14-09-2018, 16:45
Човекът, който се различава от останалите на игрището, често или се превръща в героя на мача, или понася всички негативи на една загуба. Но едно е сигурно - да си вратар е призвание и огромна отговорност. С това е напълно наясно стражът на Локомотив Пловдив Мартин Луков.
Здравей, Мартине! Твърди се, че за да си добър вратар трябва да си талантлив, трудолюбив и ...поне малко луд При теб първото е очевидно, но какво ще кажеш за останалите две?
- Донякъде е вярно. Относно трудолюбието - независимо дали си вратар или си полеви играч, трябва да се трудиш, за да постигаш успехи. Колкото до вратарството, със сигурност не е приятно с всичка сила да стрелят в теб, особено от близко разстояние, така, че трябва малко да „не те слуша главата“. Щом съм станал вратар, значи и аз имам такива проблеми.
От каква възраст започна да се занимаваш с футбол?
-Като дете тренирах плуване - от 2 до 4 клас, после, в 5-6 клас, започнах да тренирам футбол. Започнах като централен защитник и впоследствие (малко ме мързеше да тичам, признавам си) реших, че е по-лесно да си на вратата. След това се оказа, че не е толкова лесно.
Семейството ти подкрепи ли те?
- Да. В началото баща ми беше малко против, макар, че той е голям футболен запалянко. Каза, че ми е още рано, че трябва да мине още време и така нататък...Но аз заедно с един мой съученик, с едно колело, без да кажа на никой, отидох на стадиона и след като потренирах двайсетина дни в Славия, дойде време да се плаща таксата. Тогава аз просто се прибрах и заявих в къщи, че тренирам футбол. И така се случи, че малко на своя глава започнах, но след това родителите ми ме подкрепиха.
Кои са твоите големи примери във футбола? Тези, на които сe възхищаваш и от които се учиш?
- Още от дете се възхищавам на Джанлуиджи Буфон, който все още играе на високо ниво и аз следя всяка негова изява. От българските вратари Димитър Иванков - като дете бях фен на Левски, след това съм гледал внимателно Георги Петков в силните му години. Опитвал съм се от всеки един поотделно да „прихващам“ по нещо и да го прилагам в моята игра.
Tи бе сред избраниците на националния селекционер Петър Хубчев за мача срещу Норвегия, резултатът от който зарадва десетки хиляди любители на футбола в България. Как се почувства?
- Чувството да бъда сред избраниците на националния селекционер Петър Хубчев, е уникално. Трудиш се, даваш всичко от себе си и ето че това се възнаграждава. Много съм щастлив, че бях повикан. Сега обаче ми предстои още много работа, трябва да продължа със силните изяви, за да не бъде еднократна тази повиквателна, а постепенно да се утвърдя в отбора.
Сподели своите впечатления за националния ни отбор, смяташ ли че има сили да се справи с Кипър и да дублира победите над Словения и Норвегия в предстоящите кръгове?
- За отбора мога да кажа само, че момчетата са страхотни професионалисти, видяхте как се раздаваха всички на терена и в двата мача досега и с много усилия се постигнаха тези две победи. Усилия, които преди това бяха положени и на тренировките, а колективът беше на уникално ниво - за толкова кратко време хора, част от които не се познавахме много добре, но се разбирахме отлично, имаше шеги, закачки и упорита работа. А най-хубавото от всичко, разбира се, са резултатите, които постигнахме. Надявам се да продължим да работим по същия начин, както работихме по време на подготовката и да показваме добра игра в мачовете. Сигурен съм, че ако продължаваме в този дух, рано или късно, резултатите ще бъдат положителни.
Кой е мачът, който никога няма да забравиш?
- Има един, който със сигурност няма да забравя и ми е на сърце. Една победа с отбора на Дунав - Русе в първата година, когато влязохме в Първа лига. Мачът беше 5 кръг, победихме 2:0 ЦСКА. Емоцията за нас беше голяма, защото може би малко ни подценяваха тогава отборите. Аз бях сигурен, че тогава можем да направим нещо голямо специално в този мач. Стадионът в Разград, където се игра срещата, беше доста пълен. Вкарахме 2 бързи гола и ги приключихме. Това е мачът, който сигурно винаги ще си спомням.
А кой е най-емоционалния ти момент на терена?
- Една малко смесена емоция... Отново с Дунав. Бях контузен тогава, отборът играеше мачовете си в Разград и всички чакаха с нетърпение да се изиграе някой мач в Русе. По ирония на съдбата тази среща беше срещу Локомотив Пловдив. На стадиона имаше може би 11-12 хиляди зрители, нещо което сигурно не се беше случвало там от близо 30 години, доста дълго целият град чакаше това събитие. Беше незабравима емоцията от тази гледка по трибуните. Тогава Дунав загуби с 2:3 и малко се развали празникът на града, но като емоция това е нещото, което ще запомня завинаги - препълнения стадион в Русе.
Разкажи за семейството ти...
- Родителите ми не са спортни хора. Майка ми работи в един от големите супермаркети, а баща ми е полицай. Следят всяка моя изява и ме подкрепят много.
Какво правиш във времето, когато не си на тренировка или на мач?
- Прекарвам време с приятелката си, с която сме заедно от две години и живеем тук заедно. Винаги сме двамата и правим най-различни неща. Обичайните за всички влюбени...
Ако някога имаш син и той реши да тръгне по твоя път - да стане вратар, какво би му казал?
- Живи и здрави, да стигнем до там, това ще си е негов избор...Ако това е преценил, ще го подкрепям.. ( тук добавя с шеговита усмивка) Ще му подшушна, че е по-добре да вкарваш голове, отколкото на тебе да ти вкарват.
В неделя Локомотив Пловдив ще излезе срещу Левски. Какво послание би отправил към феновете на „черно-белите“?
- Да бъдат още по-задружни! Локомотив Пловдив е клуб, който е известен със своята публика. За нас, футболистите, винаги е удоволствие, когато на стадиона има колкото се може повече хора. Предстои ни един интересен мач вдругиден. Призовавам хората да дойдат, да се напълни стадиона, да стане един празник. А ние ще дадем всичко от себе си, за да ги зарадваме с победа.
