21-10-2019, 10:31
Раул Албентоса единствен от новите чужденци в ЦСКА се наложи като титуляр още от първия си ден на „Българска армия". Защитникът е сред най-постоянните и стабилни при „червените". А освен да брани вратата, показа, че е майстор и на решителни голове. Благодарение на негово попадение ЦСКА стигна до 2:2 във вечното дерби срещу Левски. Албентоса се съгласи даде интервю и говори пред „Труд".
- Раул, смятате ли, че българите са расисти?
- В никакъв случай. Подобни неща се случват във всички страни по света. Срамно поведение и би трябвало да се наказва. Хора от всички страни в света вече ходят да работят извън родината си, за да изкарват прехраната си. Аз като испанец съм дошъл в България, а има българи, които отиват на работа в Испания или в друга държава. Трябва да се уважаваме.
- Сигурно сте гледали двубоя Англия - България.
- Беше неприятно. Имам съотборници, които играят в националния отбор. Знам какво е. Случвало ми се и на мен да трябва да преглътна такъв неприятен резултат. Този път ми беше мъчно за съотборниците ми, че трябваше да преживеят това 6:0. Българският шампионат в никакъв случай не е толкова слаб, за да има такава разлика в резултатите на националния отбор.
- Нека да поговорим за ЦСКА. Вие сте единственият от новите чужденци, който веднага се наложи като титуляр. Допада ли ви българското първенство?
- Харесва ми. Чувствам се в свои води. Представянето ми е добро. В предишния ми отбор не бях щастлив, но тук всичко е наред. За да можеш изцяло да се посветиш на футбола и да имаш успех, трябва да си доволен и всичко да ти е наред 100%. Ясно е, че има съотборници, които също искат това титулярно място. Важното е да има уважение между всички в отбора, към треньорите и техните решения.
- Вече имате трети старши треньор за сезона. Случвало ли се е и преди в кариерата ти подобно нещо?
- (смее се) Да. Случвало ми се е. Два пъти. Последния сезон, който играх в Депортиво (Ла Коруня). И там за един сезон треньорите бяха сменени три пъти. Не знаех, че тук треньорите са били трима, защото аз дойдох при Люпко Петрович и сега е Милош Крушчич. Не знам кой е бил преди.
- Проблем ли са треньорските смени за футболистите?
- В началото е трудно. Всеки треньор има своята футболна философия. Тук обаче промяната не беше радикална, защото той беше нашият втори треньор при Люпко и около 60-70-80 процента нещата са същите с малки промени в някои детайли.
- При какви постижения на ЦСКА ще сте доволен в края на сезона?
- Спечелване на шампионата. За мен това е най-високата цел. Дойдох с очакването да играем във груповата фаза на Лига Европа и тогава това беше максималната цел. Не стана. Сега искам да спечелим титлата. Знам, че изоставаме с доста точки, но всяко първенство е бягане на дълго разстояние, а не спринт.
- Вече играхте и срещу Лудогорец, и срещу Левски. Какво мислите за конкурентите?
- Същото ниво като нас. Нито по-добри, нито по-слаби от нас. Мачовете при такива изравнени сили се решават от дребни детайли. Завършихме наравно и в двата дуела, но в нито един момент не бяхме по-слаби. Това, че сме четвърти, се дължи по-скоро на наши грешки срещу отбори от долната половина.
- Вкарахте важен изравнителен гол в голямото дерби с Левски. Това промени ли отношението на феновете?
- Да. Никой не помни това дали си играл стабилно във всички мачове и дали си вкарал четири гола за сезона. Всеки помни попадението, което си отбелязал срещу Левски. Веднага усетих добро отношение от страна на феновете.
- Вярно ли е, че преди ЦСКА сте имали оферта от Левски?
- Имах няколко възможни варианта. Когато прекъснах договора си в Испания, започнах да разглеждам предложения. Имаше от отбори от втора дивизия на Испания, интерес и от първа лига, а имаше и няколко от различни държави. В края на краищата обаче аз исках да отида някъде, където да знам къде съм и да съм чувал за този отбор, да знам историята му. Такъв беше случаят с ЦСКА, защото знаех за този отбор. Това, че отказах на Левски не е, защото е по-добър или по-лош вариант или защото ми е предложил повече или по-малко. Просто не бях чувал за този отбор.
- Защо ЦСКА има проблеми, когато играе извън София?
- Това е нещо, което не е в моите компетенции. Може би е въпрос за треньорите и те трябва да решат този проблем. Ако трябва да дам мнението си, мисля че бихме могли да бъдем малко по-дръзки. Това обаче трябва да е премерено и винаги да си пазим гърба, за да не ни вкарат гол.
- ЦСКА е вторият ви отбор в чужбина след Дарби Каунти. Защо не ви се получиха нещата там?
- Бях щастлив в Испания. Отидох малко прибързано, защото исках да пробвам в Англия. Предложиха ми уникален договор, който беше изненадващ за възрастта ми тогава. А преди това бях играл в трета дивизия в Испания и по време на подписването на договора - във втора. И изведнъж трябваше да премина в отбора, който водеше класирането във втора лига на Англия. Отидох с огромно желание, но остана камъчето в обувката, че не бях отишъл в Примера дивисион. Заради това не заминах за Англия с пълната увереност и това, че бях на 90 процента, ми повлия. Повлия ми и фактът, че жена ми точно тогава беше бременна с първото ни дете. На всичкото отгоре още през първата седмица след пристигането ми получих контузия в гърба.
- Знаехте ли нещо за ЦСКА преди да получите офертата?
- Определено. Бях следил малко кариерата на Любо Пенев, защото съм от Валенсия и той играеше в отбора ни. Тогава бях много мъничък, но си спомням онези години. Преди да се върне тук в ЦСКА Любо водеше втория отбор на Валенсия. Така че проследих кариерата му, а освен това ЦСКА беше участвал в евротурнирите и познавах клуба. Не знаех нищо за София и не бях идвал никога в България. Стоичков беше идол на брат ми. Брат ми е 7 години по-голям от мен и е фен на Барса.
- Имате гол срещу Реал (Мадрид). Кога и как се случи?
- Да. Беше в мача Малага - Реал. Вече бяхме далеч от зоната на изпадащите и имахме наистина добър отбор. В този мач Реал все още имаше хипотетичен шанс за първото място. Кристиано Роналдо ни вкара гол от засада. След това можеше да се разпише още веднъж от дузпа, но нашият вратар Камени спаси. Стана почти в края на мача. Когато човек има вяра в себе си и не се предава, се случват чудеса. Възползвах се от възможността и вкарах и този гол ще се помни. Точно както тук в България хората помнят гола ми срещу Левски.
- Как започнахте с футбола?
- Много играехме в училище. Баща ми беше колоездач. Никой вкъщи не беше играл футбол. Брат ми се занимаваше с таекуондо. Бойните спортове му бяха страст. А пък аз все трябваше да играя футбол с деца по-големи от мен. Много ми харесваше. Когато бях на 6 или на 7 години, помолих баща ми да ме запише в някой клуб. Отидохме в отбора на моя град. В началото дори не ме взеха.
- Тренирал ли сте и други спортове?
- Да. Много обичам баскетбола. НБА ми е страст. Дори отидох да гледам един от финалите на НБА. Когато бях малък, ходех на футбол, плуване и много обичах да играя на баскетбол с приятели, без да съм в някакъв отбор. Тогава баща ми ми каза: „Сине, трябва да избереш един от спортовете, защото човек не може да прави всичко, което иска." Ходех на плуване и треньорът искаше да се състезавам. Един треньор по баскетбол дойде до дома ни да моли родителите ми да ме запишат в отбора му. Но винаги най-голямата ми страст е и си остава футболът. Още като дете, ходех да гоня топките, когато отборът на големия ми брат имаше мач. Даваха ми 100 песети от старите пари или горе-долу едно евро.
- Кой е най-големият нападател, който сте срещали?
- Меси. Но той не е точно нападател, така че по-скоро отговорът би трябвало да е Луис Суарес. Един нападател, който е почти невъзможно да опазиш.
- Ритал ли сте ги много?
- Разбира се! Не е било нарочно, защото във футбола не е хубаво човек да рита съперника. Обаче трябва да си твърд, защото е много важно да им вземеш страха.
- Какво ви харесва и какво не ви харесва в България?
- Ако можех да променя нещо, то това би било факта, че тук всеки кара колата си, както си иска. (Смее се) Например при знак, че е забранен завой, те си завиват без никакви притеснения.
