28-04-2024, 14:33
Популярният спортен журналист и политически анализатор Георги Атанасов даде интервю за ТОПСПОРТ, в което коментира отминалото Вечно дерби, в което ЦСКА надделя над Левски с убедителното 3:1.
Здрасти, Жоро! Как видя ти Вечното дерби и доволен ли си от играта на любимия ти "червен" отбор, от резултата е ясно...
- Естествено, че съм доволен от поредната "червена" победа, която безспорно потвърди и празничното настроение на "армейската" общност. По този повод, аз като по-възрастен човек се връщам назад във времето и си давам сметка как историята често се повтаря - за щастие, не винаги като фарс, а понякога и като приятно преживяване. В паметта ми изникна един детски спомен от далечната 1966 година. Тогава пак така, ЦСКА победи Левски на два пъти във Вечното дерби през април. Тогава мачовете бяха събрани в сгъстен цикъл през пролетта заради участието на България на Мондиала в Англия. Та "червените" тогава победиха първия път с 1:0 с гол, ако не се лъжа, на виртуоза Никола Цанев. Вторият мач пък беше спечелен с категоричното 3:0 под проливния дъжд на претъпкания национален стадион "Васил Левски" с попадения на Иван Колев, отново Никола Цанев и Иван Зафиров. Всички знаем какво стана на следващата година, когато ЦСКА изигра трите паметни полуфинала с Интер за КЕШ. Та ето как понякога знаците от историята и събитията някак си се повтарят при съвсем различни обстоятелства. Това отклонение, което за мен е много приятно, а вероятно и за доста от по-старите привърженици на ЦСКА, пък и новите трябва да знаят митологията на великия "червен" клуб, която не започва от вчера... та на фона на тези приятни асоциации, какво бих казал за мача вчера. Нормална, рутинна, работна и професионална победа за ЦСКА.
Сред феновете на "червените" сякаш остава отново едно огорчение, че вечният съперник не беше разгромен и унизен след като на почивката резултатът беше 3:0. Как си обясняваш това?
- Това искам дебело да го подчертая за по-младите привърженици на 31-кратните шампиони. Не бива да се поддават на тези плитки провокации - "защо победителите не са качили своя опонент на голяма разлика". Чужденците, които играят в момента в ЦСКА и в рамките на 20 дни си свършиха перфектно работата във Вечното дерби, не са длъжни да познават историята, митологията, потайностите, комплексите, сблъсъците и психологията на този мач в детайли. За тях е важно да си свършат работата, да си изпълнят професионалното задължение, а дали е с 1:0 или 101:0 няма абсолютно никакво значение. Така че тези подмятания са абсолютно излишни. И отново ще посегна към тази "конспирация", която почти винаги излиза вярна. Забележете, че тези провокации и ехидни подхвърляния почти винаги идват от противниковата страна. И още нещо, което дори споделих след първата победа на 7 април пред широката аудитория на ТОПСПОРТ. И тогава, и сега аз не мога да разбера кой спечели и кой загуби в дербито. Гледайки коментарното студио след мача, оставам с впечатлението, че местата са разменени. Непрекъснати "ох и ах"... защо ЦСКА победил, но видиш ли не с играта на Манчестър Сити и Реал Мадрид. И как Левски загубил, въпреки че се бил представил много добре. Комично, но и жалко за тези, които подхождат по този комплексарски и махленски начин. ЦСКА си спечели абсолютно заслужено, нормално и професионално. С колкото трябваше и както трябваше - и на 7-ми и на 27-ми април. "Армейците" безапелационно доказаха, че в момента превъзхождат по всички параграфи своя вечен съперник.
На ЦСКА предстои и много важен реванш с Ботев за Купата на България. Дали "червените" не дръпнаха леко ръчната през втората част с мисъл за този двубой?
- Има право всеки наставник на професионални реглажи в съблекалнята. Мачът идната сряда срещу Ботев е не по-малко важен от Вечното дерби. Защото дербито има историческо, емоционално и морално значение, но полуфинала за Купата си е полуфинал за Купата. Един финал в турнира може да донесе един незабравим мач срещу монополния първенец от Делиормана, а и на практика да осмисли сезона за "червените".
Какво ти направи впечатление при изказванията на треньорите след мача?
- Огромен паралел! Стамен Белчев, при една отлична победа, излиза и първите му думи са самокритични. В същото време неговият колега Костов, който също е един доказан професионалист и приятен човек, но явно и той, както всеки друг, който попадне на "Герена" става жертва на едно особено психологическо облъчване... и се започва с оправданията. "Да - аз поемам отговорност, за всичко си посипвам главата с пепел, но... играхме, създадохме, направихме, нямахме шанс, ако беше това, ако беше онова". Докато Стамен Белчев излиза и казва - "Не съм доволен от второто полувреме, играта ни не беше прекрасна, но си свършихме работата и продължаваме напред". Просто една умереност, коректност и сдържаност срещу едно комично самочувствие без покритие на Костов. А това върши лоша услуга на всички, които подкрепят отбора от стадион "Георги Аспарухов". Тези психологически нюанси са не по-малко интересни отколкото развоя на самия мач.
Можем ли да направим някакъв паралел между победата на 7 април и тази на 27 същия месец? ЦСКА тогава беше с друг треньор и Левски не стигна до вратата, а "червените" победиха с 2:0. Вчера пък ЦСКА победи с 3:1, но Бусато имаше доста работа...
- Да, вярно е. В мача на 7-и април "сините" създадоха едно голово положение - преко сили. Докато сега наистина имаха доста положения, най-вече в първия четвърт час на първото полувреме и в първия четвърт час на второто. Но аз ще погледна под един по-различен ракурс двете "армейски" победи. Спомнете си как станаха головете на 7-и април. Първият гол - подарък от младия вратар Иван Андонов, след това маса пропуснати положения от ЦСКА, за да се стигне до един елементарен гол на Каранга на празна врата. Можем да кажем, че първият гол на 7-и април и третия гол на Кареасо вчера са подаръци от загубилите. Но да се върнем към другите два гола - скандинавската класика. Скаршем и Линдсет. Това бяха попадения от висока европейска класа. Тази увереност, с която вчера "червените" направиха резултата 2:0 и фактически пречупиха съпротивата на своя опонент, на мен лично ми прави много добро впечатление. И двата мача си приличаха по това, че в нито един момент не беше поставен под съмнение крайният победител. 31-кратните шампиони диктуваха събитията, като разбираше имаше и турболенции, но ЦСКА игра солидно и индивидуланите качества на играчите натежаха. При Стамен Белчев много силно заигра средната линия. Някак си вече по-релефно изпъкват качествата на играчи, които бих казал, че са над средното европейско ниво като спортно-технически потенциал. И Скаршем, и Линдсет, и Хайнц, и Кареасо... това са футболисти с много-много добри качества, които спокойно могат да играят в отбори от Бундеслигата.
Това е и четвърти пореден мач срещу Левски, в който се разписва норвежец...
Разбира се. В цялата тази война срещу клуба, често се вкарва и тази провокация за налагането на български футболисти. Да - наистина, след контузиите на Стойчев, Турицов, Петров, ЦСКА сведе до минимум българското представителство в титулярния си състав. Друг е въпросът, че на пейката има половин дузина млади български играчи, за които съм сигурен, че много скоро ще се говори доста. Илиан Антонов, Георги Чорбаджийски, Шопов, Папазов вероятно ще се завърне от Пазарджик, Иван Тасев е публична тайна, че вече е футболист на ЦСКА, Асен Дончев... Всичките тези момчета са една отлична основа за бъдещето на "армейците", но към днешна дата ситуацията е такава. В момента чужденците задават тона и от тях зависи съдбата на клуба на терена, това е неизбежната истина. Силните изяви на Левски, на Лудогорец, на Ботев Пловдив в последните години също са благодарение на чуждестранни футболисти. Локо Пловдив и Черно море също имаха доста добри попадения. Това е положението - българският футбол към днешна дата е зависим от чуждестранните футболисти.
И за финал - как ще коментираш картона на Каранга? Ще го лиши от участие в реванша срещу Ботев.
Излишни картони! Но ако е за жеста на Каранга, това е абсолютно преиграване от страна на съдиите. Такива жестове виждаме всекидневно по цяла Европа. Но Каранга беше нарочен още при предишния му престой. Друг е въпросът, че и той понякога не е достатъчно дисциплиниран. Защо трябваше да си сваля фланелката при онзи фасулски гол срещу Левски? Последните няколко картона той направо си ги изсмука от пръстите. За последния вече си казах мнението - тенденциозен картон. Кабаков ходеше по него след гола и го чакаше само да направи нещо, за да му покаже картон. Футболистите на ЦСКА са шарени постоянно. Цяло чудо е, че Тибо Вион се опази толкова време.
