07-10-2024, 10:33
В съботната вечер Левски инкасира второто си поражение от началото на сезона. "Сините" сведоха глава пред Ботев (Пловдив) във вълнуващ мач на "Колежа". Късно попадение на Вини Трибуле даде повод за радост на различни субекти, които вече леко се бяха изплашили от това, че грандът от столицата е в челните позиции на временното класиране. Чудеха се какви ли не заклинания да направят, че най-сетне този т.нар "син балон" да се спука.
Е, спокойно, Левски се би сам под тепетата, но дори и така, разликата между тях и следващия им шампионатен опонент е... 15 точки.
Но спираме до тук.
Поражението на левскарите в Пловдив е логичен финал на поредица от неубедителни изяви, които до този момент биваха умело замаскирани с положителни резултати. Меденият месец между футболистите и Станислав Генчев вече приключи и оттук насетне ще трябва много работа, за да може отборът да се задържи на позициите в подножието на върха. Левски стартира кампанията си доминиращо, но нека и отчетем, че добрият точков актив е плод на по-леката програма досега, а и незадоволителното представяне на конкурентите за Топ 4 в лицето на Черно море, ЦСКА, Локо (Пд), ФК ЦСКА 1948 и др.
Спадът в представянето на тима стартира някъде в мача срещу Хебър на 23 август. Тогава всички очакваха разгром и убедителна игра срещу отчайващия тогава състав на Веско Великов. Случи се обаче обратното, трудна победа с 1:0 и скромни на брой голови положения. Последва още от същото във Варна срещу Спартак, но пък убедителният триумф над ФК ЦСКА 1948 аха доказа, че Генчев е върнал офанзивния устрем на своите момчета.
Уви, последвалите две победи над Славия и Арда дойдоха "на мускули" и благодарение на отличните действия при статични положения, за които няма как да отречем, че Генчев превърна в основното оръжие на Левски. Светнаха обаче и много сигнални лампички, които доведоха до поражението в Пловдив.
Не, че е нещо драматично, но с оглед на събитията на "Колежа", Левски беше задължен да си тръгне минимум с точката. Ясно си проличава, че отборът е изгубил остротата си в атака. Тандемът Алекс Колев и Мустафа Сангаре е все по-разгадаем за съперниковите защити и сякаш дойде време един от тях да седне на резервната скамейка. С едновременното им използване на терена, Левски губи елемента на изненада, който може да има с включването на един от тях след почивката. Точно такъв футболист липсваше след паузата срещу Ботев. Свеж централен нападател, който да притесни останалия с човек по-малко тим. Да отвори нови пространства за колегите си.
Рокадите на Генчев по време на мачовете до момента "осребряваха" и треньорската му работа. Наставникът обаче падна в жертва на слабата форма, в която се намират някои негови възпитаници. И за беда, той реши да се довери точно на трима от тях, за да му печелят мача с Ботев. Случи се точно обратното.
Марин Петков отново влезе в ролята си на нещо като титуляр, нещо като резерва, което явно го дразни. Младокът е от тези футболисти, които обичат да се чувстват ценни за своя тим и старши-треньор. Пътешествието му от скамейката до терена, и обратно, насадиха това чувство на несигурност, което го прави напълно неефективен на терена. И това се видя срещу Ботев. Точно негова безумна грешка в дефанзивен план доведе до победния гол на Трибуле. В нападение пък обърка няколко атаки, които можеше да развие по доста по-различен начин.
На същото дередже е и Джавад Ел Джемили. От Левски упорито се опитват да вкарат мароканеца в правия път, ала и самият той не си помага. 3-4 мача на полусезон не правят големия футболист или не изработват доходоносен трансфер. "Мистър шоутайм" обаче е на друго мнение. Сърдитото му и незаинтересовано лице все по-често попада пред обектива на камерите. Връщаме се десетина дни по-назад, когато отбеляза ранен гол срещу Арда, който въпреки това, че не бе признат от ВАР, беше отпразнуван доста бурно от Джавад. Тогава той даде ясен знак за мълчание по адрес на критиците му, но действията на Алекс Колев, който набързо го накара да спре, ме карат да мисля, че те бяха насочени и към треньорския щаб...
Ако досега говорехме за почти примирени футболисти, то пълна капитулация забелязваме от Патрик-Габриел Галчев. Папи и преди е губел битката за титулярното място в Левски, но винаги демонстрираше хъс за това да се върне сред стартовите 11. Наличието на Майкон и Алдаир обаче прави нещата доста трудни за юношата на клуба, а епизодичните му появи на терена не са му от полза. Срещу Ботев получи малко повече време за изява, но и той потъна в блатото на посредствеността.
Освен корекции в атака и играчи в слаба форма, защитата на Левски също праща някои негативни сигнали. Макун, Ван дер Каап и Димитров, все по-често биват преодолявани с пасове зад гърба им. Срещу Арда това се случи на няколко пъти, срещу Славия също. Ботев пък цял мач дебнеше за подобни шансове. Да, с формацията и пресата, която практикуват "сините", подобни "пробойни" са очаквани, но всичко това дава "храна" за бъдещите опоненти на левскарите, търсещи позитивен резултат срещу тях.
Стигаме и до Станислав Генчев. Напълно съм убеден, че това е треньорът, който има знанията и качествата да изведе Левски на едно по-високо ниво. Работи му се и наистина иска да остави следа в любимия си клуб. Само с такива личности отборът ще излезе от дупката, в която се намира почти цяло десетилетие.
Но нещо се случва и със Станислав. Визирам частта с активността в социалните мрежи. Наставникът винаги е балансиран при срещата си с медиите. Говори умно и феновете лесно асимилират посланията му. Незнайно защо обаче Генчев се заиграва и със социалните маси във Фейсбук. Публикациите му там са доста по-различни. Често емоционални, а понякога дори и преминават към фенски, заради което се създаде и лекият скандал с ЦСКА и Александър Томаш. Въпреки, че се опитва да бъде по-близо до привържениците и така да кажем, да бъде на тяхната честота, не отива на Генчев чак такава активност. Достатъчно добро послание, "синият" предводител може да даде с работата му на терена и победите, които би могъл да постигне.
Дано издържи и психически на напрежението, защото трудното в Левски тепърва започва...
А като заговорихме за предизвикателства, на 19 октомври идва и дербито с ЦСКА. С оглед формата на двата тима и мястото им в класирането, победата изглежда като абсолютно задължителна за "сините". Такава би могла да донесе много позитиви. От една страна феновете ще бъдат доволни, от друга футболистите бързо могат да си върнат позагубеното самочувствие и отново да бъдат състоятелни в битката за нещо по-значимо през кампанията.
Подобно на предишната пауза за националните отбори, времето отново ще играе за Левски. Вторият във временното подреждане ще има достатъчно дълъг период, за да анализира представянето си и коригира необходимото, защото Вечното дерби го изисква. Личи си обаче, че трябва много работа и позитивни послания. Но не такива във Фейсбук, а на футболния терен.
