Facebook

Моля, споделете страничката ни :)




Tweet
Арда (Кърджали)Берое (Стара Загора)Ботев (Пловдив)Ботев (Враца)Витоша (Бистрица)Дунав (Русе)Етър (Велико Търново)Левски (София)Локомотив (Пловдив)Лудогорец (Разград)Славия (София)Царско Село (София)ЦСКА (София)Черно море (Варна) Локомотив (София)Марек (Дупница)Черноморец (Бургас)Спартак (Варна)

Нуно Рейш: С цялото ми уважение към другите отбори, но Левски е най-големият

Нуно Рейш: С цялото ми уважение към другите отбори, но Левски е най-големият

Novsport

Португалският защитник на Левски Нуно Рейш даде интервю пред Блиц, в което говори за живота в София, за чувството да си футболист на "сините", за живота, преди да дойде у нас, и по други теми.

- Нуно, добро място ли е Левски за един португалски футболист?
- Да! Чувствам се много добре тук. Климатизирах се. Имам много добри съотборници, разбирам се с всички. В съблекалнята обстановката е отлична и наистина се чувствам добре тук.

- Свикна ли с живота в България?
- Да. Тук е много приятно. София е хубав град, в който има всичко и нищо не липсва. Когато искам, има къде да изляза за кафе или да вечерям. Наслаждавам се на живота в София.

- Имаше ли време да излезеш извън София в почивните дни или да се разходиш на Витоша?
- Всъщност живея много близо до планината и я виждам всеки ден. Когато имам време, се разхождам в парка със семейството ми, ходим до зоопарка.

- Какво мислиш за футбола в България?
- Хората, които не са били тук, може би не знаят. Но в България футболът е добър, конкурентен. Повече се набляга на физиката. Имате млади таланти с добри качества, които могат да станат много добри. В Португалия футболът е по-мащабен. Има повече академии, повече възможности за развитие на младите. Сега в момента се опитва да се изгради национален отбор от по-млади таланти. А такива има там.



- Осъзна ли вече какво означава Левски за феновете и за българския футбол като цяло?
- Да. Още когато дойдох тук, ми казаха, че това е най-големият клуб в страната. И аз виждам това всеки ден. Дори когато играем, слабо има фенове на стадиона и ни подкрепят.

- Кои са най-близките ти приятели в отбора?
- В началото бяха Нашименто, Ривалдиньо. Паулиньо, Белмонт, Буш... Разбирам се много добре с тях. Мога да кажа обаче, че с всеки се разбирам и с всеки мога да изляза да пия кафе или да си поговорим.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Обичам да се виждам с приятели, да ходим на обяд. Със семейството си прекарвам времето, ходим на шопинг. Обичам да гледам филми.

- Имаш ли приятели в други български отбори?
- Да, имам приятели в нашия голям съперник. Тиаго Родригес ми е близък, познаваме се много добре. В Берое се познавам с Еуженио и Рубен Бригидо.

- Кой е най-забавният в съблекалнята на Левски?
- Зависи. Серджиу Буш и Антони Белмонт са сред най-големите шегаджии.

- Знаеше ли нещо за българския футбол, преди да дойдеш в България?
- Нуно Пинто, който е играл в Левски, ми беше съотборник. Той ми каза, че футболът тук е добър, но трябва да бъдеш силен физически, за да играеш в това първенство.

- Знаеш ли вече някакви думи и изрази на български? Какво беше първото, което научи?
- "Добре"... Знам лоши думи, които не са за казване (смее се). Също така: "Здравейте, как си" и такива подобни стандартни изрази.

- Ти си бил в школата на Спортинг (Лисабон), когато Божинов беше в клуба. Засичахте ли се там, познавахте ли се?
- Аз бях твърде малък и бях в академията. Но го виждах редовно, защото тренировъчните ни терени бяха един до друг.

- Имаш мачове за националния отбор на Португалия до 20 години на световното първенство в Колумбия през 2011 година. Стигате до финал срещу Бразилия, а ти си играл срещу големи настоящи звезди като Коутиньо, Гризман, Ламела... Какво си спомняш от тези срещи?
- Още тогава Гризман беше един от най-добрите футболисти, които някога съм виждал в живота си. Коутиньо не беше толкова добър тогава, а и звездата на Бразилия беше Оскар. Той беше по-важен за Бразилия от Коутиньо. Но мисля, че на въпросния шампионат имаше много класа - Гризман, Какута, Итурбе, Ламела... Беше страхотно първенство, на което стигнахме до финала. Още тогава тези играчи доказаха, че имат място в елита на световния футбол.

- Има ли понякога съжаление в теб, че те сега са сред най-големите световни звезди, а ти играеш в България?
- Не, всичко е до шансове и възможности. Те направиха много силни мачове, получиха шанс да израснат бързо и го сграбчиха. И това е. Това е животът.

- Тук си със своята съпруга. Тя какво мисли за София, харесва ли ѝ?
- Да, харесва ѝ. В момента учи за персонален треньор. Прекарва си времето с децата ни, води ги на училище. Мога да кажа, че имам перфектен живот тук. Тя по принцип е медицинска сестра, но не може да работи все още. В болницата е нужно да знае езика ви много добре, а за това трябва доста време. Българският е труден, но ако започне курсове и има кой да я учи правилно, ще го научи.

- Когато получи предложението от Левски, ти ли взе решението или го обсъдихте заедно?
- Ние за всичко решаваме заедно. В този момент си казахме, че е добре да напуснем Португалия. Ще бъде добре за нас, независимо къде ще отидем. Получи се тази възможност да премина в Левски и приех.

- Как се запозна с жена си?
- Чрез мой приятел. Тя се познаваше с вратаря на националния отбор, който ми беше съотборник. Веднъж излязохме заедно, запознахме се и така започна всичко.

- Разкажи ни за детството си? Роден си в Швейцария, но си португалец...
- Нищо не помня от Швейцария, защото, когато съм бил на годинка, се местим пак в Португалия. На шест започнах да играя футбол в един малък клуб в страната, на 12 отидох в академията на Спортинг (Лисабон). Мисля, че на 19 отидох в Белгия, където изкарах над две години в Серкъл Брюж, след това се върнах във втория отбор на Спортинг, имам година в Оляненсе. Пак в Белгия, след което ми свърши договорът със Спортинг, после преминах във френския Мец, Панатинайкос, Витория Сетубал и накрая Левски...

- Помниш ли първите си пари от футбол? Какво направи с тях, какво си купи?
- Всъщност не харча много пари. Бях в академията на Спортинг, имах всичко необходимо. Прибирах парите в сметка и ако имах нужда от нещо по-голямо, казвах на баща ми да изтегли и да ми ги вземе.

- Играеш като централен защитник и като дефанзивен халф. Къде се чувстваш по-добре?
- Като централен бранител. Започнах там от началото на кариерата си, но когато бях във Франция се нуждаеха от някой за тази позиция и ме поставиха в халфовата линия. Изкарах половин година и се справих добре. Радвам се, че мога да играя и на двете позиции.

- Опозна ли вече българския манталитет? Когато побеждаваш - си най-велик, когато губиш - си нищо...
- О да, забелязах това. Дори равенството се приема за катастрофа. Но когато си в Левски, трябва да печелиш всички мачове или поне да даваш всичко от себе си, за да спечелиш. С цялото ми уважение към другите отбори, но Левски е най-големият. И трябва да излизаме за победа във всеки мач. Но мисля, че когато показваш желание, хъс, когато се раздаваш, феновете виждат това и казват: Добре, ти даде най-доброто от себе си, но просто не се получи в този мач"...

- Спират ли те често привърженици по улиците, за да се снимате или да поговорите?
- Понякога в парка фенове ме питат за снимка, но в повечето случаи разговорите са преди мач с ЦСКА или Лудогорец. Тогава идват, надъхват ме, казват ми, че този мач трябва да бъде спечелен. Към стадиона спират колата и ми вдъхват сили.

Novsport


Покажи новините за отбор

ЦСКА
Левски
Славия
Черно море
Локомотив
Ботев
Дунав
Берое
Ботев
Етър
Лудогорец
Витоша
Арда
Царско Село