Левски не е губил. Беше период, в който се чувствах изключително добре и можех да помогна на отбора. Милеех за Левски и затова все още изпитвам усещане, че съм оставил нещо недовършено. Много специален момент за мен беше емоцията от играния мач с Лацио за 100-годишнината на клуба.

- Защо сегашните вратари в Левски допускат толкова много грешки?

- Ще ви дам пример с вратаря Матиа Перин. Когато застана под рамката на вратата на Дженоа, направи куп грешки през първата година. Клубът беше зад него винаги, съотборниците му също. След това той съумя да се превърне в един млад и стабилен вратар. В момента е втори избор в Ювентус и националния отбор на Италия. Тук може би ще кажете, че това важи за Ники Кръстев, но не и за другите двама мои колеги Божидар Митрев и Мартин Полачек. Смятам, че основният проблем е работата на ниво психика с вратарите. Когато те излизат на терена, трябва да усещат пълното доверие на треньорското ръководство и съотборниците си. Футболистът веднага усеща, когато е поставен под съмнение. Големият проблем е, когато треньорът премълчава това, не търси път за разговор с футболиста, който научава от друго място, че не е харесван. Няма как да се подминат и аспектите на физическа подготовка и най-вече на вратарска техника. Треньорите в България, които да съчетават и трите аспекта, се броят на пръстите на едната ми ръка.

- Друг „син" юноша - Ники Михайлов, се завърна в клуба. Ще се справи ли?

- Не се познаваме лично. Надявам се да успее да влезе във форма скоро и да помогне на Левски.

- Липсва ли ти футболът в Италия?

- Изкарах 10 години там. Италия ме изгради като вратар и личност. Даде ми възможността да стана едва петият българин в историята - играч в Серия „А". Оставих невероятни спомени, страхотни приятели. Ако един ден получа предложение оттам, не бих се замислил и за момент и ще приема.

- Кой вратар е твой идол?

- Винаги съм казвал, че Буфон седи най-отгоре на всички, като някакво подобие на божество. След приза ми за най-добър млад вратар в Италия ме сравняваха по качества именно с него. Но моят идол е друг и той се казва Икер Касияс.

- С какво се занимаваш в свободното си време?

- Хобита много, но като цяло съм човек на изкуството. Обичам всичко, свързано с ръчния труд. През свободното си време най-вече се занимавам с дървообработка, правя аксесоари от кожа и рисувам. Мечтата ми е след края на футболната си кариера да се занимавам изцяло с изкуство.

Novsport


Покажи новините за отбор

ЦСКА
Левски
Славия
Черно море
Локомотив
Ботев
Дунав
Берое
Септември
Ботев
Етър
Лудогорец
Верея
Витоша