Левски - от немотия към прогрес

Левски - от немотия към прогрес

Topsport.bg

14-07-2021, 13:30

Левски е към края на своята лятна подготовка. Макар и доста нетрадиционна, през нея "сините" изиграха поредица от контроли, в които записаха позитивни резултати. Прокрадна се някаква надежда, че и с този скромен набор от футболисти, клубът няма да изглежда като обречен в efbet Лига.

Излишно е да говорим за финансовата криза и безкрайно закъснялата селекция. Ще се насочим своето внимание върху тези момчета, които изкараха на плещите си цялата психическа и физическа тегоба от близо 30-дневните тренировъчни занимания.

Започваме с вратарския пост, където Левски разполагаше, поне до вчерашното интервю на Ники Михайлов, с двама вратари. Безкрайно младият Пламен Андреев и Николай Кръстев. Първият дебютира за тима в последния шампионатен двубой срещу Черно море и остави добро впечатление със своята увереност под рамката. Макар и на 16, звездата на Левски U17 записа над три часа без инкасиран гол, което си е сериозно постижение, особено срещу тимове като Локо (Пд), Ботев (Пд) и Локо (София).

Безумно е да говорим, че Андреев щеше да бъде титуляр и без завръщането на Михайлов, но изявите му са добро предзнаменование, че скоро Левски може да произведе поредния силен вратар в клубната си история.

Не така стоят нещата с Николай Кръстев. Не оправда полученото игрово време, изглеждайки доста тромав и разсеян на вратата. Не може да се каже, че е някаква алтернатива за позицията №1 и само кадровата криза може да го остави на "Герена".

В защитата добро впечатление прави възхода в представянето на Георги Александров. Юношата с №41 сякаш преболедува адаптацията си към мъжкия футбол и вече демонстрира далеч по-голямо самочувствие. Няма го онова изплашено момче от изминалата кампания, което беше хвърляно в дълбокото срещу ЦСКА, Лудогорец.. Тези битки обаче го калиха, а и със сигурност е научил нещо от партньорството си с Живко Атанасов и Начо Монсалве. Дори Левски да си набави нови защитници, няма да бъде изненада, ако Георги съхрани мястото си сред титулярите.

Футболно прераждане се забелязва и при Симеон Славчев. Живко Миланов го преквалифицира като централен защитник и засега експериментът изглежда успешен. Славчев е от типа футболисти, които обичат да знаят, че имат доверието на треньора. В момента е един от лидерите на този камерен "син" състав. В сърцето на отбраната той е изключително полезен с умението си да изнася топката и да поставя началото на качествени атаки. Пресреща малко по-рано съперниковите футболисти и не се страхува да влиза в тежки единоборства. Все още се забелязват случаи, в които забравя за новото си амплоа и се включва прекомерно в предни позиции. Трябва да поработи и върху повратливостта си в ситуация "един на един" срещу вражески нападател.

Патрик-Габриел Галчев също възприе себе си като флангови защитник и официално може да се каже, че "смени чипа". Включванията му в атака вече са на втори план, приоритет е работата в дефанзивен аспект. Отлично за неговото самочувствие ще подейства и гола срещу Локомотив (Сф), който той така търсеше още от първата минута на своя дебют за мъжкия тим.

Халфовата линия на Левски се асоциира с братя Цоневи. Вижда се, че когато са на терена, "сините" са отбор с далеч по-голямо самочувствие, агресия и креативност в атака. Колкото и да е изтъркан този израз, близнаците наистина са от фундаментално значение за този тим. Само направете паралел с представянето срещу Ботев (Пд), когато бяха във вихъра си, и срещу Левски (Лом), където не взеха участие в срещата. Добрата новина за привържениците е, че Боби и Ради вече са забравили тотално за тежките си контузии и натрупаха необходимата игрова практика преди старта на сезона. Остава и официализирането на новите им договори, което ще им даде още по-голямо спокойствие и увереност. С тях в редиците си, "синята" селекция може да се замисли дори и за атака на Топ 6, колкото и жалко да звучи това...

Следващите редове ще бъдат посветени на Марин Петков и Здравко Димитров. С оглед на видяното до момента, двамата леко се пестят по време на тази подготовка. Имаха епизодични добри изяви срещу Локомотив (Сф), например, но в други случаи се изолираха от играта, което оказваше влияние и върху атакуващата мощ на левскарите. Младоците притежават безспорен талант, а вече трябва и да разберат, че те са сред лидерите на настоящия състав. Няма ги класните чужденци или опитните българи, зад които могат да се скрият. От тях до голяма степен зависи просперитетът на клуба и по-доброто му представяне през новия сезон. Познавайки донякъде характерите им, притеснение от този факт едва ли има. Просто трябва да покажат максимума от себе си в официалните мачове. Добрата новина е, че до този момент Живко Миланов сякаш умее да извлича най-доброто от потенциала на гореспоменатите.

Младата генерация в лицето на Асен Митков, Денис Динев и Антоан Стоянов, също не е за пренебрегване. За първия вече се знае, че може би е най-големият талант в школата на Левски към настоящия момент. Играе със завидна лекота за 17-годишните, 19-годишните и мъжете. Не се притеснява от нищо и поради този факт получава все повече игрови минути от Живко Миланов. С малко повече физика и спазване на тактическите указания, Митков може да се пребори и за титулярното място през тази кампания. Не му отстъпват обаче Денис Динев и Антоан Стоянов, които също са опция, ако вековниците продължат да се бавят с набавянето на опитни футболисти.

Сериозно израстване виждаме и от Билал Бари. Ако не беше посредственият изминал сезон, мароканецът можеше и да бъде линчуван от феновете заради вялото си представяне със "синия" екип. Дошлият от Монтана футболист обаче се нуждаеше от няколко месеца на аклиматизация и в момента е подобрена версия на себе си. Играе най-вече със спокойствие и нещата на терена му се получават. Демонстрира и вариативност в нападателните си действия. Може да бъде използван както по фланга, така и в центъра на атаката. Отбеляза и попадения, което допълнително го мотивира. ТОПСПОРТ вече ви съобщи, че е искан от турски и гръцки отбори, но Бари е твърдо решен да изиграе силна футболна есен на "Герена".

Доста под очакванията се представя Мартин Петков. Напоследък не виждаме почти нищо от нападателя. На първо четене само няколко сериозни пропуска в контролните мачове. Само с чиста агресия и тичане, трудно може да бъдеш централен нападател на Левски. На Мартин най-вече му липсват головете. Трябва сериозно да се замисли върху изявите си, защото само липсата на конкуренция го оставя в титулярния състав. При него нишката се скъса някъде в началото на изминалия сезон и все още не може да намери своята оптимална форма. Самочувствието му сякаш превъзхожда неговите настоящи футболни възможности. Време за поправка, но засега е поел по пътя надолу, а това никак не е добре.

Приключваме този обзорен материал с няколко думи и за каращите проби. Този термин дори е пресилен, защото никой не може да обясни каква точно е ролята на Христофор Хубчев и Томислав Папазов в Левски. Тренират, играят, доказват се, но ще получат ли договори... Явно ситуацията е такава, че докато няма пари, селекцията е преустановена. Предполагам, че въпросните двама са план "Б" при липса на достатъчно финансии. Бърз и удобен вариант за запълване на състава са, но нищо повече.

След две седмици Левски започва новия сезон в елита с дерби срещу Славия. Към този момент "сините" разполагат с шепа изморени футболисти и празна каса. Предпоставките за успешна кампания са нулеви. Поне е ясно, че при тази си формация момчетата на Живко Миланов поне ще играят мотивирано и с желание да зарадват своите фенове. За резултати не трябва да бъдат обвинявани. Каквото, такова. Време е обаче шефовете на "Герена" да направят така, че най-сетне да се усети, че клубът функционира поне малко професионално. Да спрат лъжите и вечните обещания, защото търпението дори и на тези момчета все някога ще се изчерпа.

А след тях, следва потоп...

Източник: Topsport.bg

Последни новини