вчера, 13:13
Изминалата 2025 година за Левски беше като дълъг мач с променлив ритъм - моменти на вдъхновение, леки спадове, но през цялото време витаеше усещане, че потенциалът е по-голям от реално постигнатото. "Сините" отново лавираха между надеждата и страха от ново разочарование в различни периоди.
В началото на годината, когато Хулио Веласкес застана на треньорския пост, на терена Левски търсеше идентичност. Имаше моменти, в които отборът показваше агресия, висока преса и желание да диктува играта, но тези проблясъци твърде често оставаха изолирани епизоди, а не устойчива линия на развитие. Липсваше постоянство - в резултатите, в решенията, понякога и в самочувствието. Победи, които връщаха вярата, бяха последвани от мачове, в които Левски изглеждаше колеблив и уязвим дори срещу по-скромни съперници. В крайна сметка 26-кратните шампиони успяха да удържат второто място, на което и завършиха сезон 2024/2025.
Така се стигна до заветната лятна подготовка, която по традиция, винаги е период, в който надеждата на "синя" България за ново начало се възражда. Това и се случи. Тимът демонстрира стабилна и на моменти солидна игра в контролите, като някак се виждаше, че колективът постепенно започва да се сплотява.
Последваха ранните квалификации за европейските турнири, в които Левски изненада приятно феновете си с желание и енергия. Отборът поддържаше високо ниво на концентрация и игрова дисциплина срещу обиграни съперници. В последните десетина години бяхме свикнали, че тимове, като Апоел Беер Шева, Сабах, Спортинг Брага и подобни, са непреодолими стени, които не могат да бъдат прескочени в Европа. Да, Левски така и не се класира за някоя групова фаза, но този път летният флирт на отбора в международните турнири беше далеч по-емоционален и обнадеждаващ в сравнение с преди. Вечерите на "Герена" бяха приказни, а феновете ставаха свидетели на смела игра на "сините".
В крайна сметка европейската кампания приключи по-рано от мечтите на привържениците, оставяйки усещане за пропуснат шанс. Като изключим мачовете срещу АЗ Алкмаар, Левски се бореше и често надиграваше съперниците си категорично. Нидерландската къса клечка в жребия за Лига на конференциите се превърна още в един урок, че пътят към груповата фаза минава не само през ентусиазъм и традиции, а през стабилен проект, постоянство и ясно изградена футболна идентичност.
Извън терена 2025-а изненадващо беше спокойна. Напук на предишни години, напрежение между ръководство, треньорски щаб и публика почти нямаше. Феновете, верни както винаги, подкрепяха отбора и пълнеха "Георги Аспарухов". Статистиката в това отношение е категорична и 26-кратните шампиони се радват на най-голямото средно посещение в мачовете си.
Като теглим чертата, 2025 година не донесе голям пробив, но и не беше изгубена. Тя остави усещането за преход - за отбор, който търси себе си и се лута между амбицията да бъде фактор и реалността на собствените си възможности. Играчите на Хулио Веласкес вече успяха да надскочат себе си, завършвайки есенния полусезон на първото място със сравнително комфортна преднина пред останалите.
Въпросът, който остава след финалния съдийски сигнал на годината, е прост, но тежък: Ще бъде ли Левски готов най-сетне да увеличи потенциала си?
