26-05-2021, 10:57
На 24 май 2020 година Наско Сираков поведе нещо като Поход на надеждата за Левски. Шествието потегли от паметника на Апостола на свободата в центъра на столицата и включваше легенди на клуба и малцина фенове, които бяха със свити сърца. Любимият им футболен тим ставаше на 106 години, нямаше собственик, нито лев в касата, като се крепеше само на помощ от привържениците. Тогава Сираков бе заявил намерение да придобие акциите на клуба (б.р. - същите тези, разкарвани като панаирджийска мечка из цяла София, като се започне от Министерския съвет)...
... Сутринта на 24 май 2021 година. Левски е на 107. Повтаряйки онзи Поход на надеждата и своеобразен зов за спасение, сякаш идва време за равносметка. Клубът вече има собственик, но пак няма почти никаква яснота за бъдещето си, въпреки че е оцелял. Вървейки по булевард "Витоша", от който се открива идеален изглед към едноименната планина и Черни връх, със сигурност всеки син фен се е питал "ще има ли още черни облаци" или "идва време Левски пак да покорява висини".
10:30 часа, до Могилката - мястото, където през 1914 година е основан клубът, вече е почерняло от хора. Цветарските магазинчета в околността правят по-голям оборот от обичайното. Фенове на Левски са тръгнали да празнуват рожден ден. Пак го има тягостното напрежение от неизвестното, но този път обстановката е някак по-ведра, пък било то и заради по-разхлабените мерки за борбата с коронавируса, отколкото преди година. Обстановката също предполага за по-радостни мисли. Организаторите на тържеството - фенското сдружение "Сини сърца", са се погрижили да е така. В градинката има изградена сцена, а навсякъде знаменца на Левски и България (б.а. - все пак е и денят на писмеността). Децата са посрещани с подарък - знаме, както и лакомство от талисмана "Лъвски". Именно около него има най-голяма глъч, а малчуганите, желаещи някой ден да станат футболисти, скандират: "Лъвчето". Бащите им поздравяват легенди - Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Георги Цветков-Цупето и редица други. И до един питат: "Какво става? Ще ни бъде ли?". Ветераните повдигат рамене и казват: "Наско ще каже!".
В 10:43 часа множеството става разбунен кошер. Ясно защо - Сираков е на Могилката. Следват редица снимки - както със собственика, така и с треньора Живко Миланов и футболистите, които са оставили зад гърба си кошмарен сезон. Босът и треньорът разменят и по някоя реплика за победата над Черно море.
10 минути по-късно честването започва с изпълнението на новия химн на клуба, който е подхванат от феновете. След това в ролята на водещ влиза актьорът Кирил Ефремов, а хор изпълнява "На многая лета!". 60 секунди преди 11:00 на сцената се качва Наско Сираков под аплодисментите на привържениците. Носи тъмни очила, явно предчувствайки, че очите му ще са насълзени, а гласът на места хлипащ и задавен, почти разплакан - особено когато повдига темата за стадион "Георги Аспарухов". Видно е, че емоциите бушуват в него. Започва речта със скръстени ръце, продължава я с пъхнати в джобовете, почесване по брадичката. Докато не се стигне до решително размахване с пръст - жест, показващ решимост! След това зазвучава химнът на Левски отпреди 80 години.
От трибуната бомбата е хвърлена. А след одобрителните възгласи на множеството отново идват моменти на съмнения: "Ще се случи ли това нещо?", "Истина ли е?", "Май е прекалено хубаво, за да стане"... Ще потърпим още малко и ще видим какво ще излезе. Но важното е, че този път на Могилката имаше повече ентусиазъм. Такъв, който поражда мечти и надежди, че "другите ще опитват с Левски да крачат, опитват, но Левски ще лети".
