вчера, 09:35
Днес не просто отбелязваме рожден ден. Днес се навършват 63 години от рождението на едно от най-обичаните "сини" момчета в историята. Божидар Искренов - Гиби. Гибона.
Радостта на народа. Лудият гений, който караше левскарите да се усмихват дори в най-тежките мигове.
Човекът, който не просто обличаше синята фланелка - той я превръщаше в изкуство.
Роден на 1 август 1962 г. в Петрич, съдбата го изпраща в София, а сърцето му - направо на "Герена". Едва на 17 години прави дебюта си за Левски през 1980 г. И от първите му докосвания всички вече знаят: това момче е различно. Не е просто футболист, а артист. Уличен артист с гениално чувство към топката като малко дете, което се забавлява и същевременно унижава защитници с финтове, за които още не е измислено име.
Божидар Искренов носеше футболния гений в кръвта си. Дрибълът му беше пълен с фантазия, а движенията напълно непредвидими. На един крак можеше да разкара цяла защита, както сам казваше в характерния си стил. Вкарваше голове, но още по-важно - публиката се прибираше възхитена и за мача се говореше дни наред. Това никога не се забравя.
С Левски Гибона спечели три титли на България (1984, 1985, 1988), три купи (1982, 1984, 1986), както и Купата на Съветската армия. Част беше от онзи златен отбор на "сините" през 80-те, редом до Павел Панов, Наско Сираков, Кирил Ивков, Пламен Николов, Емил Спасов и други герои, които носеха Левски в сърцето, а публиката - на гърба си. Това беше времето, когато стадион "Георги Аспарухов" беше пълен до последното стъпало, а всяко докосване на Гиби до топката събуждаше трибуните.
И кой "син" фен може да забрави магията? Онези бели чорапи, навити над коленете. Онези движения с рамене, с които Гибона пращаше защитниците в грешната посока. Усмивката след гол. Или къдравата коса, която се развяваше като знаме на свободата по крилото. Той играеше за Левски, но играеше и за хората.
Да, имаше и трудни моменти. Имаше онези мрачни страници, когато беше наказан, отстранен, подложен на натиск. Когато облече червено за един сезон. Но дори тогава... и тогава си беше нашият Гиби. Повечето "сини" сърца му простиха. Защото истинската любов не изчезва, тя преминава през бурите. И понякога, колкото и да боли, знаем - не всичко в този свят е черно и бяло, или синьо и червено. Но Гибона винаги беше цветен - по своему.
Националът Гибона също ни даде много. 50 мача с фланелката на България, пет гола, участие на Световното в Мексико '86. Един от героите, които изведоха страната ни до осминафинал. Един от малцината, които можеха да вкарат гол и след това да се засмеят така, сякаш е детска игра. Защото за него - беше. Той обичаше футбола с чистотата на дете.
След 1989-а игра в Швейцария, после в Америка. Пробва се и като треньор, живя и хубави, и тежки години. Но където и да беше - винаги си остана "син" в сърцето. Винаги беше сред нас. На юбилейните мачове. На стадиона. Сред хората. Защото той никога не забрави "Герена". А и ние - него не можем да го забравим.
Днес той навършва 63. Времето лети. Но легендите не остаряват - те само вдигат нивото!
