Facebook

Моля, споделете страничката ни :)




Tweet
Берое (Стара Загора)Ботев (Пловдив)Ботев (Враца)Верея (Стара Загора)Витоша (Бистрица)Дунав (Русе)Етър (Велико Търново)Левски (София)Локомотив (Пловдив)Лудогорец (Разград)Септември (София)Славия (София)ЦСКА (София)Черно море (Варна) Локомотив (София)Марек (Дупница)Черноморец (Бургас)Спартак (Варна)

Момчил Цветанов: Надявам се да помогна за успехи на Локомотив (Пловдив)

Момчил Цветанов: Надявам се да помогна за успехи на Локомотив (Пловдив)

Novsport

Едно от новите попълнения на Локомотив Пловдив - Момчил Цветанов, даде интервю за клубния сайт на "бяло-черните".

Той е роден в Плевен на 3 декември 1990г. Състезавал се е за отборите на Спартак (Плевен), Литекс (Ловеч), ЦСКА, Ботев (Пловдив), Стал (Миелец). За последно е играл за Славия (София).

Разкажи за детството си и как започна да се занимаваш с футбол?
Израснал съм в спортно семейство. Баща ми Емил Цветанов е човекът, който ме запали за футбола – той е бивш футболист, майстор на спорта, има 500 мача в професионалния футбол, в момента е треньор. Майка ми е бивша плувкиня, сега треньор по плуване. Леля ми също е бивша състезателка по плуване, вуйчо ми е гребец. Така че – закърмен съм със спорт. Крушата не пада по-далеч от дървото. Целият ми живот мина по стадионите. На 8 години започнах да тренирам в Спартак (Плевен), а в 8-ми клас, заминах да играя в Литекс. Баща ми беше човекът, който най-много искаше да стана футболист, виждаше в мен потенциал, качества и единственото, което оставаше, е да намери правилната пътека за мен и мисля, че това се случи, защото до момента имам една хубава кариера.

Баща ти дава ли ти съвети, критикува ли те?
Баща ми гледа мачовете ми, прави ми разбори, дава ми съвети и винаги ме критикува, дори и да съм изиграл силен мач, но аз съм му благодарен за това, защото нали знаете – когато един човек ти мисли най-доброто, той никога няма да те тупа по рамото, а винаги ще ти казва грешките, за да можеш следващият път да дадеш още повече от себе си.



Какви са целите, които си поставяш в „Локомотив Пловдив“?
Много се радвам, че се стигна до този трансфер и дойдох в отбор, който е с традиции и с име в България. Надявам се с моите качества да допринеса за успехите на „Локомотив Пловдив“ и постигането на целите, които са ни поставили треньорът ни и нашият президент, да вървим в едно добро русло и феновете да бъдат доволни от това, което показваме на терена, за да сме всички заедно като един юмрук. Лично моето желание е отборът да има изграден стил, да играе атрактивен футбол, който да радва окото, защото все пак футболът е и за това – да радва зрителите, феновете, да има зрелищен и атакуващ футбол, да можем да побеждаваме. Но това е работа на треньора, от нас се иска на терена да бъдем биткаджии, да се раздаваме. Повече пот в тренировките и мисля, че нещата ще се получат. Колективът тук е наистина на много високо ниво. Приятно съм изненадан от посрещането – беше много топло, за което благодаря на хората тук. Мисля, че ако и занапред всички сме ръка за ръка, единни сме и имаме ясна цел, имаме шанс да влезем в шестицата и да зарадваме нашите фенове. Надявам се, че ще продължим напред за Купата на България, защото ни се падна противник, така да се каже от „нашата черга“ – Етър е преодолим отбор и смятам, че имаме големи шансове да продължим към полуфинала.

Кои са футболистите, от които си се учил?
Следя много футболисти от Европа, близкия Изток, гледам много футбол, макар, че напоследък ми е малко по-трудно това, защото имам син на една годинка и след като се прибера от тренировка или мач, цялото ми внимание е за него. В тези моменти телефонът се обръща наопаки, изключвам го и се старая колкото се може по-дълго време да посветя на сина ми и на жена ми, защото те наистина имат нужда от мен и аз виждам какво означава да си баща. Чувството е неописуемо. И мога да кажа, че това, което правя всеки ден, го правя за тях. За хората от които съм се учил във футбола – професионалната ми кариера започна още като много млад. Благодарен съм на господин Ганчев, който видя в мен бляскаво бъдеще, така се стигна до привличането ми в Литекс, където изкарах 9 години и там срещнах блестящи, феноменални футболисти. Не мога да кажа, че съм имал толкова идоли като футболисти, колкото като хора, защото е по-важно да бъдеш човек, отколкото да подражаваш на някой на терена. Така че – учил съм се от Ивайло Петков, Радостин Кишишев, Светльо Тодоров, от Пламен Николов, който мога да кажа, че е много добър човек и голям професионалист, Христо Янев, който ми беше треньор в ЦСКА – това са хора, от които съм научил много. Разбрах, че това да бъдеш „стойкаджия“ не е добре за теб, не е добре, ако искаш да имаш бъдеще. Видях, че колкото по-човечен си, колкото повече се усмихваш, толкова по-лесно ти се случват нещата. Колкото по-позитивно мислиш, нещата рано или късно се получават, винаги изгрява слънце и на твоята улица.

Ако един ден твоят син пожелае да тръгне по стъпките ти и да стане футболист, какво би го посъветвал?
Да работи повече и да не се осланя само на талант. Да работи много и да не се предава никога, защото ще среща много трудности, ще се сблъска с много характери, но никога да не бяга от себе си, за да се хареса на някого. Да бъде себе си.

Жена ти е от Пловдив, разкажи малко за нея…
Избягвам да говоря за личния ми живот и единственото, което ще кажа е, че искам да ѝ благодаря за това, че е до мен, за това, че беше до мен, когато претърпях операция, когато имах много трудни моменти- тя беше и е моята опора, за което ѝ благодаря и искам да ѝкажа, че много я обичам.

Кое е най-важното, което ти е дал футболът и има ли нещо, което усещаш, че ти отнема?
От 14 годишен съм извън Плевен и не можах да бъда повече време с майка ми и баща ми, да им дам повече внимание и това може би е нещото, което в най-голяма степен ми е взел футболът. Но ми е дал многократно повече – да бъда дисциплиниран, да намеря баланса- да давам всичко от себе си в работата и да намирам време за семейството и детето ми. Даде ми това, което винаги много съм искал – да бъда сред хора, да създавам контакти, да играя пред пълни трибуни и хората да ми ръкопляскат, даде ми самочувствие. Играл съм за големи отбори, пред многобройна публика, пътувал съм в чужбина.

Как се виждаш след 10 години?
Интересен въпрос. Надявам се, въпреки, че е много оптимистично от моя страна, още да правя това, което най-много обичам – да играя футбол. Това зависи от мен самия, дали имам контузии, как се чувствам и най-вече дали ще мога да бъда полезен. Но се надявам да съм във футбола – независимо дали като футболист, или като треньор. Надявам се да съм близо до семейството си. Жена ми много иска да си направим кафе или ресторант, но все още го обсъждаме и това е другата ми мечта – да имам собствен малък ресторант. Интересувам се много в тази сфера, а има и откъде да черпя опит – вуйчо ми има три ресторанта и два хотела, леля ми се занимава с ресторантьорство.

Преди да излезеш на терена за мач, имаш ли някакъв ритуал?
Да. Моят ритуал е да си подреждам бутилките, които са до мен по един специфичен начин и това е единственото, което правя.

Имаш възможност да пожелаеш нещо или да се обърнеш към феновете на „Локомотив Пловдив“…
Нека бъдат живи и здрави – те и семействата им! Без тях „Локомотив“ няма да е този отбор, който е с феновете зад гърба си. Когато сме единни, правим един голям, юмрук и тогава много трудно могат да ни разбият, а когато сме пет разперени пръста, е много лесно да минат през нас. Дори и да не побеждаваме всеки път, когато се раздаваме на терена, мисля, че феновете го виждат и оценяват. Знаят, че не са дали напразно парите си за билет и ще дойдат да ни подкрепят отново. Когато те са зад нас, където и да било-дали на Лаута,или на друго място, и усещаме тяхната любов и подкрепа, всичко е много по-лесно. Когато се обърнеш и видиш на трибуните няколко хиляди души, дошли да те подкрепят, ти поникват криле.

Novsport


Покажи новините за отбор

ЦСКА
Левски
Славия
Черно море
Локомотив
Ботев
Дунав
Берое
Септември
Ботев
Етър
Лудогорец
Верея
Витоша