Арда (Кърджали)Берое (Стара Загора)Ботев (Пловдив)Ботев (Враца)Етър (Велико Търново)Левски (София)Локомотив (Пловдив)Лудогорец (Разград)Монтана (Монтана)Славия (София)Царско Село (София)ЦСКА (София)ЦСКА 1948 (София)Черно море (Варна) Локомотив (София)Марек (Дупница)Черноморец (Бургас)Дунав (Русе)

Батков: На Наско му трябва някой като Чорни, Киро, Младен или ТИМ в Левски

Батков: На Наско му трябва някой като Чорни, Киро, Младен или ТИМ в Левски

Novsport

Бившият собственик на Левски Тодор Батков даде любопитно интервю за transitionstories.eu. В него той засегна редица теми. Адвокатът твърди, че е дал 46 милиона лични пари, а Левски е бил договорил още 26 млн. евро от Газпром, но сделката е пропаднала поради политически причини.

Кога се включихте във футбола и кое ви накара да го сторите, като изключим факта, че Михаил Чорни беше изгонен от България, коя беше другата причина?

Футболът ми е любимият спорт, не съм се занимавал с него. Като дете в Пловдив се занимавах с баскетбол, с хандбал и вдигане на тежести. Бях фен на Ботев Пловдив и на Левски. Беше модерно да си фен на един софийски отбор. В нашето училище в Пловдив (и по-конкретно в моя клас) всички момчета бяха от ЦСКА, само аз и още един бяхме от Левски. Израснал съм на стадиона на Ботев, дядо ми е играл там на времето. Ходих да гоня топката на тренировки, почти всеки ден тренирах там. После с лека атлетика се занимавах доста сериозно, а накрая и с алпинизъм. Бил съм ръководител на експедиция до Памир през 1987 година.

Неотразимо впечатление остави у мен смъртта на Гунди – наближават 50 години от неговата кончина. Първо за мен вътрешно беше нещо впечатляващо и второ реакцията на целокупния български народ, доколкото можех да я схвана тогава. Иначе да, казвате за господин Чорни. Той е спортен човек с бокс се е занимавал преди години и е голям фен на футбола, така че първата комуникация я осъществи Томас Лафчис с Владо Грашнов някъде началото на 1998 година, но тогава нищо не се получи. През цялото време аз и Владо сме давали съвет на господин Чорни, че бидейки собственик на такава голяма структурно-определяща компания, която е свързана с ежедневието на целия български народ, а именно Мобилтел, то е нормално да даде своята дан и лепта за нещо голямо и общонационално. Няма нищо по-добро от футболен клуб Левски, който наистина е най-популярния клуб у нас и неслучайно се казва „отборът на народа“. Някъде през август 1998 година „Мтел“ получи безвъзмездно 20% пакет от Томас Лафчис.



Подписахме 5-годишен договор за спонсорство с 300 000 долара годишно, върнахме Наско Сираков (това беше нашето условие) като спортен директор и реално Томас Лафчис си управляваше клуба. Само за една година дадохме цялото спонсорство, което беше предвидено за всички 5 години – тоест дадохме милион и половина долара, че и отгоре. Спомням си, че с първия транш, който им дадохме, купиха правата на Мъри Стоилов и т.н. Очевидно Томас изнемогваше финансово и от негова страна имаше непрекъснати намеци: „Айде взимайте го, айде взимайте го”… Спомняте ли си злополучния финал с Литекс на Герена 1999 година – Левски не можа да стане шампион. Чорни реши да купи останалите акции – 70% до 90% като подчертавам, че ние ги купихме и то за добри пари. Нямам право да разкривам колко, но наистина си платихме. До края на август 2000 година и изгонването на Чорни нещата бяха много добре. „Мтел“ покриваше абсолютно всички разходи.

За добро или за лошо ние първи изпуснахме духа от бутилката, взехме доста скъпи чужденци тогава. С Херо начело взехме титлата през 2000 година. След изгонването на Чорни Владо Грашнов, който беше президент остана начело, но буквално два месеца след изгонването на Михаил Чорни получи тежко заболяване и постъпи в болница във Виена, а след това и в други болници. Трябваше някой от името на собственика да поеме юздите и нямаше кой друг освен мен. Така че реално от октомври 2000 година започнах да ръководя Левски, съгласувано с господин Чорни и естествено харчейки неговите пари (смее се).

Той помагаше ли през цялото време?

Плащаше всички сметки и това продължи до март 2004 г. Когато Левски стана шампион през 2001 и 2002 година, той се радваше. Спомням си 2003 г. отборът беше на лагер в Холандия и с него долетяхме заедно. Той беше 3 дни с отбора и пак накупихме чужденци. Единият беше Ниогу Демба Нирен, а през 2002 година докара двама нигерийци от световното първенство – т.е. много пари се харчеха. Чорни го правеше първо от любов към Левски и второ, надявайки се в един момент правдата да възтържествува.

Междувременно Върховният административен съд отмени и двете заповеди за изгонването му и вместо да се случи нормалното и очакваното – да му бъде дадена възможност да посещава България, стана друго. Той вече беше продал „Мтел“, нямаше какво да го притесняват. Царят беше на власт, а Костов беше в глуха позиция. С бруталната намеса на „Козяк“ (бел.ред. сградата на американското посолство се намира на ул. „Козяк) беше издадена втора заповед за изгонване със смешният мотив, че на България й предстои да влезе в НАТО и е възможно нашите бъдещи партньори да възроптаят, че личност като Михаил Чорни може да посещава България. Това беше мотивът – смях ! Тогава много скоропостижно съдът потвърди всичко. Повтарям намесата беше от американското посолство – много груба, и нещо се прекъсна в него и той търсеше повод да се отърве от Левски. Даже след това решение, което остави в сила втората заповед, той започна да ме натиска да ходя да давам акциите на министъра на вътрешните работи. Покойният Жоро Петканов беше голям левскар. Но аз тогава му казах, че няма как да стане, защото не можеш да дадеш акциите, ако този на които ги даваш не ги вземе. Това значи погром.

Формалният повод да се откаже от Левски беше загубата от Родопа Смолян. Няма да забравя, ако не бъркам мачът беше в събота. Ние тогава се надбягвахме с Локомотив, макар че мачът беше вече свирен – те си бяха взели титлата предварително благодарение на покойния Жоро Илиев. Все пак имахме някакви теоретични шансове. Ходатаи от България му бяха обяснили на Чорни колко позорно Левски е загубил и той ми звънна, като ми каза: “виж, разбрах, че отборът е паднал от твоя отбор от Смолян (тогава помагах на Родопа, защото коренът ми е от там) – забранявам ти да ползваш мои пари за Левски! „ Пак ми каза да занеса акциите на Левски на министъра и ако не ги иска – да ги оставя на полицая долу. На което аз започнах да му обяснявам как няма вариант това да се случи и той ми отвърна: „прави каквото искаш, но аз не те съветвам ти да ги вземеш, защото това е неблагодарно да си президент на клуб като Левски. Все едно да си президент на Спартак в Русия или на Арсенал в Англия. Освен това ти нямаш тези финансови възможности да издържиш, но в крайна сметка прави, каквото знаеш“. И аз взех акциите и се оказах собственик на Левски.

Как финансирахте Левски толкова години, при положение че е скъпа инициатива и се вижда, че държавата не помага, а пречи?

Ами как – то първо е страст, второ е его и трето е някакво макар и мимолетно удовлетворение. Първите години тръгнаха много добре. Удовлетворение, че носиш щастие на хората. Може да звучи глупаво и никой да не ми повярва, но е така.

С лични средства ли го финансирахте или и с партньори?

С лични средства, с мои фирми, мои лични пари. Аз бях данъкоплатец номер едно като физическо лице, после още 2 години бях в тройката. Доста пари изкарвах тогава, главно със сътрудничеството с Михаил Чорни и покрай продажбата на Мобилтел, както и покрай някои други сделки, в които съм участвал като адвокат. Моята личната калкулация е 46 милиона дадени за Левски за тия години.

Мои приятели, които са фенове на Левски, поискаха да ви питам, тъй като продължава да стои въпросът свързан с Шампионска лига през 2006 година. Страхотен успех, първи български отбор в Шампионска лига, постъпват нелоши пари, които обаче много хора смятаха, че могат да се инвестират в школата, а не във футболисти, в общежитието (което пак е някаква част от школата разбира се) в терените ..

Калкулацията е много проста. Ние получихме от участието в Шампионската лига и от приходи от трите мача, които бяха много посетени, около 7 300 000 евро. Разходите във връзка с участието ни в Шампионска лига и данъкът, който платихме (макар че НАП изнагляха в такава степен, че пуснаха някакъв запор, който аз се борих 7 години да го отменя), бяха около 800 000 – т.е. останаха 6 500 000 евро чисто. От тях аз една трета дадох на футболистите и треньорите като премия. Те взеха тогава между 120 – 150 000 евро всеки в зависимост от участието си. Те си правиха разпределение – Мъри и помощниците му. Той даде бонус на Косьо, даде бонус на Наско Сираков.

Между другото чест му правя на Наско, че категорично възрази той и Константин Баждеков да бъдат в списъка за премиите и това беше морално. Не знам дали за другите клубове важи и дали при тях е така, мисля че не е така. Тоест премии се взимаха само от футболистите, треньорите, масажистите, доктори, шофьори и т.н.

Около милион дадохме за терена, нямаше как да не го направя. Теренът беше в отчайващо състояние. Като купихме Левски го оправихме за първи път. Вие помните, че тогава Левски (в края на 90-те години) играеше на Националния стадион, а на стадион „Георги Аспарухов“ имаше даже пораснали дървета в секторите. Когато ремонтирахме терена се направи система с поливане, отопление, отворихме проход, за да могат да влизат коли. Един милион лева отидоха там. Според Мъри, а и аз бях съгласен с него, след участието в Шампионска лига трябваше да има обновяване. Ние купихме 6 футболисти, за които дадохме към 3 300 000 евро.

За тях е критиката, защо там са отишли тези пари?

Вижте, спортно-техническото ръководство поискаха да бъдат купени тези трима футболисти. Смутиха ме параметрите, които ми обявиха. Гриша Ганчев тогава ми каза, че някой иска да ме подведе. Тогава казах: „двамата директори ви командировам с бизнес класа до Бразилия, да отидете да гледате и да напишете доклад и да се подпишете и тогава ще решим какво да правим“. Тогава Наско не можа да замине, влезе в болница и замина само Баждеков. Баждеков ми написа доклад – беше успял да намали леко условията на Жоазиньо.

За Жеан Карлош 900 000 евро и 90 000 евро комисионна на Джери Перейра. За Жоазиньо дадохме 500 000 долара и 50 000 комисионна за 63% от правата, а за Зе Соарес дадохме към 300 000 евро или долара (не помня вече) и 10% комисионна. След това купихме Дарко Тасевски, който уж беше свободен агент, но с компенсации up-front payment и др. отидоха към 200 000 евро. Отделно купихме двама марокански национали. Единият беше Рабех, който беше добър футболист, но с празна глава. Той струваше към 750 000 евро, а другият беше централен защитник. Бързо ги „побългариха“ с нашите дашни девойки, с кръчмите и с някои прахообразни вещества. Реално 3 000 000 отидоха за футболисти.

Борето уреди и купихме автобус за 600 000 чисто нов и горе долу парите свършиха. Може би съм сбъркал, а и школата – ние трябваше да го направим това общежитие. Децата живееха в мизерни условия, които бяха срам за България, а камоли за Левски! Направихме тип хотел „3 звезди“ – със стаи по две легла, санитарни възли, обзаведени с телевизори и отопление и абсолютно всичко за около 50 деца. Там също отидоха към 800 000. Така че аз нищо не съм взел от Левски, ако това е скритият замисъл.

Хората по-скоро искаха да попитат за 6-те футболисти, защо точно тези, макар че на Жоазиньо беше успешен трансфер.

Еми.. единствено неговият трансфер се получи. Иначе Жеан Карлош, който беше нелош футболист, едва го продадохме за 500 000 след това. Зе Соареш не помня, май че взехме някакви пари за него. За Жоазиньо взехме към 1 000 000 . Историята с Рабех е трагикомична – него го продадохме на дагестанците. Подписахме договора, той се яви на лагера и избяга, след като обра на Тодор Тимонов джобните, те бяха съквартиранти в една стая. Тогава дойде да ми реве мениджърът му, няма да го казвам, защото той е много нашумял сега, сват е на един голям политик.

Дагестанците го били заплашвали Рабех, че ще го убият, а при тях няма милост. И мениджърът му идва и ми казва: „моля ти се, развали трансфера”! Казах му: „нищо няма да разваля има ФИФА, УЕФА, да плащат”. Все пак реших да се смиля, защото не исках да се карам и се обадих на командващия жандармерията на Мароко, един достолепен генерал, от който аз го купих реално. Той го намери за по-малко от 24 часа и каза: „нека да играе в моя отбор, аз поемам ангажимент, че ще успея да го вкарам в пътя и ще успеем да го продадем, като ще ти платим“. И те наистина след година платиха каквото трябва.

Продължаваме с въпроси на левскари, които настояват да ви питам за 2007 година. Единият въпрос е свързан с Вили Вуцов, вторият с Наско Сираков. Нека да започнем с първият въпрос – кажете ни защо господин Вуцов имаше толкова кратък престои в Левски, самият той казва, че това му е голямата болка като истински левскар, че не е могъл да има шанс втори път.

За мен Вили винаги е бил резервен вариант. В моето съзнание той и Петър Хубчев са левскари, които са показали добри качества и като треньори. Реших го много набързо. Колебаех се, бях в планината на лов, чаках да дойде един глиган, мисля, че имаше сигнал …. и трябваше да го направя ( с най-добри чувства към Наско и към Мъри) – поне за 21 век най-успешните спортен директор и треньор на Левски без всяко съмнение, но мисля, че бяха вече на предела на изчерпване в Левски. Болеше ме от изключително слабата игра на отбора през сезон 2007/2008 и изоставането от вечния враг с 16 точки – това е нечувано ! След като си бил шампион с титла, купа, играл си в Шампионска лига, купени са 6 класни футболисти.

Говорим за тия години, в които го нямаше Кирил Домусчиев с Лудогорец и с тези фамозни трансфери и да изоставаш с 16 точки?

Трябваше да взема това решение, защото предстоеше дерби на „Армията“ (това е последният мач на Левски на „Армията“) и аз си представях как ни хващат и ни бият, ама ни бият! Защото те играеха много добре тогава – Стойчо Младенов им беше треньор. Преживял съм такова унижение на „Армията“ в онзи мач, в който паднахме с 3:0 и в продължение на половин час не знаех къде съм.

Аз съм много емоционален човек, може би външно с този дебел глас и мустаци не изглеждам на такъв, но що се касае до Левски съм много емоционален. Може би понякога правя и грешки. Не беше добра подготовката, която Вили направи – първите мачове бяха катастрофални. Първият мач беше в Сандански, Гонзо изпусна дузпа и паднахме, после дойде мачът с БАТЕ Борисов. Но да се върна за назначаването на Вили. След толкова години в Левски – 17, от които 14 съм бил реално на кормилото и съм взимал в решенията. Да, в началото ги съгласувах с Чорни, но не е имало случай той да каже „не”.

Даже си спомням скандалът в Швейцария с този уникален руски футболист Радимов (когато се бяха напили и идваше полицията) – тогава взех страната на Люпко Петрович и го освободихме, но той беше наистина уникален футболист на нивото на Зидан – такъв не е имало в България. Тогава след тази пиянска история Люпко ми каза: „или аз, или той“! Бяхме в Израел с Чорни и той ме пита какво да правим и аз му отговорих: „да си заминава“! И така стана. Не съжалявам, така е било писано.

Продължавам да уважавам Вили, приятели сме, покойният Иван Вуцов също. Навремето си спомням, аз ходих да говоря с Вуцов да вземем Херо и той трябваше да се оттегли от националния отбор и да дойде в Левски.

Каква е истината за Наско Сираков и неговото сафари през лятото на 2007 година – по време на мачовете с Тампере?

Истина е, че беше на сафари. Аз бях много изненадан – също съм ловец и това ми е единственият порок (смее се). Той ми съобщи, че заминава на сафари и моята първа реакция беше: „чакай, ние играем“?. Той ми отговори: „Е, тия финландци…”, обаче видяхте какво стана. Истина е това, да – няма как да кажа „не”. Не съм такъв тип човек, винаги съм се отнасял с уважение.

Вижте, функцията на Наско беше много интересна. Той нямаше задължение да стои на бюро, да чете някакви бумаги, да подписва, да чете. Неговата функция беше като морална опора на Мъри, респект на футболистите, респект на съблекалнята и неговото набито око. Той е футболен човек и определено разбира футбола като тактика и стратегия. Какво са си говорили аз никога не съм се бъркал, както и по отношение на школата. Истина е, че последната година на съвместната работа на Наско с Мъри той престана да се появява на Герена.

Аз съм го молил, Мъри ми е подсказвал: „нека да се появи“… Отчитайки днешните дадености мога да кажа, че съм стоял зад Наско, подкрепял съм го и с каквото мога да помогна съм насреща. Не му е леко и на него – чухме се наскоро и ми каза, че сега разбира какво ми е било на мен.

Ситуацията в Левски далеч не е розова, тя става още по-сложна от факта, че Петър Хубчев иска да съди Левски за неизплатени суми…

Има хора и хора. Аз примерно се чудя защо Васил Божков не опрости дължимите му пари. Aз например опростих дълговете – дадох дума и това е, защо трябва да тежат? Не искам съвети да давам, но предвид ситуацията може би Хубчев трябва да направи компромис. Все пак има разни хора, разни идеали. Формално има право. Има и решение, доколкото разбрах, а това е и сериозен проблем за лицензирането, макар че Левски едва ли ще играе в турнирите, ако не вземе купата ..

Нека да коментираме т.нар. „казанска афера”. Какво си спомняте за този момент и за тези четиримата, които заминаха за Казан? Какво стана тогава?

Вижте, след последната ни титла влязох в една дупка, в която всичко беше циклично – зима/лято – зима/лято. Идва прекъсване, трябваше да се мисли за селекция, а парите започнаха да намаляват. Истината е, че бях жертва на голяма измама, поръчана от българи и осъществена от ръководителя на един клуб (говоря едно към едно), които търсиха реванш за това, че загубиха титлата 2009 година, обвинявайки ме, че едва ли не аз съм купил техните футболисти да играят симулативно. Това е мач на националния стадион – май 2009 г. когато Гонзо и Йовов се контузиха. Бихме 2:0 и станахме шампиони.

Това беше една измама, осъществена перфектно. Първо получихме запитване официално в клуба от Рубин Казан. Рубин беше новоизгряла звезда и аз не познавах президента им. Бил съм в борда на Европейската футболна асоциация, бил съм преди това и в европейския клубен форум, бил съм в „Г 13“ и познавах ръководителите на водещите руски клубове, но Рубин го нямаше до тогава. След което пратиха покана за тези футболисти. Срещнах се с руския посланик, написах писмо да им бъдат издадени спешно визи. Издадоха им визи. Пътуваха заедно с Баждеков и Галя. Бяха посрещнати като ВИП гости с мерцедеси, настаниха ги в 5-звезден хотел в Москва, направиха им медицински прегледи. Бях жертва на измама!

Всичко за ваша сметка?

Да. Идеята беше първо да бъда компрометиран, което горе-долу успяха и второ тези четирима възлови футболисти да не участват в дербито, което те го взеха и какво от това? Литекс стана шампион. Не се гордея с това. С българските поръчители не съм се занимавал, но руските изпълнители си получиха заслуженото. Като отплата в един беларуски сайт беше публикуван разговор за уредени мачове. Това беше жест от една голяма руска служба към мен като компенсация. Ставаше дума за една гнусна мрежа от уредени мачове, черно тото и т.н.

Друг въпрос, който вълнува феновете на Левски, са дълговете на отбора. Кога са започнали да се образуват и има ли това общо с годините, когато е строено общежитието и строежа на козирката на Герена?

Строежът на сектор „А” беше в немалка степен авантюра. Аз много тежко го преживях. Истината е, че ние започнахме строежа, т.е. бутнахме старата трибуна, която е легендарна и е строена с народни пари – не държавни, а народни пари. Бяха поети ангажименти на най-високо ниво, които не бяха изпълнени. Да не говорим, че първият изпълнител “Главболгарстрой Холдинг” АД едно говори, друго направи. Пусна фактури за нещата, които беше извършил, които според мен бяха много надути. Така че за този дълг аз мога да нося морална отговорност. След това не. Ние бяхме добре данъчно, всичко си плащахме. Но го направихме все пак за хубаво, а общежитието няма нищо общо.

Дълговете започват от бутането на сектор „А“?

Да, но от тези 20 000 000 говорим за 4-5 милиона.

Останалото от футболисти, заплати и треньори?

Не, вторият дълг е към „Магистрали Черно море”, които дойдоха безвъзмездно и го довършиха, поне го пуснаха в експлоатация. Нещо, което се плаща, но доколкото знам не много. Беше авантюра сектор „А“ – можеше и да не го правим.

В крайна сметка то беше свързано със 100 годишнината.

Повтарям, бяха поети ангажименти на най-високо ниво. Това, което най-високото ниво беше поело като ангажимент го изпълни, а тези, които трябваше да го реализират се извъртяха. Това е което мога да кажа. Не искам да говоря повече, но ако реша мога да говоря.

След вас се изредиха много собственици на Левски, споменахме вече господин Божков. Какво е вашето мнение, защо така, има ли натиск на държавата кой да управлява Левски?

Аз мога да говоря за себе си. Аз го взех с желание да, принуден от обстоятелствата. Никога не съм бил толкова лекомислен, все пак минавам за средно интелигентен човек да си дам сметка, че мога сам да понеса тежестта. Обстоятелствата бяха такива, че нямаше друг спасителен вариант.

Иначе Левски щеше да се окаже 2004 г. на същото дередже, на каквото е от няколко години. Искам да припомня, че когато го взех върнах Наско, договорих се с Мъри, че поема след края на първенството отбора и наредих на Баждеков да извика отбора и да им обясни популярно, че ерата Чорни свърши и вече Тодор Батков е Майкъл Чорни. Той не е такъв милиардер и ако обичат заплатите с 50% надолу. Няма да забравя – аз не съм присъствал на това събитие, но Баждеков събира отбора, пита ги има ли въпроси и Топузаков го пита: „какви въпроси?“ – идва, подписва и така всички подписаха. Така паднаха разходите за заплати, а те са лъвският пай в един клуб – около 60% от всички разходи.

Като се заговорихме за финансиране – какво трябва да бъде финансирането на един футболен клуб от един човек или от държавата?

Не, това е сгрешен модел. Големият проблем в България е, че има много ниско платежоспособно търсене на атракцията, услугата или манията наречена футбол. Много ниско ниво на билетите – 10 лева е смешно при 20 евро минимум сравнено с Европа. Иначе нашите цени сравнени с цените в Европа са едни и същи – храна, бензин, всичко. Освен това има изключително ниски цени на телевизионните права, това е големият проблем. Ако искаме да поддържаме сносно ниво на клубния футбол ние трябва да привличаме добри чужденци, които струват пари. Реално без бащица няма как да стане. Включително и за Лудогорец се отнася – аз не съм говорил с Домусчиев, но при всички положение неговата лична калкулация е подобна на моята, дори и повече. Въпреки че игра два пъти Шампионска лига, игра няколко пъти в Лига Европа, която сега е горе-долу добре платена, по мое време не даваха никакви пари.

Кажете ни какво се случи с мача Левски – Славия през 2013 г. и защо си развалихте отношенията с Георги Петков?

Мачът със Славия беше един от тези, в които Господ ти обръща гръб. Славия нямаше желание да ни вкара гол, ние сами си го вкарахме. И неслучайно трима от футболистите в Славия реваха в съблекалнята, левскари са и знаем кои са имената им, но така е Господ ти обръща гръб. Петков беше уникален вратар, той направи мача на живота си и хвана невероятни топки, но така е Господ ти обръща гръб.

Какво означава да си развалим отношенията с футболист. Аз с всички футболисти съм бил почтен. В продължение на 2 години ключови играчи на Левски отделно от договора, който имаха в клуба, имаха и персонални договори с мен. Един екземпляр имаше при тях, по който аз им плащах от джоба си. В продължение на 2 години Георги Петков беше най-високоплатеният футболист на Левски.

Това означава, че аз съм оценявал качествата му по достойнство. След злополучния мач със Спортинг Лисабон 5:0 наистина загубих доверие в него. Не съм казал обаче, че няма да пази. Не е имало случай за толкова години да казвам кой ще играе или не. Не съм определял тактиката и стратегията на отбора. Не дай си Боже да кажа: „айде този мач да го дадем“ – това при мен не се е случвало, заклевам се в децата си. За мен името на патрона и клуба са нещо свято. Не съм се карал с Георги Петков, но това с показването на мустака наистина беше грозно.

Ако беше се осъществила сделката с „Газпром“, щяхте ли да останете в Левски и вторият въпрос отново е свързан с това – дали някой ви е принудил да напуснете или доброволно го направихте?

Сделката с „Газпром“ беше договорена с ръкостискане и прегръдки. Това се случи в централата на „Газпром“ в Москва и в присъствието на двамата ръководители на „Газпром“. Сделката беше за спонсорство за 5 години по 4 200 000 евро на година, плюс остана да мислят (тогава строяхме трибуната или щяхме да почваме да я строим вече не си спомням) да дадат още 5 000 000 евро да ни помогнат за строежа. Изрично казах, че стадионът ще се казва „Арена Газпром – Георги Аспарухов”. Просто Георги Аспарухов е нещо свято и не се пипа.

След като се прегръщахме им казах, че в момента, в който тръгне да се действа, за да засвидетелствам съпричастност ще прехвърля и безвъзмездно пакет от 20-30%. Тогава „Газпром“ поставиха изрично условие – стартираме в момента, в който стартира строителството на Южен поток. Знаете какво се случи. Така че аз имах невероятен мотив да се случи сделката. Даже бях ангажиран по юридическата работа по сухопътния участък, който извършихме перфектно, той беше абсолютно подготвен. Дори помогнах и за морския участък, но други сили решиха, че това не трябва да се случи и сега осъществихме Балкански поток за сметка на България, всъщност продължение на Турски поток. Не искам да коментирам.

Защо се стигна до ситуацията Левски да има толкова големи дългове?

Последните няколко години бяха мъчение, тъй като започнах да изпитвам сериозни финансови проблеми. Отборът не вървеше и тръгнаха да се трупат дългове. Обърнахме се за помощ към феновете и те откликнаха. Включително се стигна до варианта да прехвърлям безвъзмездно мои акции срещу равностойност като дарение. Имаше Разправии с КФН дали това не е скрито публично предлагане. Бях решил за себе си да се оттегля, но не се случи както трябваше – поне да вземем купата в Бургас.

Така или иначе аз съм чист пред съвестта си – каквото можах помогнах и каквото имах дадох. Шест пъти станах шампион с Левски, от които 5 пъти твърдя, че съм бил начело на отбора – 2001, 2002, 2006, 2007, 2009 година. Шест пъти купа, три пъти Супер купа, Шампионска лига, четири пъти група в Лига Европа, дай Боже на всеки. Така че гледам хората с открито чело, продължавам да обичам Левски. Просто се върнах там, където са стотици хиляди, които обичат и подкрепят клуба.

Как виждате бъдещето на Левски?

Не е розово и очевидно нещо трябва да се направи с дълговете. Трябва да се продължи с активното търсене на сериозни спонсори с дългосрочни договори. Трябва да се пести и виждам, че пестят. При цялото ми уважение към Наско на него му е много трудно и може би трябва да намери сериозен стълб, който да влезе. Получавайки някакъв пакет да влезе и да изпълнява моята роля или ролята на Чорни, ролята на Киро, ролята на Младен в Славия, дайте да си говорим истината. Ролята на ТИМ във Варна. Без това в България не може.

Те не останаха инвеститори, вие ги изброихте всички.

Би трябвало да се намерят. Би могло да се намерят.

Отпада ли вариантът с акции на фенове като възможност?

Не, всичко е възможно. Аз пуснах духа от бутилката, обявявайки че ще дам 10% на феновете и им ги дадох. Реално дадоха ги тези, на които аз ги прехвърлих, но това беше условие. Видя се, че няма как да стане. Аз съм един от феновете, които са около 80 души или 200 души едната група и другата група хората, които дадоха тия 3 – 4 млн. Вижте процентно – любовта към Левски са стотиците хиляди, които всеки с каквото може помага и ще помага. Аз съм убеден.

Какво бихте искали да кажете на хората в България, на феновете на Левски, на феновете на футбола?

Вижте, Левски е може би най-голямото, което обединява най-много хора (може би след родината, химна, знамето) при цялото ми уважение към другите клубове. Второ футболът е феномен, който го има и ще го има. Убеден съм, че Левски ще го има! Колкото се отнася до днешния ден на България мисля, че все пак трябва да сме оптимисти и искам да призова всички граждани на България, които имат избирателни права, включително и тези, които са в чужбина, да направят усилие дори да пътуват 1000 – 2000 км по безкрайните пътища на Америка, на Канада и да се включат да участват в тези избори. Нека да гласуват – не искам да агитирам да се гласува за никой, но за да има оптимизъм в България трябва да упражним изконното си право да гласуваме въпреки трудностите, които политиците създадоха.

Novsport


Покажи новините за отбор

ЦСКА
Левски
Славия
Черно море
Локомотив
Ботев
Берое
Ботев
Етър
Монтана
Лудогорец
Арда
Царско Село
ЦСКА 1948