08-04-2024, 17:02
След вчерашното дерби между ЦСКА и Левски на националния стадион, което беше категорично спечелено от "армейците" със "скромното" 2:0, си спомних за една емблематична история от тренировъчния процес на Манчестър Юнайтед по времето на сър Алекс Фъргюсън.
Историята е следната - докато тренират футболистите, над игрището прелита ято птици. Те летят под формата на стрела и периодично сменят местата си. Работят заедно. Треньорът на Юнайтед спира тренировката и моли всички да погледнат към небето.
"Вижте, момчета... тези птици летят вече 4000 мили за парченце слънце. Вижте как птицата, която е отпред, след известно време отива отзад и друга заема мястото ѝ. Това се нарича работа в екип. Те летят вече 4000 мили. Представяте ли си какво натоварване е това? Аз не мисля, че искам твърде много от вас... просто да спечелите 38 мача в първенството.", казва Фъргюсън пред смаяните погледи на Гигс, Бекъм, Скоулс и компания.
Защо се сетих за тази история? Защото ЦСКА вчера направи точно това - работа в екип. Категорично надиграване по всички показатели. Дербитата в цял свят понякога не следват футболна логика, а доста често печели този, който работи в екип - да се раздадеш за отбора, да се раздадеш за хората по трибуните, да се раздадеш за колегите си, да се раздадеш за себе си...
Момчетата в червени екипи направиха точно това - от първата до последната минута не спряха да бъдат отбор. Отбор, който беше излязъл на терена с една единствена цел, не само да победи вечния съперник, но и напълно да го обезличи и унижи. Изумително представяне, което дълго време ще топли сърцата на верните армейски привърженици, които вчера спечелиха и задочната "битка" по трибуните.
ЦСКА тотално "задуши" Левски и то при толкова много отсъстващи играчи, при напълно прекроена защита, а и като прибавим към всичко това бледото представяне срещу Локо (Пд) в предишния кръг, това определено беше малко или много изненадващо.
Едно от най-важните неща за ЦСКА беше завръщането на Матай. При отсъствието на Юга, "армейците" имаха нужда от лидер, какъвто безспорно е нидерландският стълб в центъра на защитата. Фантастичен мач от Матай! Да не пропуснем и колегата му в отбрана - Махмутович. Този люксембургски бранител не спира да демонстрира израстване във всяко отношение и вчера се отличи с няколко брилянтни намеси в типичния си стил.
Решението на Ел Маестро да заложи на Кордоба на десния бек също се оправда напълно. Колумбиецът буквално съсипа Ел Джемили и сигурно на испанеца с марокански корени му е идвало да се откаже от футбола след мача. Вион на левия бек също брилянтен - може би това е най-постоянният играч на ЦСКА. При него няма слаба форма, няма криене, няма и нещо изключително, но има постоянство. Това е футболист, за който може да се каже, че никога няма да изостави колегите си, да се опита да мишкува или нещо от сорта. Вион е куче и богатство за всеки отбор.
За Марселино каквото и да се каже ще бъде малко. Той имаше най-тежката задача - да замести Амос Юга в дефанзивния вал на червената халфова линия. Безупречен. Дребен, но вреден... Кареасо беше като моторетка, която сновеше по терена и винаги се оказваше в епицентъра на събитията. Покриваше грешките на съотборниците си и свърши изключително много черна работа. За мен категорично Кареасо е играчът на мача.
Идва ред и на триото норвежци. Не искам да отнемам от стореното от Хайнц, който отбеляза първия гол и беше в основата на втория, но цялостно там над всички беше Скаршем. За първи път този футболист демонстрира голямата си класа и разбрахме защо е бил привлечен в ЦСКА. Линдсет беше на върха на ромба, но от него определено се очакваше много повече. Вече втори пореден мач той сякаш се покрива и не е този Джонатан, който всички познаваме и знаем какво може. Показателни са последните минути, когато на два пъти действаше изключително разсеяно, което доведе и до негов жълт картон, а и до един пропуск в добавеното време, когато от безсилие се опита да си изпроси дузпа. Но като цяло - силен мач и от норвежците.
Фаетон и Каранга си бяха на познатото ниво, не надскочиха себе си, но се вписаха в общия кюп на отборната игра. Тотална преса, която притесняваше защитата на Левски през цялото време и принуждаваше сините просто да ритат топката напред, където вездесъщите в този мач защитници на ЦСКА печелеха всяка първа топка, а ако все пак първата беше загубена, на втората ги очакваше сблъсък с моторетката Кареасо.
Такова надиграване в последните 20-30 мача едва ли е имало. Дори и при онези победи на Стамен Белчев с по 3:0. Изключително силно представяне от ЦСКА, което обаче трябва да бъде продължено, да бъде подпечатано в следващите двубои. Това "ято птици" трябва да не спира да лети по същия начин и да се докосне до заветната цел, която винаги за "армейците" е една и съща.
Както при онази тренировка, под ръководството на Алекс Фъргюсън, така и тук - трябва да се разбере, че сред тези птици са и всички фенове на ЦСКА, ръководители, треньори и "диванни специалисти". Те заедно трябва да поемат тежката роля на върха на "стрелата", която описват птиците. Когато някой се измори, друг да поеме щафетата, а най-важна винаги остава посоката и борбата за парченце слънце, за слава, величие и разбира се - достигането на крайната цел!
