22-10-2021, 16:12
ЦСКА загуби от украинския Зоря с 0:1 на стадион "Васил Левски" и това на практика сложи край на мечтите за излизане от групата на Лигата на конференциите.
"Червените" изиграха едно прекрасно първо полувреме, в което създадоха една дузина ситуации за гол пред противниковата врата. Гостите минаха центъра веднъж или два пъти, а Бусато почти не пипна топката през първите 45 минути. ЦСКА влезе изключително мотивиран в двубоя. ЦСКА влезе подготвен и търсещ победата. Почти всяка атака завършваше с удар и дори човекът със свирката(не искам да го наричам съдия) нямаше какво да направи в тези минути.
Момчетата на Стойчо Младенов наистина сами са си виновни. На полувремето ЦСКА можеше да води с 2,3 и дори 4:0, но в крайна сметка гол така и не падна. Едно попадение щеше да прати този мач в съвсем друга орбита. В един момент започнах да се чудя дали това не е мач от вътрешното първенство. Доста голяма част от срещите на ЦСКА в България протичат по идентичен начин. Доминант срещу опълченци. А дори и в тези мачове, в родния шампионат, "червените" понякога не успяват да създадат толкова положения и да играят с такава лекота.
Гол не падна, но на почивката всеобщото мнение беше, че попадението просто е въпрос на време, че ЦСКА е много по-добрият от двата отбора и че няма как Зоря да не си тръгне от София с поражение. Да, ама не. Какво се случи след това? Необяснимият въпрос.
Убеден съм, че и футболистите в червено са очаквали някакъв по-голям отпор от украинския си съперник. Това, което се случи според мен е подценяване. Подценяване - и то по време на мача, на полувремето. Понякога е възможно да подцениш съперник преди даден двубой, но с течение на мача да се настроиш, да се събереш и след това да го прекършиш. Да подцениш някой по време на самия мач обаче...почти винаги е пагубно.
Започна второто полувреме, а с него - все по-често започнах да вдигам глава към часовника на таблото. 50-та, 55-та, 60-та минута. Задавах си въпросите: "Какво се случва и кога ще излезем от тази летаргия?". В този момент Греъм Кери почучи някаква травма, бе заменен и червената лампичка започна да мига с бързи темпове. Казах си "става опасно" и в този момент - студен душ. Зоря наказа високомерието на ЦСКА.
Последваха 10 шокови минути, в които "армейците" не опитаха нищо за да отговорят и в 73-та минута Стоичо Младенов направи две промени, които леко съживиха изпадналия в нокдаун отбор. Последният четвърт час ЦСКА определено се съвзе, но тогава пък "свиркаджията" се прояви и не позволи на отбора да се върне в мача. Австрийският болен мозък - Мануел Шутенгрубер реши да се превърне в главно действащо лице и не отсъди поне две чисти дузпи за ЦСКА и изпили нервите на всички до краен предел.
В крайна сметка "армейците" загубиха. След края на мача капитанът на ЦСКА Юрген Матей така се засили към "свиркаджията", че ако не го бяха спрели щеше да го нокаутира така, както Фюри повали Уайлдър преди две седмици.
Както са казали хората обаче - всяко зло за добро. Може би тази загуба дойде в най-точния възможен момент за ЦСКА. След грандиозната победа на Бодьо/Глимт над Рома с 6:1 бе ясно, че шансовете за излизане от групата се сведоха до минимум. Отделно - такова отпускане можеше да се случи във вътрешното първенство, срещу някой от по-слабите отбори, които се намират във втората половина на таблицата, а това нямаше да е никак приятно.
Тази загуба трябва да стои като обеца на ухото през целия сезон на "червените". В България ЦСКА се изправя срещу абсолютно същите проблеми. Слаби опоненти, лежащи, търкалящи се, бавещи време отбори и разбира се - безобразни "свиркаджии". Както естествено и загуба на концентрация в определени моменти.
Останалите три мача в Европа вече не бива да тежат по никакъв начин на отбора и ЦСКА просто трябва да се наслади на поредните три европейски нощи.
"Армейците" засега вървят блестящо в първенството и фокусът на вниманието трябва да падне изцяло върху родния шампионат. Родният шампионат, където има още десетки Шутенгруберовци...или просто - "свиркаджии".
