вчера, 13:52
Историята на Левски в Европа е изпъстрена с велики вечери, драматични отпадания и редки, но запомнящи се битки срещу клубове от най-силните футболни нации на континента. Тези двубои, макар и малко на брой, разказват много - за класата, за духа на отбора и за сблъсъка между Изтока и Запада във времена, когато всеки европейски мач беше урок и битка за престиж.
1965 - Срещу Бенфика: Левски среща Еузебио
Първият португалски съперник на Левски е не кой да е, а двукратният европейски шампион Бенфика, воден от легендата Еузебио. Сблъсъкът е от първия кръг на Купата на европейските шампиони.
В първия мач в София, пред близо 40 000 души, Левски показва зъби и стига до равенство 2:2 - с голове на Георги Аспарухов и Симеон Николов.
В реванша в Лисабон "орлите" се налагат с 3:2, макар че отново Гунди бележи два пъти.
С общ резултат 5:4 Бенфика продължава, но Левски печели уважението на европейската сцена с достойна игра срещу един от най-силните отбори в света по онова време.
1976 - Герои срещу Боавища
През 1976 година, в КНК, Левски се изправя срещу коравия тим на Боавища. Португалците печелят първия мач в Порто с 3:1, но на реванша в София "сините" правят един от онези легендарни обрати, които остават завинаги в клубната памет.
С голове на Павел Панов и Кирил Миланов, Левски печели с 2:0 и се класира напред.
Това е първата (и до момента единствена) елиминация на португалски клуб от български тим в европейските турнири.
2010 - Срещу Спортинг Лисабон: Мачове на контрасти
След повече от три десетилетия, пътищата на Левски отново се пресичат с португалски съперник - този път в груповата фаза на Лига Европа 2010/11. Съперникът е Спортинг Лисабон, а разликата в класите е очевидна.
В първия мач в Лисабон португалците разгромяват Левски с 5:0. Тежка загуба, белязана от грешки в защита и слаба организация.
Но в София Левски се реваншира... макар и частично - с победа 1:0, благодарение на гол на Даниел Младенов след асистенция на Гара Дембеле.
Победата над Спортинг остана една от малкото светли точки в групата, но показа, че и при трудни обстоятелства, "сините" можеха да се надиграват с големи имена. Тогава обаче вече се забелязваше едно отдалечаване на родните отбори от тези, които се вихрят в Европа. Ако тогава разликата беше липса на късмет, лоша тактика и недостатъчно класни играчи, то сега различието е една огромна пропаст в качествата на местните първенства, малкото наложени родни таланти в съставите, както и финансовите възможности.
Цифрите не прощават и в този случай. Ако през 60-те и 70-те наблюдаваме борбени мачове на Левски с големи имена, то в наши дни надеждата е достойно представяне и опит да се избегне унизителна загуба.
Разбира се, при по-оптимистичните фенове остава надеждата португалците да нямат ден и Ради Кирилов да им опъне мрежата, измъквайки се по крилото след далечно подаване на Светльо Вуцов. Може да стане, защо не? И аз не очаквах Христо Йовов да счупи кръстовете на двама защитници на Олимпик Марсилия и да препарира легендарния Фабиен Бартез. Не очаквах и Живко Миланов да убие мераците на ранния Франк Рибери да пробие по фланга. То пък взе, че стана.
В заключение смятам да насоча вниманието към самото събитие тази вечер. Днес е футболен празник. Левски се изправя срещу португалския гранд Брага в Лига Европа. Мъже, жени и деца ще отидат на "Герена" с настроение за една приятна вечер, изпълнена с музика, студени напитки, хубав футбол, емоции и трупане на спомени. Това е едно добро начало. Това е пътят. Пътят към европейския футбол. Ако всеки уикенд има подобно настроение по родните стадиони, ще вървим в правилната посока, а резултатите рано или късно ще дойдат.
