27-10-2023, 22:40
В петъчната вечер отборът на Левски инкасира своето четвърто поражение от началото на шампионата. Изминали са 15 кръга, а вече толкова много пъти "сините" са поставяни на колене!
А имаше времена, когато Даниел Боримиров казваше, че отборът ще се бори за титлата и първото място...
Неприятното е, че столичният гранд изгуби в изключително деликатен момент от шампионата. "Дребните детайли", както казва и футболният анализатор Валери Божинов. В момент, когато всички твои конкуренти в челото губят точки, е същинско футболно самоубийство да си тръгнеш с една голяма нула от Стара Загора. При това срещу един всичко друго, но не и класически Берое, срещу когото Левски по-традиция играе доста трудно.
Преди време, в друг свой коментар, публично пред вас зададох въпроса "Готов ли е Левски за титлата?". И ако тогава отговорът ми бе "по-скоро не", тази вечер той се трансформира в "твърдо не".
Левски няма характер и игрови стил, чрез които да претендира за място в челната тройка дори. Явно хубавите мигове от европейските клубни турнири малко ни залъгаха, че този път може да е нещо по-различно, но...
По подобие и на предишни кампании, "сините" трудно печелят срещу директните си конкуренти. С повечко късмет това се случва на "Герена", а при гостувания точките вече дори не са сигурни и срещу отбори от зоната на изпадащите.
Индивидуалните грешки на футболистите идват малко в повечко. Всеки мач нов "герой" се проявява, за да усложни и без това тежката задача на неговите колеги, които видяхме, че без Уелтън са бледо копие на себе си. Досега говорехме хипотетично, но №17 е всичко в сегашната формация на вековниците и отсъствието му от близо месец е по-лоша новина дори от негативния резултат под Аязмото. Липсата му се усеща и в играта на другите бразилци, които явно нямат тези качества, чрез които сами да дърпат "синята" каляска.
Изключителен длъжник е един Рикардиньо. Напоследък централният нападател е абсолютен фигурант. Головете му секнаха, а играта без топка вече не е този добър похват, чрез който да освобождаваше пространства за някой от атакуващите халфове. Общо взето Рикардо Виана прави така, че феновете вече с трепет да отброяват завръщането на един Билал Бари, който дори и да не бележеше много винаги правеше така, че да заслужи поне едно "Браво" за старанието си.
Няма как да подминем и един Марин Петков. Националът дочака своя шанс и сега бе времето да блесне и накара всички критици да замълчат. Нищо! Не компенсира дори минимално липсата на Уелтън, а с представяния като тазвечерното, трудно някога ще се отърве от званието "резерва" в Левски. Петков е добре да проумее, че вече не е онази "синя" юношка, която бе симпатична на всички само заради младостта си и себераздаването за левскарската идея.
На "Герена" отдавна е настанало време за мъже, но липсата на такива прави така, че клубът да лъкатуши в изявите си.
Стигнахме и до Николай Костов. Дълго време медиите пипахме с "кадифените ръкавици" въпросния специалист. Да си го кажем правичката - радваше се на медиен комфорт. И на управленски също. Само, че мерим за Костов по сегашния средняшки аршин на Левски. Този, при който няколко победи вън и вътре, и сравнително малко изоставане от върха, да правят така, че нещата са за чудо и приказ. Да, ама не! С 4 загуби от 15 мача няма как да си успешен треньор на Левски. Няма как да се бориш и за нещо значимо!
Костов е тотално примирен. Чуйте какво говори след негативен резултат. "Не ни надиграха", "индивидуални грешки", "липса на късмет", "ще направим анализ", "трябва да преглътнем това разочарование"... Няма дух, няма характер, искрица плам дори. Как този отбор да се вдигне и продължи напред, ако винаги загубите се отдават на малшанс? Или да си ги преглъщат футболистите, та така до следващата и следващата....
Поражението от Берое разкри колко оголен и съшит с бели конци е целият този Левски. И макар класирането все още да "лъже", че титлата не е мираж, скоро ще разтъркаме очите си и едва ли ще видим клуба близо до върха.
И това е най-тъжното! Но ще преглътнем и тази горчивина.
Преглъщаме и този треньор...
