вчера, 13:00
В новия епизод на "Без резерви" гост е Петьо Костадинов - Полковника - спортен мениджър и журналист, който предпочита фактите пред митовете и работата пред шумните обещания.
Разговорът тръгва от голямата картина - какво всъщност е българският футбол днес - и постепенно се фокусира върху основите: децата, методиката, тренировъчната култура, решенията в националния отбор и напрежението около ЦСКА.
"Никога не сме били световна сила" е изречение, което Полковника произнася без самоирония и без примирение. То не е присъда, а отправна точка. Историята помни върхове и личности, но устойчивият стандарт изисква система: ясни критерии, последователност и работа всеки ден. Оттук идва и неговият призив "Да се успокоим и да работим" - да намалим емоцията, да съберем най-острите критици в действащ Обществен съвет и да следим курса с корекции, вместо да произвеждаме поредния скандал.
Голямата тревога според него вече е отвъд терена. Дигиталният натиск се превръща в дигитална абстиненция, която отнема интереса към движение и спорт. Решението минава през качествени центрове за подготовка, които да подадат ръка на по-малките школи, за да не се губят таланти от Родопите до Добруджа. Това не е носталгия по миналото, а план за бъдещето - да направим среда, в която детето първо тича и играе, после мечтае и чак тогава се мери с големите.
Изискването към треньорите и клубовете е същото: култура на тренировка, а не чудеса за две години. Мачът е последният ден от цикъла, резултатът е плод на записани занимания, анализ и повторение - така работят академиите, които произвеждат футболисти. Когато националният селекционер избира хора, с които има изградена комуникация и доверие, това е логика, а не каприз. Проблемът не е в една сменена схема, а в общия стандарт, който трябва да вдигнем заедно.
Полковника настоява и за памет. Истинските истории често се намират в библиотеките и архивите, а не в първите резултати онлайн. Младите имат нужда от идоли, но още повече - от смислени модели за подражание: труд, дисциплина, уважение към играта. Затова сензацията отстъпва място на принципи и на отговорността какво оставяме след нас.
Темата ЦСКА не може да бъде подмината. Ако някога има обединение, то трябва да стъпва на принцип - с организационна доминация на клуба, минал по чист път, без "шорткъти" и емоционални изкривявания. Иначе разделението само ще се задълбочава. Тук думите тежат не по-малко от делата, защото говорим за идентичност, памет и доверие, градено десетилетия.
Финалът е кратък и ясен - Работа, работа и пак работа. Да охладим емоцията, да подредим стъпките и да се върнем към основите: децата, методиката, ежедневието. Оттам нагоре пътят няма да е бърз, но ще е наш и устойчив.
Гледайте пълния епизод в YouTube канала на ТОПСПОРТ и споделете мненията си под видеото.
