днес, 14:39
В ЦСКА върви чистка - махат се треньори от школата, директори, скаути, дори клубни легенди. Новият спортен директор Бойко Величков действа безкомпромисно и за броени седмици изчисти половината структура.
От клуба си тръгнаха директорът на академията Костадин Ангелов, треньорите Ивайло Станев, Петър Златинов и Росен Стоянов.
От първия отбор бяха извадени и разтрогнати договорите на Аарон Исека, Джейсън Локило, Мика Пинто и Бютучи. Замина си и капитанът на миналите сезони Тибо Вион, а след него и Лиъм Купър. Пътят на чистката не пощади и Стойко Сакалиев.
Бившият нападател и любимец на феновете работеше като администратор в ЦСКА в последните пет години. В началото на август изглеждаше, че ще запази мястото си въпреки рокадите, но накрая и той си тръгна. Сакалиев се раздели с клуба тихо, с открито писмо, в което благодари на ръководителите и подчерта, че за него ЦСКА винаги ще бъде "една любов, една борба, един отбор". Достойно поведение, но и тежък удар за армейската общност - защото клуб, който губи такива хора, губи част от себе си.
Детско-юношеската школа също беше ударена - юношите до 17 години започнаха с четири поредни загуби, а 16-годишните претърпяха унизително 0:7 от Левски. Величков направи анализ и отсече: Нужни са драстични промени. Така и стана - кадрите падат един след друг. Само Душан Керкез остава недосегаем.
А логиката е странна: Ако всички са виновни, но не и треньорът, защо тогава ЦСКА е с най-слабия си старт в историята? Шест мача, нито една победа, едва четири точки и четири отбелязани гола. При това в състава има национали от различни страни и голмайстора на миналия сезон.
Историята на клуба е категорична - треньори са си тръгвали за много по-малко. Павел Дочев беше освободен след пет мача с баланс от 2 победи (над Клифтънвил), 1 равен и 2 загуби - болезнени, но срещу Левски и Черноморец. А Керкез държи рекорд без победа. Зафиров напусна при 3 победи, 3 равни и 2 загуби. Миналата година Стипич издържа пет мача, но поне имаше една победа.
Феновете искат победи. Сега, след като "основните виновници" за шестте кръга без успех - Сакалиев, Ангелов, Златинов и Стоянов - вече ги няма, ръководството сякаш очаква резултатите да дойдат от само себе си. Може би на "Армията" са разбрали, че трябва да бъде сменен треньор, но очевидно не и правилният. Залага се на количеството, а не на качеството.
И ако има мач, който задължително трябва да бъде спечелен, това е срещу Септември София. Отбор, който традиционно се смята за "по-малък", но класирането казва друго - десето място, шест точки и две победи.
Повече от ЦСКА, макар и с един мач повече заради отложения двубой на армейците с Арда заради участието на кърджалийци в Лигата на конференциите. Но дори и този бонус не променя факта, че ЦСКА все още няма нито една победа. Ако червените не победят и този съперник, чашата окончателно ще прелее.
Вместо решения, в Борисовата градина текат експерименти - махат се играчи, треньори и директори, докато треньорът остава на поста си. Ако така върви, скоро ще посегнат и на домакина Бай Добри - институцията, която вече около половин век е символ на вярност и професионализъм в клуба.
Но истината е една: Проблемите на ЦСКА не се решават с махане на Бай Добри, Сакалиев или Вион. Те се решават с победи. А когато на терена липсват идея, хъс и характер, отговорността е на треньора. ЦСКА чака победа, не оправдание.
