днес, 13:55
Въпросът, който вълнува "сините" сърца и футболните анализатори е един: Готов ли е Левски за европейските клубни турнири? На пръв поглед, отговорът изглежда сложен. Облаците са надвиснали над "Герена" посред лято. Липсата на последователност в спортно-техническото развитие и малкото входящи трансфери са притеснителни.
Европейските турнири не прощават слабостите - те са огледало, в което всеки недостатък лъсва ярко. Там няма място за компромиси, за полусготвени състави или емоционални изблици на игра без стратегия. Да не говорим, че съперниците там са доста над класата на спаринг партньорите на 26-кратните шампиони в контролите Спартак (Плевен) (5:1), Радник (Сурдулица) (1:0), Монтана (3:0) и Берое (3:2). Това може би най-много притеснява "синя" България.
Да, головата ефективност е налице - общо 12 попадения в четири срещи. Има резултатност. Оказа се, че има и характер. Преди няколко дни играчите на Левски успяха да преодолеят два гола пасив и даже стигнаха до победа. Tя до някаква степен зарадва феновете, които бяха на стадион "Георги Аспарухов" и подкрепиха тима преди началото на неговия поход. Това обаче са контроли, и то срещу не особено претенциозни съперници. Ако хвърлим око до Словения и Австрия, ще видим доста солидни противници на ЦСКА и Лудогорец, които "си сверяват часовниците" по възможно най-добрия начин.
В същото време обаче не можем да премълчим хубавото. Левски в наши дни изглежда по-малко разпилян. "Сините" на моменти показват комбинативна игра и това безидейно владеене на топката от близкото минало, започва да има посока. Желанието да се върне идентичността, която клубът носи: борбеност, характер, непримиримост, също започва да има проблясъци. Нека не забравяме и за самочувствието на тези футболисти. Безгрешната серия в контрлите трябва да им е дала доза увереност, която да бъде ползвана срещу Апоел (Беер Шева).
Но готовността за Европа не е само в краката на играчите. Тя е и в главите на ръководството, в джобовете на спонсорите. Единен ли е клубът? Вярва ли в себе си? Има ли ясна визия за следващите 3, 5, 10 години? Европейският футбол не е самоцел - той е награда за дългосрочна работа. За дисциплина. За стратегия.
Левски все още има искрата. Има духа. Има хора, които подкрепят отбора... Видя се, че те много обичат този клуб. Експресната продажба на билети за мача в четвъртък с Апоел е олицетворение на думите ми. Но дали има издръжливостта и мъдростта да надгради тези основи в устойчиво европейско присъствие? Отговорът ще дойде още това лято, когато отборът отново ще се впусне в битка за място сред най-добрите на Стария континент. А дотогава - феновете ще вярват, ще пеят и ще мечтаят. Левски обича да изненадва привържениците си. Дано е с хубаво този път.
И като стана дума за изненади, изглежда, че всички трябва да хвърляме боб, за да предвидим с какъв точно състав ще се появят "сините" на терена на 10 юли. По време на контролите се забелязаха доста експерименти от страна на треньора Хулио Веласкес. Някои футболисти играеха в нетипични за тях места. Видяха се и притеснителни пробойни в защитата по време на мача с най-елитния съперник по време на подготовката на 26-кратните шампиони - Берое. Нека все пак завършим с позитивната нагласа, че вероятно испанският специалист си е взел нужните бележки от всички тези мачове и победите са плод на добре свършена работа. Нищо, че са контроли. Цаца, ама риба.
