вчера, 19:45
В интернет изобилства от снимки и видеа, показващи напредъка на строежа на новия стадион на ЦСКА. Но има нещо по-силно от всяка снимка - усещането да застанеш пред мястото, където се ражда бъдещето. Днес реших да направя точно това.
Поех към "Българска армия" откъм подлеза на БТА. Още щом прекрачих в Борисовата градина, погледът ми се спря върху петте кулокрана, издигащи се над строежа - неподвижни, но с осезаема мощ, като че ли самите те са пазители на новия дом на ЦСКА.
Преминах покрай сектор "Г" и се насочих по алеята към "В". Всяка крачка ме връщаше в спомените - трибуните, огласяни от "червената армия", емоциите, победите, болките. Сякаш не вървях по алеята, а бързах за поредния мач, сред тътена на фенските песни. Но този път не беше мач. Беше новото начало. Колкото повече приближавах, толкова по-ясно се очертаваха мащабите на бъдещия стадион - колосален, величествен, готов да се превърне в сърцето на "червената" общност.
Тогава видях мъж и жена, спрели пред оградата, вперили поглед в строежа.
"Ще имаме най-хубавия стадион в България!", каза мъжът с увереност, която не търпеше възражение.
Усмихнах се: "Безспорно."
Останах още малко, наблюдавайки работния процес. Преброих грубо около 60 работници, всеки съсредоточен в задачата си - едни сглобяваха арматури, други се качваха по вишки и прикрепваха елементи към огромните колони, трети работеха по терена. Усилен труд, без хаос, без излишен шум. Само цел.
Минах зад сектор "Б", където се разкри нова площадка, доскоро беше терен. Камиони, машини, хора - всеки на мястото си, всеки в движение. В този момент до мен мина жена с детска количка.
"Извинявайте, пречи ли ви шумът от строежа?"
Тя се усмихна: "Не, абсолютно не. Всеки ден разхождам детето си тук и никога не съм имала проблем. Работят бързо и професионално. Виждам как напредват с всеки изминал ден."
Продължих по пътя си и се загледах отново в конструкцията. Вече ясно се очертава формата на трибуните - сектор "В" ще остане почти на старото си място, но секторите "Г" и "Б" ще бъдат изтеглени по-близо до терена. Логично, защото пистата, която отнемаше пространство и разстояние, вече е в историята. А сектор "А"? Той ще бъде сърцето на новия стадион - мащабен, модерен, емблематичен.
Връщайки се обратно, покрай мен минаха две момчета, които тичаха леко на кросче. В този момент чух как единият се обърна към другия и с нескрито вълнение каза: "Брат, не мога да повярвам, че това се случва в България. Изключително приятно изненадан съм!" Замислих се - думите му резонираха с моите мисли. В продължение на години новият стадион на ЦСКА беше мираж, а сега този проект се извисява пред очите ни, изпълнен с живот и динамика.
Моята обиколка завърши с чувство на гордост и оптимизъм. Ако темповете на работа се запазят, съвсем скоро ЦСКА ще има най-модерния стадион в България. Но това не е просто изграждане на съоръжение. Това е символ. Символ на амбиция, на възраждане, на нова ера - за ЦСКА, за феновете, за целия български футбол.
Тук не просто се строи стадион. Тук се изгражда бъдещето.
