днес, 11:18
Левски се завърна на победния път в шампионата, след като не допусна нова грешка и очаквано надви Локомотив (София) с 2:0. Стъпката встрани на Лудогорец срещу ЦСКА направи така, че "сините" да се доберат "само" на 10 точки от върха. След есенните издънки е в сферата на добрите коледно-новогодишни пожелания да наречем столичани претендент за титлата, но въпреки това плахите надежди остават.
Реалността обаче е далеч по-грозна. Спартак (Варна) и Арда дебнат зад ъгъла и няма да имат никаква жал в стремежа си да изхвърлят левскарите дори от Топ 4. А с оглед на играта им, това е напълно възможно.
Най-вече бих желал да акцентирам върху проблемите в офанзивен план и случващото се с двамата централни нападатели - Александър Колев и Мустафа Сангаре. В следващите редове ще разгледаме как една голова "суша" може да доведе до крах на цялата "синя" реколта и защо е необходима спешна промяна във визията на тима в атакуващ аспект.
Започваме с голямата скоба, чисто статистически, ако погледнете нападател с показатели 15 мача/ 5 гола, ще си кажете компромисно - ОК, този става. Лафът със статистиката и полата на жената, където виждаш само част от цялата картина, обаче е валиден и за гореспоменатото дуо. Попадения има, но горчивият вкус в устата остава, защо ли?
Колев и Сангаре се превърнаха в хит само за няколко общи мача със "синята" фланелка. Здрави, повратливи и кипящи от енергия да влязат в битка със съперниковата отбрана. Бяха истинска енигма в първите двубои, когато реализираха и голяма част от своите попадения.
Ефектът на левскарската "отвара" за победи обаче имаше краткосрочен период. Борба за първа топка, здраво блъскане и отваряне на позиция за колегата в атака, с тези три компонента бихме могли да опишем партньорството между двамата централни нападатели. И когато "номерата" им бяха научени от защитата на първия до последния във временното подреждане, вече нямаше спасение за Батман и Спусъка.
Към днешна дата Колев и Сангаре си пречат ужасно много. Взимат си въздуха един на друг, така да кажем. А не може да им се отрече, че се опитват. Наказателното поле обаче е прекалено тясно за двама мъжаги като тях. За да може единият да играе с гръб към вратата, другият бяга на фланга. И изведнъж централен нападател в наказателното поле - НЯМА. Парадоксално, но факт. Вместо да бъде страшилище с двама тарани, Левски е като прочетена книга за опонентите си. Стрелците на тима се опитват да бъдат като №10, но не и да имат изконната си роля в наказателното поле, просто защото са натоварени психически с това да не се пречкат един на друг.
Двамата имат общо 10 шампионатни гола за Левски от общо 29 реализирани. По-малко от 45% от сумарния "син" дял, при положение, че играеш с двама в атака...Прекалено малко. Ако се заровим по-надълбоко, всички те носят общо...6 точки на столичния гранд. Ако не бяха двата гола на Мустафа, хората на Генчев нямаше да надвият с 4:2 ФК ЦСКА 1948. Ако не беше попадението от дузпа на Колев, Левски нямаше да пречупи Арда. Всичко останало е замаскирано при разгромни победи на гранда, където дори и без тяхна помощ отборът щеше да си вземе своето. Това "крещи" колко неефективно и каква загуба на игрови ресурс е да играеш с двама еднотипни нападатели в съвременния футбол.
Звучи малко неразумно, но концепцията на игра, която предлага Левски, прилича доста на тази, практикувана от Интер. И Генчев я копираше 1 към 1 в Крумовград и после за кратко на "Герена". Схемата "Лаутаро-Тюрам", или лек + тежък нападател, даваше необходимия ефект, скорост и непредвидимост. Подлъга се обаче "синият" треньор по броженията за тандем между Колев и Сангаре и всичко отработено отиде в кофата. Лично аз не помня, ако не е извънреден случай, Симоне Индзаги да залага от първата минута на Меди Тареми и Тюрам, например.
Нещата за Колев и Сангаре станаха още по-напрегнати, когато ножът опря до кокала и ги подгони жаждата за попадения. Стремежът им да се сложи край на сушата "ражда" пропуск след пропуск и отнема от увереността им. Стига се и до негодувание сред феновете. И така сякаш двамата стават жертва на обстоятелствата и грешни треньорски решения...
На цялата тази моментна агония трябва да се сложи край, ако "сините" наистина искат да мислят за нещо по-значимо за първенство или Купа.
Обръщаме поглед към един Ахмед Ахмедов, който има 13 гола при 22 вкарани от Спартак (Варна). И точно Мечо би трябвало да бъде пътеводната светлина за героите на този материал, или по-скоро "подсказка" към Генчев. Нападател, който има еднотипни качества с Колев и Сангаре. Той обаче знае, че цялата отговорност спрямо офанзивата на "соколите" лежи на неговите плещи. Истински №9, консуматор, чакащ да завършва атаките и разчитащ на креативните действия на халфовата линия, и нищо повече. Точно от това имат нужда Колев или Сангаре. Позволи ли се на един от тях да бъде в естествения си хабитат, подпомаган от някой креативен негов съотборник, то тогава нещата могат и да се получат. Ако ли не, другият влиза като смяна и опитва даде своя дан за положителен развой на събитията. Толкова.
Не всичко е приключило за Левски през този сезон и шанс за корекции има. Фините настройки биха могли да имат фундаментално значение, стига да се направят навреме. С интерес ще наблюдаваме следващите треньорски решения на Генчев, които могат да тласнат офанзивната игра на "сините" към различна посока. Дано специалистът избере правилната такава, защото грешната ще му коства много.
