20-09-2019, 21:40
Емил Велев е последният треньор, извел Левски до шампионската титла – през 2009 година. Точно 10 години по-късно “сините” все още не могат да спечелят първото място в първенството и всъщност, не успяват да стигнат до никакъв трофей. Специалистът е част от екипа на Букмейкър Рейтинги, но напоследък има доста актуални теми, върху които да поговорим. Ето какво каза Емил Велев:
- Господин Велев, Левски е само на една точка от лидера Лудогорец, напук на повечето критики отборът се държи в челото. Какво може да се очаква този сезон или поне в най-близко бъдеще?
Аз очаквам отборът да се движи така във възходяща линия, както е в момента и да е близо до челото. Не мога да предположа кой ще е на първо място – Лудогорец, Левски или ЦСКА, но както знаете, след всяка победа, самочувствието се увеличава. На това отдавам и последните победи на Левски, защото знаете, че без успехи няма и самочувствие, започват да валят непрекъснато критики – било към треньорите или футболистите. Виждам едно по-добро бъдеще за Левски в следващите мачове.
- На 5 октомври е дербито с Лудогорец, ако в него Левски не загуби, може ли да се помисли, че нещо може да се случи тази година?
- Аз ще бъда и по-голям оптимист. Мисля, че Левски трябва да играе за победа. Естествено, според тактическите указания на треньора. Лудогорец не е чак такова страшилище, за да кажем, че едва ли не мачът е обречен и Левски ще пане или най-много ще завърши наравно. Ако имат, а аз предполагам, че имат по-високи цели и амбиции, хората в Левски, трябва да искат да победят, защото това ще им даде допълнителна мотивация и стимул за следващите мачове.
- Винаги сте бил откровен човек. Кой от Левски сега не оправдава вашето доверие в момента?
- Те са доста футболисти. Според мен по-голямата част от чуждите играчи не отговарят на нивото на Левски. Българите, които са в момента, напълно заслужават да са в отбора. Смятам обаче, че притежават и много по-добри качества от това, което показват. Но не съм доволен от чуждестранните футболисти, които са в Левски.
- Бихте ли назовали имена?
- Бих казал и дори самият Тиам, който играе в средата на терена – не мисля, че е на това ниво, на което трябва да бъде един чуждестранен футболист. Аз също съм играл на такъв пост и знам какво точно трябва да се даде. Впечатление прави Паулиньо, но той пък е играч на моменти. Мисля, че новият централен нападател има бъдеще, но за момента не показва това, за което е докаран – изключвам головете, в които участва и вкарва. Защото виждаме, че в много моменти от мача почти не е в близък досег до топката. Това са резервите ми към този играч. Да не говорим за защитата. Аз не знам защо Николай Михайлов не пази…
- Защо не пази Николай Михайлов?
- Мисля, че би трябвало той да е на вратата. Аз доколкото знам беше контузен, но сега е здрав и можеше отново да му се даде шанс. А сърбинът да му бъде резерва – нищо лошо няма да се случи. Иван Горанов играе на познатото си добро ниво – не мога да кажа, че е отлично, но е добро ниво, което е добре за български футболист. Имам малки резерви към Мартин Райнов. Смятам, че той може да даде много повече от това, което показва.
- Петър Хубчев каза след мача с Черно море, че се притеснява от сгъстената програма от мачове.
- Е, вече се наслушахме на какви ли не неща, а и според мен журналистите, които коментират мачове, непрекъснато споменават в дадения отбор кой бил контузен и защо не играе и затова може би отборът не се представял добре. В даден отбор има между 24 и 26 футболисти, така че винаги трябва да имаш готов вариант, който да замени дадения играч. Не говорим за Меси и Роналдо. Знаете, че те като не играят, по съвсем друг начин изглежда отборът. Но тук при нас не мога да кажа, че е толкова голяма разликата. Не смятам, че е основателно твърдението на Хубчев, тъй като нито се играе за Лига Европа, нито нищо. Организмът винаги може да отпочине за 48 часа, няма никакъв проблем.
- Нормално ли е футболисти и треньори да бъдат подлагани на детектор на лъжата?
- Това е абсолютно ненормално. За съжаление и аз бях подложен тогава от един господин Марешки… Магарешки ли е, когато бях треньор на Локомотив Пловдив. Спомням си, че тогава направихме равен мач с Ботев Враца (1:1). Те ни изравниха в 93-ата минута и той подложи целия отбор и целия спортно-технически щаб, което беше пълна безумица. И въпросите бяха примерно – участвали ли сте в уговорени мачове, конкретно в този мач участвали ли се или някога участвали ли сте? Беше такова безумие и аз не знам как се съгласяват всички играчи и отбори. Как може да има такова нещо? Аз не мисля, че това трябва да бъде някакъв пример в българския футбол.
- Обидно ли е за вас, защото се засяга и чисто моралната гледна точка? Шефовете на Ботев казват, че това едва ли не е нормално и така се практикува в Европа?
- Абсолютно никъде не съм чувал да има детектор на лъжата. Нито в страните, в които може да споменем – Испания, Германия, Франция… Там мисленето и манталитетът са съвсем други. Затова непрекъснато говорим за български манталитет. Това нещо трябва да се изкорени. Ако нямаш доверие към собствените си играчи – не говорим за фабрика, завод или банка… Тук трябва да има взаимно доверие.
- Според информациите футболистите били наричани персонал, което ги е обидило?
- Как няма да ги обиди?! Естествено, че ще ги обиди. Този президентът на Ботев как се казваше? Е, какъв е той, какъв е в държавата? Какъв е в държавата този екземпляр, че ще подлага на детектор на лъжата футболисти, спортисти, които дават мило и драго да играят и да покажат най-доброто от себе си. И ги обвинява за загубения финал за Купата на България от Локомотив Пловдив. Да, има загубени финали. Аз три финала съм загубил с различни отбори. И какво?! Всеки път на детектор на лъжата ли да ме прекарват? Това е абсолютно недопустимо и немислимо.
- До кога ще продължи безразличието към националния отбор. Феновете очакват да маркират просто следващата загуба?
- Не знам къде ще бъде краят. Лечков каза, че дълбаем и дъното, но те са хората, които трябва да вземат мерки, защото те са шефовете в българския футбол. Не може така с лека ръка да се отписват квалификации. Сега имаме надежда от Лигата на нациите да се класираме на някакъв бараж. Ами ние на този бараж сме обречени, с когото и да играем. Защото там ще има доста добри отбори. Твърденията на Балъков, че нямаме играчи – това са пълни глупости според мен, защото веднага давам пример. Ти самият си противоречиш, тъй като Бодуров, който не играе в ЦСКА 2-3 месеца, го взимаш в националния отбор да играе срещу Англия. Ами това не е ли парадокс и безумие? Вземи някой друг, който е играл – има 2-3 от младежкия отбор, които можеше да бъдат използвани за тези два мача. Станислав Иванов от Левски и вратарят Наумов. Но според мен това прозвучава повече като оправдание за нашата треньорска безпомощност.
- Споменахте Красимир Балъков, той ли е точният човек в момента? Изредиха се какви ли не имена – Христо Стоичков, Пенев, Станимир Стоилов, а пропадането реално продължава.
- Да, пропадането продължава. Балъков беше в елик футболист, но след като започна треньорската си кариера не виждаме някакви успехи, които е постигнал. Видяхме един приличен полусезон в Етър и там вече решиха, че той трябва да е човекът, който да оправи българския национален отбор. Но за момента виждаме, че това не се случва. Дано този човек има по-ясна визия за това, което ще се случи с другите футболисти, които ще дойдат след настоящите. Защото ние видяхме доста неща в последните години и никакво развитие.
- Вижда се някакъв хаос – викат се чужденци, ветерани, млади футболисти. Като че ли няма избистрена концепция. Какво е вашето мнение, нужни ли са бразилците на националния отбор?
- Абсолютно беше безсмислено да се викат и да играят в такива мачове. Като искаш сега да обиграваш даден отбор, трябва да вземеш млади и перспективни футболисти и да ги налагаш. Но ти трябва да имаш тази стратегия. Сега чувам, че стратегията трябва да е 5-6-7-8 години…
- А имаме дебютант на вратата на 37 години?!
- И го показваме пред Европа. Няма лошо – той наистина е добър вратар за българските стандарти. Но няма перспектива. Както викаха и Георги Петков. Това беше напълно безсмислено. Не казвам, че е лош вратар – и двамата са добри. Но това са закъснели повиквателни.
- Винаги сте бил човек с чувство за хумор и сте уважаван и от червената публика. Как го постигате?
- Тези неща не се постигат. Може би са видели в мен такъв характер, който винаги е уважавал противника, особено ЦСКА. Ние с тези мачове израснахме. Нашето поколение израсна с мачове между Левски и ЦСКА. Когато ние сме побеждавали или пък сме губили, след това винаги сме се виждали, говорили сме си, оставали сме приятели. Това нещо фенът го оценява и затова може би се отнасят така с мен. Не казвам, че сме приятели, все пак винаги сме враждували, но има уважение.
- Играл сте в десетки дербита Левски – ЦСКА, а сегашните футболисти имат по 3-4 на сезона и на следващата година вече не са в отбора. Те няма как да усетят това, което вие сте преживял в такива дербита?
- Тогава бяха други нещата. Тогава нямаше чужденци, които да дойдат и да вземат твоето място. Ние сме се борили единствено помежду си – да попаднеш в разширения състав от 16 или 18 души или да започнеш мача като титуляр, защото беше много трудно. От провинцията идваха много добри футболисти, всички бяха национали и ти трябва да се пребориш с тях. Трябва да покажеш по-добри качества и да играеш вместо един от тях. Това ни е водело през годините. Но всичко си има обяснение и в последните 10-12 години един от тях е прекаленото текучество на треньори в България. Толкова треньори се претопиха, бяха в Левски и ЦСКА, че…
- Имаше сезони, в които само за една състезателна година в Левски минаха 4-5 треньори.
- Това е просто безумие. Всеки един треньор, който дойде, иска да си докара свои футболисти, да има своя стратегия и виждане. Това е безумие за един отбор. Трябва да има една по-голяма продължителност – поне година или две. Не говоря за пет години и нагоре. След година-година и половина може да се е сглобил някакъв отбор с едно-две допълнения.
- Но пък знаете от личен опит, че феновете не чакат 2-3 години?
- Това нещо обаче в момента го разбират феновете. Спомням си 2009 година, когато станахме шампиони и всеки мач, който Левски беше колеблив, винаги имаше негативни отзиви. Защо така се играе, слабо се играе и т.н. В последно време има някаква търпимост от страна на феновете.
-Няма как да подминем някои емблематични около вас фрази. Как се роди лафът “Ти пък си Ален Делон!”
- Защото един от пловдивските фенове ми каза, че съм много грозен. Всъщност, той не беше толкова симпатичен и аз му отвърнах, че не е Ален Делон (смее се). Такива фрази идват на момента, не ги мисля.
- Такива обиди ядосват ли ви или ви карат да се забавлявате?
- Карат ме да се забавлявам. Какви ли неща не съм чул по стадионите. Във Варна те наричат по един начин. В Стара Загора по друг, срещу ЦСКА е страшно. Така че това са нещата от играта. Аз обичам да се самоиронизирам.
- Кое ще се случи по-скоро, Левски да стане шампион, или националният отбор да се класира на голям форум?
- Левски да стане шампион естествено. Тъй като в националния отбор не виждам скоро време какво може да се случи.
- Навярно сте чувал за проклятието на Бела Гутман над Бенфика? След два поредни КЕШ-а отказват да увеличат заплатата му и той напуска с думите, че отборът няма да спечели европейски трофей в следващите 100 години. Да не сте проклел Левски и вие, от вашата титла минаха 10 години?
- Не мога да прокълна отбора на сърцето си. Това е напълно изключено. Това, което се тиражира – Велев да махне клетвата. Коя клетва? Нещата, които съм искал да постигна с Левски, съм ги осъществил. Не мога да търся нещо повече. Бил съм юноша, в първия отбор съм играл. Спечелил съм титли и купи. Като помощник треньор спечелихме доста трофеи, прословутото класиране на 1/4-финала за УЕФА, влизане в групите на Шампионската лига. След това като старши треньор станах шампион с Левски. Какво мога повече да искам от такава кариера? С други три различни отбора съм бил на финал за Купата на България – Славия, Локомотив Пловдив и Монтана. Това, че за момента нямам отбор, е друг въпрос. Не ми е фиксидея да започвам нещо, което няма да ми е на сърцето.
- Ако се върнете в професията, какъв отбор бихте избрал? Отбор с по-скромни възможности, но да има ясна визия и стратегия или непременно трябва да е някой от грандовете?
- Не е лошо да е някой силен гранд, защото аз от малък така съм закърмен, такъв характер съм – имам характер на победител, искам винаги да побеждавам, което знаете, не винаги може да се случи. Но ако има отбори с амбиции от по-долно ниво в професионалния футбол, бих се захванал.
