днес, 11:31
На 27 юли Трифон Иванов щеше да навърши 60 години. Името му остава трайно свързано с епохата, в която българският футбол вдъхновяваше, обединяваше и раждаше герои.
Неговата осанка - с гъстата брада, стоманения поглед и непреклонния дух - е дълбоко вкоренена в съзнанието на поколения фенове.
Във Велико Търново беше поставен вчера паметник в негова чест, който днес ще бъде открит официално - пред стадион "Ивайло", откъдето тръгва пътят му към върховете. Изправен с екипа на националния отбор, под номер 3, той отново гледа напред - така, както го помним.
За България Трифон изигра 76 мача и вкара 6 гола. Това, което остави, е много повече от цифри.
Беше опората в защитата на златното поколение от САЩ'94. Лидер с дела. В моментите, когато другите се колебаеха, той влизаше с двата крака - решително, без колебание.
Голът срещу Русия в плейофа за класиране на Мондиал'98 е част от футболния фолклор. Удар, изпълнен със сила и спокойствие, който донесе радост на цял народ.
В такива мигове се раждат истинските образи, които остават.
На клубно ниво Трифон оставя силна следа в Етър, Бетис, Рапид Виена, Аустрия Виена и други отбори, но мястото, където бе истински свързан с българския футбол, бе ЦСКА.
С червената фланелка печели две шампионски титли и една Купа на България.
Феновете на "Армията" го обичаха, защото виждаха в него всичко, което отборът им трябва да бъде - воля, битка, вярност.
Съотборниците му още говорят с респект.
"С Трифон зад гърба си винаги се чувстваш сигурен", казва Христо Стоичков.
"Той беше човек, на когото можеш да се облегнеш - на терена и извън него", добавя Емил Костадинов.
Красимир Балъков го нарича "спокойствието в защитата".
Трифон никога не викаше излишно, но думата му тежеше.
Днес България свежда глава пред един от най-истинските си синове. Трифон Иванов остава в историята със силата на примера, а не с показност.
Помним го не само с екипа на България или ЦСКА, а с това, което беше като човек - смел, прям, верен.
Железен завинаги, жив в сърцата ни.
