27-08-2019, 08:31
Случайна среща с Холмар Ейолфсон в центъра на София моментално прерасна в "оферта" за интервю, футболистът не бе говорил отдавна, в началото неизбежно засегнахме темата за здравословното му състояние. След кратък контакт с пресслужбата на Левски исландецът отдели от времето си в съседно кафене с условието, че разговорът ще трае точно толкова, колкото разреши дъщеричката му, която е на възраст, в която децата трудно се удържат. Защитникът на сините отговори на въпросите на "Тема Спорт" преди поредната тренировка на тима. Той вече се готви на пълни обороти с отбора, а и записа две кратки участия в мачовете на Левски от новото първенство, след като дълго време отсъстваше заради операция след контузия.
Холмар, най-накрая направи завръщането си на терена. Олекна ли ти?
- Да, беше невероятно. Бе много емоционално за мен да видя посрещането на публиката - беше затрогващо, стопли ми се сърцето. Късметлия съм, че през цялото време феновете бяха търпеливи и разбираха ситуацията. Същото бе и с хората в клуба. Благодарен съм им за това. Щастлив съм да бъда отново на терена. Нямам търпение да дойдат следващите мачове, а аз да играя повече.
10 месеца - почти толкова време отсъстваше. Какво ти минаваше през главата в този период, трудни времена ли бяха?
- Да, определено бяха трудни, а аз преминах през няколко стадия. Първият бе моментът на контузията и дните до операцията - изпитваш болки, не можеш да ходиш. След това дойде интервенцията. Аз бях сам в Барселона, нямаше какво да правя, семейството ми бе далеч. През първия месец след операцията ми бе много трудно. После се прибрах в Исландия. Имах изготвена програма, през която да премина, вече идваше по-лесното. Започнах да работя много. По пет-шест часа на ден тренирах, за да започна да си връщам силата в крака. Така минаха следващите два месеца - не бих казал, че бяха леки, но по-скоро бяха рутинни. Всеки ден бе едно и също. Различното бе прогресът. Когато започнеш да чувстваш такъв, си истински щастлив, ставаш пак позитивен. Taкa дойдоха май и юни -време, в което наистина се почувствах добре. Тогава вече започнах истински тренировки. А най-трудното сякаш бе през юли - вече бях стартирал подготовка с отбора, готвех се наравно със съотборниците си. Но се появиха проблеми с пателата (б.а. - сухожилие) ми - след това разбрах, че това е нещо обичайно за подобни травми. Тогава не ми бе лесно - иска ти се да си на игрището, но ти казват, че трябва да чакаш поне още месец. Мога да кажа, че точно в този момент ми бе най-тежко - хем си почти готов, хем изпитваш болки и не трябва да рискуваш.
Имаше ли психологическа спирачка за завръщането ти?
- Трудно е да се каже. Чувството през първите няколко месеца след контузията е ужасно. Защото се чувстваш така, както кракът ти. Казваш си: "Та аз едва ходя, как ще съм способен да играя пак". Тези мисли не минават лесно. Тръгват си с течение на процеса. Колкото повече оздравяваш, толкова по-силен и по-важното - по-уверен, се чувстваш. Сега, когато съм на терена, не мисля за контузията. Естествено, притеснявам се отново да не получа такава, но не и когато съм на игрището - не се пестя, не избягвам единоборствата. Но е истина, че в главата ти има психологическа битка в началото. Сега съм наред и готов за футболни битки.
Представям си как дъщеричката ти тича около теб, а всъщност не можеш да я хванеш... (б този момент тя притичва покрай него.)
- (Смее се.) Така е. Имаше период, в който тичаше по-бързо от мен...
Как намираш новия Левски?
- Наистина е нов за мен, но мисля, че всичко е за добро. Сменена е голяма част от персонала, дори съблекалните са нови. Всичко е малко по-различно. Но не съм аз човекът, който ще говори за политиката на клуба. Предпочитам да стоя настрана от тези неща. Мястото на играча е на терена. Той трябва да се концентрира върху това да си върши работата и да бъде добър в мачовете. Но от това, което виждам, че се случва - всичко е за по-доброто бъдеще.
С прибирането си от Исландия завари не само нов треньорски екип, който след това се смени, но и нови шефове...
- Така е. Заварих нов клуб, запознах се с доста хора. Но сега вече всичко е добре, а и ще става още по-добре.
В защитата на Левски сте исландец, грък - Янис Каргас, и португалец - Нуно Рейш. Как се разбирате?
- Не забравяйте, че и Деян Иванов е с нас. Общуваме на английски. Комуникацията ни е на добро ниво. По-важното е, че има конкуренция между нас, а това е здравословен процес. Ще ви кажа, че сме добри приятели и се предизвикваме, бутаме се напред един друг. Това е най-важното за един отбор - да има конкурентна среда, в която хората да израстват, водени от желанието си за игра. Колкото до общуването - българският ми не е достатъчно силен, за да проведа дълъг разговор на него.
Игра малко и срещу Локомотив Пловдив.
- Наистина те са добър тим, но той бе такъв и миналия сезон. Помните, че ни победиха миналия сезон на "Лаута" - паднахме с 0:1 и това беше първата ни загуба тогава.
Как ти се струва конкуренцията - ЦСКА, Лудогорец, Берое?
- За да съм напълно честен -гледал съм в детайли само Берое. В момента са много добри. Това е зрял тим с опитни футболисти, които знаят какво е необходимо, за да стигнат до добър резултат. Ще бъдат силни този сезон. Разбира се, същото се отнася за Лудогорец и ЦСКА - спорът за титлата е винаги с тях. Ще видим какво ще се случи на 1 септември (б.р. -мачът с ЦСКА е на 1 септември).
Голяма част от кариерата на треньора Петър Хубчев премина в Германия, а ти също имаш опит като играч в тази страна - бил си в Бохум. Намираш ли прилики в подготовката и тактиката с тези при немците?
- Да. От това, което виждам, той притежава германски манталитет. Това е много добре. При такива хора има много дисциплина, етика на работа. Трябва да си готов да дадеш всичко от себе си на тренировки и мачове. Необходимо е да си концентриран върху това, което трябва да свършиш. Според мен той е точно това, от което имахме нужна. Той е човек, който държи здраво отбора си. Харесва ми това, което прави.
Какво може да постигне Левски в края на сезона?
- Винаги се целим в титлата - ще продължим да го правим, въпреки че последните години са трудни за Левски. Длъжни сме да си поставяме тези задачи и да ги гоним докрай. Но още е много рано през сезона, дори отборите не са напълно оком-плектовани. Нещата могат да се сменят бързо. Ще видим какво ще се случи до края на първенството.
Феновете искат да те видят в игра срещу ЦСКА, възможно ли е?
- Чувствам се добре, но до срещата има още време. Бих могъл да играя, но първо трябва да попадна в групата за мача. Всичко зависи от треньора.
Знаеш, че за феновете това е нещо повече от мач...
- Така е, вече го изпитах на гърба си. Преди мача ми казаха, че този мач означава много. Казах им: "Разбира се, играл съм тук-там срещи, които са важни за привържениците". Това тук обаче е нещо различно. Удивително е! Може ли да се забравят полуфиналите с ЦСКА за купата, когато ги победихме -страст на терена и по трибуните. Това са водещите мачове. Атмосферата в тях - затова се играе футбол и затова момчетата мечтаят да станат играчи.
Какво намираш за странно в България?
- Азбуката (смее се). Точно тя е причината още да не съм научил добре български, защото аз искам да се науча да го чета и пиша, а не само да го говоря. Трудно е, когато буквите са доста по-различни от тези, които познаваш. Но освен това -нищо не ми се струва странно. Напротив - тук ми харесва, на семейството ми също. Дъщеричката ми ходи на детска градина, съпругата ми обича града. Винаги има какво да правим. През лятото просто се разхождаме, за да се насладим на хубавото време.
