днес, 13:57
Левски започва да изглежда като отбор, който постепенно започва да намира ритъма, към който феновете отдавна гледат с надежда. Победата с 5:1 над Монтана не беше просто убедителен резултат, а поредна индикация, че тимът е започнал да действа организирано, уверено и с усещане за цел. Нещо, което в предишни сезони не се е случвало, особено по това време на годината.
"Сините" сърца обикновено посрещат декември свити. Историята помни редица драми и промени на "Герена" по време на празниците, а Нова година обикновено идва с неяснота за близкото и далечно бъдеще на клуба. Сега изглежда, че няма индикации това да се случи. Ръководството и треньорският щаб са наясно с кои играчи искат да се разделят и какво да се вземе през зимната пауза, за да подсили отбора, който се е запътил към немислим триумф, чакан от повече от десетилетие.
Разликата в класите става очевидна още от първите минути в последните мачове на Левски. Разбира се, изключвам дербито с ЦСКА... там никога нищо не е ясно. Играта в Монтана от друга страна, бе демонстрация на бързина в преходите, висока ефективност пред гола и колективна енергия, която най-после отново се завърна на "Георги Аспарухов".
Естествено, че една или две силни срещи не правят тенденция сами по себе си, но фактът, че болезнената загуба от ЦСКА бе забравена още в следващия кръг, показва, че в отбора се работи и по менталните способности на играчите. Вижда се стремеж към стабилност както в поведението на футболистите, така и в подхода на треньорския щаб. Определени колебания все още личат в отделни моменти, но те вече не тежат толкова силно върху цялостното представяне. Важното за Левски е да успее да задържи това темпо, да не изпада в периоди на разсеяност, които в миналото са коствали точки срещу на пръв поглед по-непретенциозни съперници.
Предстоящият мач със Септември София идва в момент, който може да се окаже решаващ за потвърждаването на самочувствието на отбора. Това е среща, която Левски влиза като фаворит не само заради историята, но и заради моментната форма. Въпреки това, именно подобни мачове крият риск, ако бъдат посрещнати с прекалено спокойствие. Септември е от онези съперници, които могат да играят освободено, да се защитават дълбоко и да чакат грешка. Треньорът на тима Славко Матич неведнъж в миналото е показвал, че има скрити козове в ръкава. Ако Левски не влезе концентриран, не е изключено да се стигне до ненужно усложняване на мача.
Статистиката срещу Септември е в полза на 26-кратните шампиони. От ноември миналата година насам, двата отбора са играли три пъти, като в два от тях "сините" излизат краен победител. И двата пъти като гост. Любопитен обаче е именно мачът със Септември през ноември 2024 година, в който тимът успява да надвие Левски с 3:2 насред "Георги Аспарухов", като две от попаденията за победителите са дело на настоящия нападател на Левски Борислав Рупанов. Третият гол е дело на Асен Чандъров, който също впоследствие се завърна при "сините", но през лятото потегли към Черно море. Още по-любопитното е, че това бе и един от мачовете, след които столът на тогавашния треньор на тима Станислав Генчев започна да се клати. После знаем какво се случи.
Хубавото е, че всичко това е зад гърба на Марин Петков и компания и ако "сините" пренесат увереността, която се наблюдава в последно време, както и агресията в пресата и точността в последната третина, то домакинството срещу Септември може да се превърне в следващия важен знак за израстване. Победата ще бъде не просто задължителна, но и силен сигнал, че Левски започва да излиза от фазата на колебания и смени в инерцията.
Най-същественото в момента е да се запази дисциплината и да се подходи със същия фокус, който видяхме в Монтана. Ако това се случи, 26-кратните шампиони имат всички предпоставки да продължат да градят серия, самочувствие и амбициите си за по-високи цели през сезона.
