24-10-2024, 17:50
"За мен е истинско удоволствие да бъда тук и да споделя следващите минути с феновете. Достатъчно пъти изгледах гола ми срещу ЦСКА. Още от първото полувреме има много центрирани топки и си казах: "Някоя все ще ми падне". Като топката идваше към мен, си казах, че ще бъде тази. Беше гол, гол е, това не ми излизаше от главата.
Мислех съдията да не направи глупост и да не го зачете и затова изчакахме. Очевидно изпаднахме в екстаз аз и всички останали. Никаква друга мисъл не ми идваше, освен да го отпразнуваме с прекрасната публика. Честно казано, не мислех, че ще играя. По-скоро мислех, че ще съм на пейката, но заради физическото състояние на някои съотборници, се наложи да вляза.
С голяма вероятност щях да играя с националния отбор с Парагвай, но два дни преди мача усетих притеснения в аддуктора. Ако почнем отзад напред - в крайна сметка усилия и жертвата си струваха. След като почувствах това неразположение в десния крак, решихме да не взема участие в този мач. Взех почивка, но останаха притесненията. Освен това много дълго пътувах. Дойдох непосредствено преди мача предишния ден. Имах възможност да спя само три часа. Казаха ми, че ще играя от дясната страна и поех тази отговорност", разказа той за усещанията си покрай дербито.
"Разбира се, че адреналинът ми помогна. Всички говореха за важността на този мач и нямаше как да не участвам. На предишните мачове имаше много хора, които ни подкрепяха и сега си казах, че ще има поне два пъти повече хора.
И теренът бе добър и предразположи да се играе дерби. При всички условия исках да играя и да донеса радост на клуба и на привържениците - те го заслужават. Моите съотборници ми казаха, че независимо от това, което виждаме в таблицата, че те са надолу, а ние сме на върха, да не гледам това, защото мачът ще е много здрав.
Опитвах се да не мисля за важността на мача постоянно, защото това донякъде плаши. Мислех, че това е просто поредният мач, обикновен мач и че трябва да се справим. Единствено исках да сме победители и аз да съм здрав. Мачът не свършва, докато съдията не свири. Усетих, че второто полувреме влязохме по-добре. Те също имаха положения да вкарат. Не загубих това усещане, че ще дойде моментът, в който ще вкараме гол. Това усещане не ме напусна до самия край", добави той.
"Не се замислих преди да дойда в Левски, защото се информирах за клуба и разбрах, че това е огромна крачка за мен и развитието ми. Пристигнах с огромно желание. Бях много приятно изненадан да видя за колко много фенове този клуб означава толкова много.
Никога няма да забравя първия момент, в който излязох пред празните трибуни на стадион "Георги Аспарухов" и си го представих пълен. Тогава си представих, че мога да бъда част от това.
Поне засега ми не получава, явно много силно съм си го пожелал. Бяхме много нетърпелив за дебюта си. Съзнавах, че физически не съм готов, но нямах търпение. Казах си "най-накрая", спомни си венецуелецът.
"Очевидно изглеждам много доволен при головете. Много ме зарадва гола ми срещу Арда. Тук е моментът да споделя нещо - по принцип бе замислено по друг начин това положение, но влезе Марин и си казахме по няколко думи с Цунами и Марин, което говори добре за комуникацията в отбора. Говорим за вътрешно усещане, вътрешен глас ми каза къде ще падне топката, имах усещането, че знам Алекс къде ще прати топката и се придвижиш натам.
Така стана и срещу ЦСКА. Всичко е въпрос на придвижване и на усещане. Явно ми се отдават такива голове. Не го тренирам, но се получава. Миналата година с Анортозис също вкарах със задна ножица. Явно го имам вътре в себе си. А радостта като динозавър идва от детството ми. Винаги съм бил по-голям от другите в компанията и изглеждаш по-тромав. От дете ми е останал този прякор и се опитах да го въведа в радостта ми след гол", разказа той.
"Аз съм защитник, първата ми мисъл е да не ни вкарат, но ако ми се удаде възможност, опитвам да вкарвам. Помислих си, че този рекорд от два гола е дошло време да го премина. Четири мача, два гола не е зле, нали. Знам, че Берое има много южноамерикански футболисти. Това ме навежда на мисълта, че няма да е лесен мач. Стоят добре като отбор, но ние сме концентрирани и ще излезем пределно мотивирани", добави венецуелецът.
"Мисля, че се адаптирах и към града, и към културата. Треньорът и съотборниците ми помогнаха. Доста съм привикнал. Наясно съм с всичко. Винаги на тренировка имаме телевизор и гледаме мачове на живо. Все още ми се налага да питам кой играе, защото още не мога да чета на български. Лудогорец е най-сериозният съперник на Левски. Те са сериозен отбор, който знае как да прави нещата. Мисля, че с Ботев има добро съперничество, чакам ги да дойдат на нашия стадион. Очевидно е за всички, че не ми беше лесно в началото, защото не бях играл дълго. Добре се разбираме с треньора и се опитвам да изпълнявам всичките му заръки", каза бранителят.
"Моят баща беше професионален футболист. Мисля, че заради това тази игра е в кръвта ми. Единствената играчка, която ми харесваше в детството беше топка. Нямах интерес към колело или друго. Само топка, с която да играя. За европеец може би е по-лесно, но за играч от Южна Америка да отиде в Ювентус е изключително трудно. В крайна сметка съм щастлив, че правя впечатление и изпъквам в националните отбор от малък. Имам и европейски паспорт, което ми помогна да се озова в толкова голям клуб. Отивайки на тренировка в първия отбор, си казах, че трябва да си изчистя фенската емоция. Аз бях част от този отбор. По някой път се смеех на самия себе си, защото до вчера играех със съотборниците си с Венецуела, а изведнъж вдигам глава и срещу мен е Кристиано Роналдо и останалите големи. Считам, че човек винаги трябва да е готов да научи нещо ново, винаги има какво да учиш, не само от големите футболисти. Когато имах шанс да ги гледам, наблюдавах всяко тяхно движение. Мисля, че успях да открадна от всеки по нещо. Усещането е невероятно. Честно казано, аз нямах възможност да тренирам постоянно с първия отбор на Ювентус. Най-вероятно, ако покажете на Кристиано моя снимка, няма да се сети за мен. Много мислят, че Роналдо е арогантен и надут, но той е човек, който обича да се съревновава и не обича загубите. Когато го опознаеш, разбираш, че е отворен и невероятен човек", спомни си играчът.
"След Ювентус търсех повече сигурност и това ми предложи Маями - дългогодишен договор. Дадох си сметка, че прогресът, който отбелязва МЛС е огромен и всяка година са по-добри. В САЩ искат да са най-добри във всичко. Това е част от техния план - искат и във футбола да бъдат на върха. Следващото Световно първенство ще е там, обръща се много голямо внимание на спорта. Собственик на отбора бе Дейвид Бекъм, който с едно обаждане може да те трансферира в който и да клуб. Бекъм е много добър и приятен човек. Изключително ми харесваше да бъда част от неговия отбор. Не мога да опиша с какво желание играехме, когато ни гледаше. Имах привилегията да играя с Матюиди и Игуаин В края на кариерите им, но за мен беше привилегия. Не може да си представите колко висок професионализъм демонстрира Игуаин", откровен е той.
"Изключително се радвам, че следите мен и националния тим на Венецуела. На хартия равенството с Аржентина е добър резултат, но ако погледнем сериозно на мача, имахме възможност да спечелим тази среща. Много им беше трудно на аржентинците да играят заради терена, климата, нашите фенове. Трябва да се възползваш, защото рядко можеш да хванеш толкова силен отбор в такава трудна ситуация. Направихме равен с Бразилия като гости, сега ги чакаме у дома.
При нас остана горчивина, че заслужавахме да играем полуфинал на Копа Америка. Но футболът не е това, което мислиш, че си заслужавал, а това, което направиш на терена. Не изиграхме добър мач с Канада и отпаднахме. Целта на всички във Венецуела е да отидем на Световно първенство, но това са най-трудните квалификации, които се провеждат в целия свят. Всеки мач е на живот и смърт и излизаме с нож между зъбите", смята Макун.
"Винаги любимият би футболист е Кристиано. Той е фантастичен спортист, може да вдъхнови всички с начина, по който се труди. Любим отбор ми е Манчестър Юнайтед", разкри той.
"Сега съм тук със съпругата ми и с майка ми, която дойде да ни види. Съпругата ми свиква с града, със страната. Баща ми живее в Белгия с моите братя. Надявам се да дойдат да ме видят, защото сме близо. Много искам да дойдат и поради факта, че ще види сина си много щастлив. Изключително съм благодарен за всичко, което правят хората за мен. Обичам да се разхождам, да хапнем в някой ресторант. Много обичам да съм с моите две кучета, които не са с мен и ми липсват. Обичам да играя баскетбол и да гледам бейзбол във Венецуела. Гледам първенството, когато започне. Почнах да харесвам да играя падел. Научих се да играя по време на последната ми ваканция", сподели южноамериканецът.
"Честно казано, не съм опитвал типични български ястия. Но като се храня със съотборниците ми, всичко ми харесва. Италианската кухня ми е любима. Момиче, което е фризьорка от Гана или Нигерия, на две седмици си правя плитките. Като ме видят до Мола ми правят знака на Левски. Като съм по този начин, никой не знае кой съм. Все още не съм излизал по улиците след мача с ЦСКА, но съм сигурен, че ще съм по-разпознаваем. Много малко дума научих на български - ляво, дясно, играе, само Левски, тука, добре, синьо. Левски спечели място в сърцето ми, както и на моето семейство. Мястото, което ще заема Левски в сърцето ми, ще става все по-голямо", каза в заключение Кристиан Макун.
