Facebook

Моля, споделете страничката ни :)




Tweet
Арда (Кърджали)Берое (Стара Загора)Ботев (Пловдив)Ботев (Враца)Витоша (Бистрица)Дунав (Русе)Етър (Велико Търново)Левски (София)Локомотив (Пловдив)Лудогорец (Разград)Славия (София)Царско Село (София)ЦСКА (София)Черно море (Варна) Локомотив (София)Марек (Дупница)Черноморец (Бургас)Спартак (Варна)

Христо Иванов: Реших, че повиквателната за националния отбор е шега

Христо Иванов: Реших, че повиквателната за националния отбор е шега

Novsport

Ден след триумфа над Славия за седмото място и предстоящия във вторник бараж за Лига Европа с Левски на „Герена", "Тема спорт" потърси за интервю вратаря на Етър Христо Иванов (37 г.). През изминалата седмица той бе повикан в националния отбор от новия селекционер Красимир Балъков за мачовете с Чехия и Косово. Именно с Бала начело болярите стигнаха до битка за евроквота.

- Христо, кое донесе успеха над Славия във финала за седмото място и напълно заслужено и реално ли е то?

- Мисля, че това не може да се счита за изненада. Бяхме подготвени, че ще бъдат тежки и двата мача със Славия. Вътрешно вярвахме, че ще успеем да спечелим дуела. Дори след загубата с 0:1 в София знаехме, че имаме сили и възможности на наш терен да обърнем резултата.

- Сега ви чака още по-тежко изпитание - мач с Левски на „Герена" в директна битка за евроквота. От този сблъсък какво очаквате?

- Не го мислим много, честно. Вътре в съблекалнята, в тима си говорим, че това е награда за нас, за труда ни през целия сезон. Черешката на тортата за всичко, което направихме дотук. Дай Боже да имаме късмет да победим. Вярваме, че имаме сили. Каквото сабя покаже. Напрежението определено ще е при тях. Доста години съм играл на „Герена" и винаги е било адски трудно. И сега ще е така, в това не се съмнявам. Но пък съм много сигурен в нашия отбор, че имаме сили. Пък какво ще стане... Божа работа.



- Това би бил чудесен подарък за Красимир Балъков и за сезона, който правите...

-Да, така е. Както вече казах, това ще е черешката на тортата и ако може да я изядем, ще бъде супер. Това ни беше и целта, след като отдавна си бяхме осигурили оставането. Апетитът ни дойде с яденето и си поставихме за задача седмото място, което се радвам, че спечелихме.

- Какво донесе на Етър, а и на вас, играчите, престоят на Красимир Балъков начело на тима?

- Основите бяха положение от Станислав Генчев и от предишния му екип. Когато Красимир Балъков дойде, сякаш промени манталитета на почти целия отбор, град и футболната общественост. Промени мисленето на много хора. Въведе негово немско, европейско мислене и дисциплина и рано или късно нещата трябваше да се получат. Радващото е, че постигнахме хубави резултати и се постави добра основа за в бъдеще. Мисля, че и догодина ще продължим с хубавите изяви. Защото виждам хората, които бяха преди него, сега със него и ще останат след него, как работят и какви цели си поставят пред самите себе си. Работата беше ползотворна. Аз мисля, че няма човек, който да е бил около Красимир Балъков и да не попива и научва. Станислав Генчев също има своя капацитет от знания. Въпрос на време е да ги разкрие и да дойдат и неговите резултати.



- Наскоро преподписа с Етър, смяташ ли, че гръбнакът и колективът ще се запазят и след Красимир Балъков?

- Аз гледам главно себе си. Преподписах за две години, от което съм адски щастлив. Защото се чувствам супер в Търново. Семейството ми е тук, детето ми също играе в Етър. А дали напускането на Красимир Балъков ще се отрази и дали някои ще си тръгнат, не мога да коментирам. Аз не се интересувам от тези неща и гледам да си върша моята работа.

- Как прие повиквателната за националния отбор, а и коментарите след това, най-вече тези на Венци Стефанов, за възрастта ти - 37 години?

- Адски се зарадвах, като прочетох името си. Първоначално си мислех, че е някаква шега. Защото в отбора много се шегуваме на всякакви теми. Но после, като разбрах, че е истина, много се зарадвах. Всеки би бил щастлив да го викнат в националния, макар и малко късно. А другото, оставям хората да си говорят каквото искат. Всеки има право на мнение. Опитвам се да не ми влияе. Мисля, че в реванша със Славия го показах. И друг път е имало такива мълви, че ще ме викнат, и все малко или много не се е случвало. И сега, на 37 години, като чуеш и видиш, че те викат, и в един момент си мислиш, че е някаква шега. Не ти се вярва.

- Да, но възрастта не е проблем за вратарите. Георги Петков пази на 42 години в Лигата на нациите...

- Така е. Но през годините много пъти не е било само заради годините. Примерно ръстът ми u такива неща, които за мен никога не са били сериозни и не са стояли на дневен ред. Защото, ако стояха, най-вероятно щях да съм се отказал преди 20 години и сега нямаше въобще да си говорим. Напротив, това ме е мотивирало адски много и винаги съм се опитвал да показвам, че не това е най-важното за един вратар.

- Кой е твоят любимец в световен план?

- Наскоро написах пост във фейсбук по повод края на кариерата на Икер Касияс, че той е един от вратарите, на когото винаги съм се възхищавал. На трудолюбието му, на сърцатата му игра и на развитието му. От по-старите вратари Петър Шмайхел винаги е бил моят най-голям любимец.

- Имало ли моменти, в които си мислил да хвърлиш ръкавиците, да се откажеш, да минеш на друг пост?

- Имало е такива моменти и не го крия. Дори в първите ми години, в юношеските формации в Сторгозия Плевен, заради ръста ми се е налагало да играя като защитник. Но сега се показва, че ми е допринесло положително за развитието. За играта ми с крака. Но винаги съм си казвал, че съм голям инат и няма да се откажа толкова лесно. Това ме е крепяло - инатът ми през годините.

- В един момент от твоята кариера си зарязал футбола, за да работиш в чужбина, в Испания, при родителите си, защо?

- Така е и това е един период от моя живот, с който съм много горд, че го направих, и то на доста ранна възраст. На 22 години бях, когато заминах. Този период ми показа, че не всичко е футбол, че един ден, ако трябва да спра, трябва да знам какво ми предстои. Отидох с нагласата да играя футбол, но не се получи по една или друга причина, не бяхме в Европейския съюз и ми се наложи да работя. От което пък разбрах, че не всичко в живота е футбол и че парите не се изкарват толкова лесно. С много повече усилия и мъка. Това ме е мотивирало, когато ми е било тежко във футбола, че има и по-зле от него.

- Каза, че синът ти тренира в Етър, вратар ли ще става като теб?

- Сам съм го оставил да избере. И да ви кажа честно, се радвам, че не иска да е вратар, защото и той няма да е от най ръстовите футболисти (смее се). А пък и доста добре се справя пред противниковата врата. Играе като централен нападател. Дай Боже да продължава така. Сам иска да е футболист. Не съм го карал никога. От малък е с топката на стадиона.



- Красимир Балъков на няколко пъти алармира, че най-големите проблеми на футбола в Търново са свързани с школата, с липсата на терени, на база, на условия за подготовка. Като баща, не като вратар на Етър, чието дете е в ДЮШ на болярите, споделяш ли това мнение?

- Има такъв момент и се работи в тази насока, но съм много щастлив, че доста деца се запалиха покрай отбора и това, че постига успехи, и искат да тренират футбол. За мен това е най-важно. Дори и трудностите, които срещаме с базата, с тренировъчните терени, не ги спира. В най-скоро време всичко ще се оправи. Поне такива са обещанията на ръководните фактори.

- Следиш ли какво се случва с бившия ти отбор Монтана. Предстои му бараж с Витоша Бистрица, с който играхте няколко пъти в Първа лига. Какво очакваш от сблъсъка?

- Следя ги, и то изкъсо, защото там прекарах не малко години и Монтана ми е на сърце. Мисля, че имат доста големи шансове за промоция. Монтана е един от най-добре комплектуваните отбори във Втора лига. Съвсем спокойно могат да преборят Витоша.

- Сам каза, че имаш договор с Етър за още две години, което означава да пазиш до 39. Това ли ще е последният ти отбор?

- Не обичам да си поставям такива дългосрочни цели. Радващо е, че ми предложиха договор за 2 години, но не си правя абсолютно никакви планове. Искам само да съм здрав. Ще играя, докато съм полезен. Като видя, че не се справям, сам ще спра.

- Имало ли е варианти през годините да преминеш в някой от грандовете ни и съжаляваш ли, че не си пазил за такъв отбор?

- Не, за нищо не мога да съжалявам. Не е малко и това ниво, на което играя вече доста години. Пак казвам, мисля, че не съм пазил в големите отбори поради една проста причина... Не искам да я споменавам пак, защото тя е тривиална. Все пак живеем в една по-комплексарска обстановка и хората приемат повече външния вид, отколкото другите неща. Радвам се, че тук в Етър, в Търново, намерих точното място за себе си. Хората ме ценят и уважават и ми дадоха поле за изява. Помогнаха ми в труден момент. Тук е мястото да благодаря на Станислав Генчев и неговия екип преди това - Мирослав Иванов, Тодор Колев, които ме накараха да дойда тук и се радвам, че не сбърках.

Novsport


Покажи новините за отбор

ЦСКА
Левски
Славия
Черно море
Локомотив
Ботев
Дунав
Берое
Ботев
Етър
Лудогорец
Витоша
Арда
Царско Село