днес, 12:45
Предстоящият двубой между Левски и Берое идва в момент, когато и двата отбора имат нужда да докажат себе си, но по различни причини. "Сините" са лидери във временното класиране, но все още търсят постоянството, което феновете очакват, и всяка грешна стъпка се усеща болезнено на "Герена". Класата е на страната на Левски в този мач, но напрежението от задължителната победа често тежи повече от самия противник. Все пак 26-кратните шампиони към момента се опитват да детронират Лудогорец, който в продължение на 14 поредни години е свикнал да играе, когато му "дишат във врата". За "сините" това е ново усещане и често се вижда, че им се отразява на терена.
В мача с Ботев Пловдив играчите на треньора Хулио Веласкес диктуваха темпото, владееха по-често топката, търсеха пробиви през крилата, но трудно създаваха чисто положение за гол. Това вдигна напрежението у футболисти и фенове и трябваше да мине повече от час, за да се стигне до попадение във вратата на "канарчетата". Ботев се защитаваше добре, използвайки компактност и контраатаки. Това сега се очаква и от Берое.
Заралии са аутсайдери на хартия, но те са известни с това, че умеят да усложняват живота на големите - особено в мачове, в които от тях не се очаква нищо. "Зелените" ще разчитат на дисциплина в защита и на бързи контраатаки, а всяко отпускане на Левски може да се окаже фатално.
Сблъсъкът е важен не само за точките, а и за настроението на отборите. Победа ще даде на Левски така нужния импулс преди следващите дербита, докато за Берое успех или дори точка в София би означавал увереност и възможност да градят отбора по-спокойно. В крайна сметка мачът носи всички белези на класическо изпитание в първенството - фаворит под напрежение срещу съперник, готов да изненада.
Атаката на Левски е може би най-обсъжданата част от играта на отбора този сезон. Тя изглежда като най-яркото оръжие на отбора, но и като сектор, в който се усещат най-големите проблеми. "Сините" разполагат с разнообразни и технични крила, всеки от които може да поднесе изненада. Никой обаче не е казал, че тя трябва да е положителна. В един момент крилата на 26-кратните шампиони сякаш ги няма в мача, в друг - успяват със сетни сили да създадат опасност в пеналтерията. Лошото е, че това е една коварна игра на "ези-тура" и не се знае какво ще се падне.
Стигаме и до върха на атаката - Мустафа Сангаре или Борислав Рупанов. Нападателите имат физика и присъствие, способни са да създадат напрежение във вратарското поле. Понякога показват и добро чувство на пласиране. На теория това е солидна комбинация - динамика от фланговете и тежест в наказателното поле.
На практика обаче реализацията често остава под очакванията. Левски създава положения, но рядко ги превръща в достатъчно голове, за да "си реши" мачовете навреме. Именно този пропуск дава шанс на по-затворените съперници да се върнат в играта и да откраднат точки. Отборът често става зависим от индивидуален пробив или момент на вдъхновение. Вижда се, че Хулио Веласкес работи усърдно така, че играчите да намерят комбинативно решение, когато противникът е добре затворен. Все още обаче това не е достатъчно добре обработено.
Атаката на Левски е опасна, но не и достатъчно ефективна. Ако "сините" успеят да внесат повече хладнокръвие пред гола и да разнообразят начина, по който пробиват защитите, ще превърнат най-големия си коз в гаранция за победи. Публиката на "Герена" не прощава пропуски. Тя иска голове, и то навреме.
