Арда (Кърджали)Берое (Стара Загора)Ботев (Пловдив)Ботев (Враца)Етър (Велико Търново)Левски (София)Локомотив (Пловдив)Лудогорец (Разград)Монтана (Монтана)Славия (София)Царско Село (София)ЦСКА (София)ЦСКА 1948 (София)Черно море (Варна) Локомотив (София)Марек (Дупница)Черноморец (Бургас)Дунав (Русе)

Стадион "Георги Аспарухов" - между разрушението и реконструкцията

Стадион

Topsport.bg

Последните седмици са изключително динамични за всички, които симпатизират на футболния Левски. Феновете ежеминутно са нащрек за ключови новини от "Герена".

Чакат се милионите на Джоузеф Диксън и началото на нова "синя приказка".

Но докато клубът мисли изцяло за своя просперитет, британският инвеститор логично е заинтригуван от печалбата, която ще има, избирайки марката "Левски". Поради този факт, разковничето на преговорите, а изобщо и за бъдещето на столичани, е построяването на нов стадион "Георги Аспарухов".

Спортно съоръжение, което през годините на своето съществуване, е орисано да преживява доста трудни мигове. А дали ще заживее нов живот с парите на мистериозния бизнесмен от Великобритания, предстои да разберем...

Нека си припомним малко повече за историята на "синия" футболен храм.

Историята

В зората на своето създаване, Левски е нямал свое собствено игрище. Всички занимания са се водили върху един терен с познатото име за всеки запалянко "Могилката". Както може да се досетите, това е градинката пред 22-ро средно училище в близост до НДК. Малко по-късно заниманията се пренасят на плаца на 6-ти Софийски полк.

В периода 1936 - 1949 отборът играе на собствен стадион, наречен игрище "Левски" (намиращо се върху част от територията на днешния Национален стадион "Васил Левски"). След започването на строежа на съоръжението, отборът временно играе на стадион "Юнак". През 1952 година за "сините" е отпуснато ново игрище в софийския квартал "Иван Вазов" (днешен Плувен комплекс "Спартак").

След поредица от странни решения на "народната власт", на Левски пак е отпуснат нов терен за строеж на стадион в квартал "Герена", в V столичен район (днешен район Подуяне). През 1960 година клубът официално започва строежа. Проектът е дело на арх. Лазар Парашкеванов. Макар и мнозина зложелатели да твърдят обратното, "синият" дом се реализира в продължение на три години с пари, събирани от почитателите. Някои просто помагат, като активно участват в изграждането на новия стадион. Любопитен факт е, че за набирането на средства активно съдейства и легендата Георги Аспарухов.

Поради тази изцяло левскарска инициатива се издава "Акт за държавна собственост за дружество с идеална цел", в който е записано, че "стадионът се дава на ФК Левски за оперативно управление, за безвъзмездно и безсрочно ползване".

Сегашният дом на левскарите е открит на на 10 март 1963 г. с шампионатния мач Левски - Спартак (Плевен), завършил при резултат 4:0. Чисто техническите му характеристики са следните - тревист терен с размери 110х80 метра, с изградена лекоатлетическа писта и седящи места за 28 000 души, западната трибуна или Сектор "А" - е с козирка!

И така следват дълги години, през които "Герена" се превръща в истинска крепост за Левски. Благодарение на безупречното си домакинство, редица опоненти си тръгват с наведени глави от квартал "Подуяне", а това гарантира множество спечелени трофеи, величие в "А" група и европейска слава.

Реконструкциите в или около стадиона започват през 1969 година след обединението на спортните клубове Левски и Спартак (София). Тогава на територията около съоръжението са изградени зали за други спортове - спортна и художествена гимнастика, бокс, вдигане на тежести, волейбол и др. Освен това спортният комплекс "Левски" е оборудван и с четири тренировъчни терена с тревно покритие.

През 1986 година на стадиона е поставено светлинно табло, а около него са издигнати четири кули с електрическо осветление. От 1990 година стадионът е прекръстен на името на легендарния футболист Георги Аспарухов. В средата на деветдесетте години "синият" дом опустява заради жестоката финансова криза, която сполетява клуба, а и държавата, като цяло. Поради невъзможността за домакинство на "Герена", седем години левскарите приемат своите опоненти на националния стадион (1992-1999).

Новоремонтираният "Георги Аспарухов" е открит на 5 май 1999 г. когато на него се провежда решаващият за титлата шампионатен мач на Левски срещу Литекс, който завършва 0:0. Размерите на терена за увеличени за сметка на премахването на лекоатлетическата писта. След поставянето на седалки с облегалки на трибуните, те вече побират 29 980 души.

Последната голяма реконструкция на стадиона започва на 21 юни 2006 г. когато е взривено старото информационно табло. На негово място е поставено ново в рамка, с формата на буквата "Л". Трибуните под него са премахнати и е отворен втори вход към пистата, което намалява капацитета на стадиона.

Взривяването, лъжите и козирката

Октомври, 2012 година е преломна в историята на "синия" стадион. Тогавашният изпълнителен директор Иво Тонев взема непремерено решение и обявява планове за цялостната му реконструкция. Трибуните трябва да се строят на три етапа сектор - А и Б до май 2014 г., сектор В - 2015 г., и сектор Г - 2017 г. Според плановете от стария стадион ще се запази единствено теренът и малка част от елементите на старите трибуни.

"Ще имаме нов стадион. Има огромна разлика между това просто да покажеш някакъв макет и това да си платил на архитекти и да имаш конкретен проект, както е при нас. Мисля, че феновете ще са доволни от това, което ще видят тук", казва ентусиазираният Тонев в края на 2012-а.

През февруари 2013 започва разрушаването на сектор А с взривяване на масивната козирка и бетонна конструкция.

И оттук насетне започват проблемите...

Намиращ се в явна финансова криза, клубът не може да погаси задълженията си за построяването съборения сектор. Отделно с това се задъхва и с изплащането на заплати. Намирането на мощен инвеститор също се използва като "дъвка" за залъгване на разгневените запалянковци.

Изобщо събарянето на Сектор "А" се превърна в учебникарски пример за това как едно неправилно управленско решение, може да тегне като воденичен камък за развитието на дадена футболна организация вече почти десетилетие.

Така Левски посреща 100-годишния си юбилей с полусрутен стадион, плачевно финансово състояние и лоши резултати в първенството. Дори мъчителното построяване на новата трибуна обаче не носи много радост. Тя бива открита на 23 април , 2016 година, когато Андрей Аспарухов тържествено реже лентата.

Но няма козирка!

Така и до днес, пет години по-късно.

"Това, което искаме да направим до Нова година, е козирка над Сектор "А", Спас Русев, септември, 2016 година.

"Козирка на новия сектор на стадиона няма да има до края на годината. Не знам изобщо кога може да има, срок не е зададен", Спас Русев, ноември, 2016 година.

През този период редица благодетели на Левски се изредиха с обещанията си за покриване на сектора. Най-активен от тях беше Спас Русев, но бизнесменът така и не изпълни своите грандиозни планове. А представете си какво е качеството на строеж на самата трибуна, щом редица експерти, та дори вече и Наско Сираков, леко прокарват идеи за нейното повторно събаряне.

Зловещ край или ново начало?

"Ще се намери някой луд, койдо да построи останалата част от стадион "Георги Аспарухов", казва Иво Тонев през 2014 година пред "24 часа".

Темата за построяването на нов стадион "Георги Аспарухов" е изключително важна. Написаното по-горе демонстрира ясно, че именно спортното съоръжение се превръща в лакмус за изобличаването на управленската несъстоятелност. 

Редица спекулираха, много на брой се провалиха.

От клуба не трябва да избързват с кардиналните решения, тъй като нещата могат да придобият и съкрушителен характер. Вариант Левски да остане без своя храм изглежда напълно възможен, ако Сираков се подаде на бодряшки ентусиазъм и набързо повярва на Джоузеф Диксън.

Всяка една грешна стъпка с "Георги Аспарухов" ще обрече клуба на още по-голяма финансова агония. А този път тя може да се окаже и фатална.

HAPPY END - Статистика за повдигане на духа

И за да не завършва този текст по мрачен начин. Време е да "облечем" и с цифри сакралността на "синия" храм. Преди време колегите от "Тема Спорт" извадиха любопитна статистика за всички исторически постижения, които Левски има на своя емблематичен стадион. Те показват огромното значение, което "Герена" има за историята, настоящето и бъдещето на футболния гранд.

- От 1 октомври 1966 г. (1:2 срещу Ботев (Пловдив) до 23 февруари 1985 г. (2:3 срещу Миньор Перник), или 18 години, 4 месеца и 22 дни Левски е изиграл 203 поредни мача без загуба на своя стадион - рекорд в клубния ни футбол.

- Покойният Павел Панов е футболистът, отбелязал най-много голове на "Герена" в шампионатни мачове - 58, следван от Наско Сираков - 56, Михаил Вълчев - 52, и Георги Аспарухов - 51.

- В 71 поредни мача на своя стадион в продължение на повече от 6 години - от 13 октомври 1985 г. до 19 октомври 1991 г. "сините" не са пропуснали нито веднъж да вкарат гол на своите съперници. Серията започва с 3:0 срещу Сливен в осмия кръг на първенството 1985/86 г. и завършва с 3:1 над Пирин в 10-ия кръг на сезон 1991/92 г.

- На този стадион Левски записва 42 поредни победи в "А" група от 3:0 на 29 април 2000 г. до 1:0 над Черно море на 23 февруари 2003 година.

- От 11 април 1970 г. до 17 март 1971 г. включително Левски играе 10 поредни мача на "Герена", без да допусне гол в своята врата. Към тези 900 игрови минути трябва да прибавим още 15 без гол преди поредицата (2:2 срещу Етър на 28 март 1970 г.) и още 27 минути срещу Янтра Габрово на 4 април 1971 г. - 3:2 за Левски краен резултат, което прави общо 942 минути без попадение във вратата на домакините.

- Най-голямата победа на "сините" на този стадион е в евротурнирите - 12:2 срещу финландския Рейпас (Лахти) на 16 септември 1976 г. в 1/16-финал за КНК

- Левски е вкарал най-много голове на своя стадион в "А" група през сезон 1999/2000 г. - 43 в 15 двубоя. Общият баланс в периода е 10 победи "на нула", 4 победи с по един допуснат гол и само едно равенство - 1:1 срещу Литекс на 8 април 2000 година.

Topsport.bg


Покажи новините за отбор

ЦСКА
Левски
Славия
Черно море
Локомотив
Ботев
Берое
Ботев
Етър
Монтана
Лудогорец
Арда
Царско Село
ЦСКА 1948