14-04-2025, 09:57
Вчерашният ден трябваше да се превърне в празник за Левски и левскарството като някакъв вид житейска философия. Десетина хиляди души решиха да се възползват от празничния ден и хубавото време, за да дадат своята подкрепа към футболния тим. През този т.нар "семеен кръг", много малки дечица, направиха своите първи крачки към това да опознаят какво значи "синият" клуб за техните родители. Защо вместо да са на някоя детска площадка, например, те трябваше да бъдат под парещите лъчи на априлското слънце, за да подкрепят едни батковци на терена...
Най-логичният въпрос, който част от малчуганите задаваха на своите бащи след последния съдийски сигнал на Георги Давидов бе следният: "Защо Левски загуби?". На подобно питане трябваше да отговоря и аз, давайки най-лесния и "смилаем" отговор на един 3-годишен господин: "Ами, защото Левски са слаби".
Колкото и простичка да изглежда тази реплика, тя описва най-добре показаното от селекцията на Хулио Веласкес срещу Черно море.
Поражението от "моряците" бе първото шампионатно за испанския наставник, но то само спомогна за разкриването на пълната картина, когато говорим за Левски на Веласкес. Отборът се намира в тотален игрови спад точно преди най-важния етап от първенството. Според развоя на мача със Септември, столичният гранд ще влезе с между 3,4, 6 или 9 точки преднина спрямо втория Арда. Дори и при най-оптимистичния вариант, едва ли има оптимист, че левскарите ще съхранят фундаменталната втора позиция с подобна игра.
Въпреки, че е водил отбори от Ла Лига и Серия "А", за няколко месеца Веласкес демонстрира няколко груби свои неточности. Може би точно те са го превърнали във футболен пътешественик, а не популярен наставник от испанската школа... Първата от тях е тоталното неумение за напипване пулса на мача. Дон Хулио сякаш е сляп за откровените червени флагове, които отборът му развява в 60% от мачовете си през пролетта. Ето и срещу Черно море, Левски вкара ранен гол от статично положение и вместо да натисне опонента си за втори такъв, Веласкес реши да дръпне отбора назад и да играе за 1:0. Хубаво, важни са трите точки, но това категорично не е решението на проблема, когато играеш с Черно море. И логичното се случи - левскарите отново загубиха спечелен мач. Този път го нямаше и факторът късмет, който някак си отърва испанеца срещу ЦСКА и Славия. Нямаше я и опцията за бавене на играта както успя да си тръгне с точка от Кърджали.
Ако се имаш за треньор от средно ниво, няма как да допуснеш идентичен негативен развой на поредица от футболни мачове. Вижда се, че Веласкес си кара по заучени шаблони, подходящи при различен сценарий на дадена среща. Все още обаче футболът е страст, емоция и не е точна наука. Няма как с еднотипни смени и липса на рязка смяна в динамиката, да търсиш нещо повече от загубата. Бившият треньор на Удинезе падна за втори път в капана на Илиан Илиев, бидейки надигран със същата агресия в центъра на терена и директни нападения. За тях Левски нямаше отговор...
Ако на "Герена" имаше сеизмограф, той едва ли щеше да отчете дори и леко футболен земетръс при единадесетте "сини" на терена, които бяха еднакво пасивни и при 1:0 и при 1:2. Особено драматично беше в последните минути, когато дори и лидерите на тима се скриха, а единствено Гошо Костадинов, Мислович и Митков опитаха да се "нагърбят" с измислянето на нещо по-различно от безцелно изритване напред... Отборът зацикли здраво под ръководството на своя треньор. Нито мотивация, нито ротация, към момента не могат да измъкнат левскарите от налегналата ги апатия. Ако Арда продължи със страхотния си футбол, твърде вероятно е Левски бързо да слезе надолу в класирането и сезонът от аха провален, да се превърне в катастрофален. И пак някъде, дори и неволно, съдбата на Левски отново ще се решава от Лудогорец, който може да се окаже арбитър за второто място в плейофите.
Много се заприказвахме за втората позиция. И докато за феновете тя е актуална заради моментното класиране, то среброто олицетворява манталитета на Веласкес. В нито един миг от шампионата той не погледна към върха. Вместо да се състезава с Лудогорец, колкото и невъзможно да, Хулио непрестанно гледаше назад. Не спря да анализира Арда и Черно море, нарича ги "големите конкуренти". Такива са - да, но г-н Веласкес, треньор сте на многократен шампион на България, от Черно море и Арда може да трепери Алкоркон.
Дон Хулио е само върхът на сгрешената "синя" политика, дори не само в спортно-технически аспект. Скоро ще си тръгне, друг ще дойде. И трябва да се случи нещо екстраординарно, за да настъпи промяната. Така се случва обаче, когато намираш треньори, които са "готови да изядат тревата"...за второто място.
Тотално промиване на изконната "синя" философия и вечни цели за триумф. После да не се чудим защо вчера имаше опашка до автогарата от хора, които да получат автограф от ...Мустафа Сангаре.
