Арда (Кърджали)Берое (Стара Загора)Ботев (Пловдив)Ботев (Враца)Етър (Велико Търново)Левски (София)Локомотив (Пловдив)Лудогорец (Разград)Монтана (Монтана)Славия (София)Царско Село (София)ЦСКА (София)ЦСКА 1948 (София)Черно море (Варна) Локомотив (София)Марек (Дупница)Черноморец (Бургас)Дунав (Русе)

Мартин Райнов: Чест е да съм капитан на Левски, в дербито с ЦСКА класирането няма значение

Мартин Райнов: Чест е да съм капитан на Левски, в дербито с ЦСКА класирането няма значение

Novsport

Футболистът на Левски Мартин Райнов говори ексклузивно за предаването "Код Спорт" по ТВ+. Той дойде в клуба в началото на 2019 г., когато на "Герена" бяха потекли образно казано "реки от злато" и бъдещето изглеждаше по-бляскаво от светлините на "Емпайър Стейт Билдинг" в Ню Йорк, но само година по-късно "сините" се завърнаха в не толкова привлекателната родна действителност. Проектът "оцеляване" бе прегърнат от голмайстор номер 1 в клубната история Наско Сираков, а тоталната промяна на "Герена" започна на всички нива. Райнов, един от националите на Левски, реши да не бърза с подновяването на договора си, за да изпълни мечтата си - да опита късмета си зад граница. Нещата обаче не се получиха и така опитният халф се завърна в "Левски", за да се превърне в един от лидерите на селекцията на Славиша Стоянович. В отсъствието на Николай Михайлов, капитанската лента стои точно на ръката на Мартин Райнов.

Мартине, здравей! Вече си част от гостите приели поканата ни за участие в предаването "Код Спорт", за което ти благодарим! Как се чувстваш? Има ли настроение в отбора на Левски? Питам те, защото периодът в клуба в момента е тежък...

- В Левски има настроение, със сигурност то не е много добро, тъй като резултатите и играта не са ни добри. Ние всички го осъзнаваме, тежи ни това нещо, но ще дойдат и по-хубави дни за Левски. Както се казва - и на нашата улица ще изгрее слънце.



Как ще успеете да излезете от кризата? Не говоря само за финансовата част, а от тази с играта?

- С работа със сигурност. С право имате забележки към нашата игра, треньорът също има същите доста големи забележки към нас. Опитваме се да работим и рано или късно нещата ще се оправят.

Кое е голямото богатство на Левски?

- Със сигурност публиката, историята на Левски като клуб и самият въздух като отидеш на стадиона, различен е и ти придава манталитет на победител. Опитваме се да правим това нещо, но е трудно.

Спомена публиката на Левски, но тези хора искат любимият им клуб да изглежда по съвсем различен начин. Кога ще се случи това?

- С право го изискват. На мен лично и на моите съотборници със сигурност това нещо ни тежи, като не успяваме да играем добре и да побеждаваме. Кога ще се случи? Надявам се скоро. Клиширан отговор, но работим и това е пътят.


Осъзнавате ли ти и съотборниците ти, че вече 12 години Левски няма спечелена титла или купа? Може би само на българските футболисти това прави впечатление...

- Със сигурност българските футболисти повече ги боли. Спомням си, тогава не бях в отбора, с Иван Горанов говорих след мача със Славия. Беше на следващия ден след загубата с дузпи във финала на Купата на България на "Васил Левски". Той беше съкрушен наистина. Знам какво означава за българските футболисти, когато не можеш да спечелиш купа, а си бил толкова близко. Примерно сега мачът със Славия, който играхме за купата, аз три-четири дни след това наистина не можах да спя и ми беше много криво.

Какво не ви достигна в този мач, за да отстраните Славия? Така се получава, че "белите" винаги ви елиминират и то точно, когато всички ваши привърженици очакват съвсем друго развитие.

- В този мач със сигурност не играхме добре, беше лош мач за нас и не заслужавахме толкова много да продължим чисто игрово.

Кое ще съживи Левски? Коя е искрата, която ще даде надежда, че "сините" отново ще бъдат в битката за титла, за купа и ще показват съвсем различен футбол?

- Трябва да изградим един добър отбор и когато това стане, да започнем да играем добре. Постепенно нещата ще тръгнат от само себе си. Искрата е когато спечелиш един мач, когато публиката е на стадиона и започне да те вдига. Това е искрата, която на нас, футболистите ни стига! Само един мач е достатъчен. Но за да тръгнем нагоре, за да печелим титли и т.н., трябва да се изгради отбор, трябва време.

Трудно ли ви е в момента, че играете пред празни трибуни? Коментирате ли го с колегите ти?

- Не, не го коментираме. Със сигурност е неприятно, защото когато има хора на стадиона е много по-добре, зарядът и мотивацията са други. Но такива са времената в цял свят, така че се съобразяваме.

Ти премина ли през пандемията? COVID-19 засегна ли те и теб?

- Да, през ноември месец. Два-три дни ми беше по-зле и след това вече се чувствах по-добре, тренирах си в стаята в хотела. Аз лично нямах проблеми след това.

Предстои двубой с ЦСКА на една специална дата за теб - 25 април, когато имаш рожден ден. По-особена ли е настройката за "вечното дерби"?

- Да, със сигурност е по-особена, но преди такъв мач трябва да се опиташ да останеш спокоен, да си концентриран върху работата си и най-важното е да спечелиш в такъв двубой.

В момента "червените" се представят по-добре от вас, имат нов треньор в лицето на Любослав Пенев. Смяташ ли, че това ги прави фаворити?

- На хартия, да. И класирането им показва, че се представят по-добре от нас, но в дерби няма особено значение кой къде се намира в таблицата. Любо Пенев е добър треньор и в играта им ще се усети положителна промяна.

По-трудно ли ще ви бъде без Паулиньо и Робърта? Не само за мача с ЦСКА, говоря по принцип...

- Да, те са много добри футболисти, много добри момчета. Със сигурност ще ни се отрази, но имаме млади момчета, които показват качества, дава им се шанс и трябва да започнат да го използват.

Какво промени Славиша Стоянович? Как желае да изглеждате на терена?

- Г-н Стоянович промени доста неща, опитва се да ги промени. Един много добър треньор, много добър мотиватор, добър човек, с когото можеш да разговаряш за твоите проблеми. Има манталитет на победител, което на мен ми прави най-голямо впечатление. Опитва се да ни го предаде, но като че ли още не можем да го хванем.

Бил си капитан на Берое, сега си на Левски. Каква е разликата?

- За мен да си капитан в един отбор е огромна чест и отговорност. Смятам, че всички в отбора трябва да се стремят да бъдат капитани и лидери на терена. Мисля, че разликата е огромна. Левски и Берое не могат да се сравняват като клубове, без съмнение.

Какви качества трябва да притежава лидерът, капитанът на Левски? В твоя отбор има двама изключително опитни футболисти и имена в българския футбол - Николай Михайлов и Валери Божинов и те трябва да се вслушват в това, което им казва капитанът...

- Ники е нашият първи капитан, аз съм втори, когато той не играе. Те говорят на първо място и ние повече слушаме, защото те са имена и със сигурност има какво да научиш от тях. Когато има нещо, го обсъждаме заедно и гледаме да направим така, че това да е най-добре за отбора.

Грешка ли беше, че си тръгна от стадион "Георги Аспарухов"? Как стана раздялата ти с Левски?

- Не бих казал, че е грешка. Опитах се да използвам момента, понеже бях свободен агент, да си намеря отбор в чужбина. Имах няколко оферти, но прецених, че не са толкова добри за мен. Изчаках до последно, COVID кризата доста се отрази на пазара във футбола и реших да се върна. Имах оферти и от други отбори в България, но както съм казвал и преди, Левски ми остави вратичката отворена и аз не искам да играя за друг български отбор, когато Левски ме иска.

Какво ти каза Сираков на раздяла?

- Пожела ми успех. Каза, че ме разбира и ако не се случат нещата, ме чака обратно в Левски.

Какво е усещането да чакаш непрекъснато обаждане от мениджъра ти в тези месеци, когато нямаш отбор, луташ се, не знаеш какво да правиш?

- Честно казано, може би за 2,5 месеца, два-три дни бях малко по-изнервен и не в настроение. Иначе ги приемах нещата спокойно. Аз съм позитивен човек и знам, че нещата ще се случат, както е най-добре за мен. Щом така е трябвало, аз не съжалявам, че се върнах в Левски. Чувствам се много щастлив в клуба.

Как мина подготовката ти в тези три месеца и къде я водеше, въобще срещаше ли се с топката?

- Аз съм от Габрово и си бях там. Тренирах всеки ден по два пъти, чисто физически и кондиционно бях в много добро състояние. Като се присъединих към Левски, само една седмица тренирах с отбора и почнах да играя мачовете. Смятам, че бях на добро ниво. Дали се срещах с топката? Ходих да тренирам с Янтра два или три пъти в седмицата, с приятели играхме на малки вратички, джитбол, всякакви такива неща.

Мнозина на твое място не биха се завърнали на "Герена", особено в този случай, когато се касае за оцеляване на клуба. Кое те накара отново да облечеш синия екип?

- Обичам Левски, тук съм щастлив и когато видях, че нещата няма да се получат за мен, нямах никакви съмнения да се върна.

Кой е най-трудният период в кариерата ти досега?

- Нямам такъв. Не мисля много-много за нещата като препятствия и трудни моменти, не им обръщам голямо внимание. Опитвам се да се концентрирам, да се съсредоточа, да гледам напред позитивно. В началото през първите няколко месеца в Левски ми беше трудно, тъй като не успях да се адаптирам толкова бързо и се дразнех на себе си, че не мога да покажа това, което мога, но смятам, че минах през този период и това беше добре за мен.

Кое беше най-трудно тогава, кое не ти се получаваше?

- Много исках да дойда и да опровергая всички съмнения във феновете на Левски. Може би психически се бях затормозил. Бях си поставил високи цели и сам се обърках. Трябваше ми малко време, няколко месеца и се оправих.

Ще ни разкажеш ли кой те запали по футбола в родния ти град Габрово? Какво си спомняш от онези години?

- Запали ме по футбола брат ми, който е с три години по-голям от мен. Тогава той тренираше в Янтра, аз не тренирах футбол и един ден реших да отида да се запиша. С приятели по цял ден играехме в едно училище на асфалта. Това са ми спомените от детството, имах хубаво детство.

Брат ти докъде стигна?

- Брат ми сега играе в неделната лига и е голмайстор.

Нататък как се разви твоята кариера?

- На 13 години имаше турнир в Стара Загора, отидох с Янтра и там ме забелязаха, поканиха ме да отида в Берое. Прибрах се вкъщи след турнира, казах на майка ми и на баща ми. Мама много-много не беше съгласна, защото бях малък на 13 години, със сигурност ѝ е станало мъчно. Не знаех къде отивам, нищо не знаех и просто си мълчах. Но баща ми тропна по масата и каза: "Или от теб ще стане човек, или не. Отиваш и това е!" Също и в Стара Загора ми беше трудно в началото. Имаше периоди, в които исках да се прибера в Габрово, защото ми беше трудно без семейството и приятелите. Като 13-годишно дете, отиваш без родителите си и трябва да се справяш сам в живота, но това е една школовка и една малка казарма.
По-нататък какво се случи?

- Договор с Берое, но бях далече от това да играя в мъжкия отбор, преотстъпиха ме в "Б" група, там натрупах минути, очуках се, вече ти идва самочувствието, възмъжах малко. Върнах се след наема в Берое, но не ми даваха много-много шанс за игра. Г-н Хубчев беше треньор тогава, отидох при него и просто му казах, че искам да си тръгна от Берое, само и само да отида някъде да играя, без значение къде, може би дори и в "Б" група. Според мен не се става футболист на тренировка, а в официалните мачове. Разделихме се тогава с Берое, с добри и нормални чувства с г-н Хубчев. Отидох в "Б" група отново и там играх добре шест месеца. Имах предложения от Пирин, ЦСКА и Локо (Пд).

Защо се спря на Локо (Пд)? Кой ти даде съвет да избереш пловдивския клуб?

- Майка ми, честно казано и не е сбъркала.

А после за Левски каза ли ти нещо?

- Да, да отивам!

В онези години, когато тръгваше по своя път, имаше ли идол, футболист, на който искаше да приличаш? Всяко дете се вълнува, гледа по телевизията и казва: "Това е моят човек!"...

- Да, много ми харесваше Димитър Бербатов. И в Тотнъм, и в Юнайтед съм го гледал. След това Кристиано Роналдо, за мен това е футболист №1!

Продължаваш линията на Манчестър Юнайтед...

- Но не съм от Манчестър, от Реал (Мадрид) съм. Пол Скоулс много ми харесваше като халф. В момента има доста халфове, които са на много високо ниво и ми харесват като Модрич и Кроос.
Вече си част от националния отбор на България. В какво отстъпваме на водещите страни в Европа?

- Физически. Смятам, че са доста по-подготвени. Другите национални отбори работят доста време заедно едни и същи футболисти, един и същи треньор. При нас не е точно така.

Кой е треньорът, който те е изградил и на когото си благодарен за това, което си в момента?

- На всички треньори, с които съм работил. Със сигурност са ми дали много Александър Томаш, Петър Хубчев, Илиан Илиев. Но бих казал, че най-много трябва да съм благодарен на себе си, защото аз сам мисля, че съм се изградил, тъй като съм взимал от всеки съветите, минавали са през моята призма, през моята глава и така съм преценявал какво е най-добре за мен.

Сега начело на представителния ни тим е Ясен Петров. Имаше ли разговор с него? Как подхожда той към футболистите?

- Г-н Ясен Петров е доста интелигентен, спокоен и позитивен човек. Мисля, че в момента той е точният човек за селекционер на националния отбор. Подходът му е доста европейски, работим добре и мисля, че занапред нещата ще се подобрят. Сега имахме с националния отбор три дни работа преди първия мач. А за три дни нищо не може да стане.


Преди тези три мача, правих интервю с него и той каза, че иска да вижда в ъгъла на вашите устни усмивка за това, което сте направили. Кога ще я видим тази усмивка?

- Надявам се в следващите мачове.


Novsport


Покажи новините за отбор

ЦСКА
Левски
Славия
Черно море
Локомотив
Ботев
Берое
Ботев
Етър
Монтана
Лудогорец
Арда
Царско Село
ЦСКА 1948