днес, 10:08
Левски изигра две от зимните си проверки на турска земя и вече придобихме някаква представа за това, което бихме могли да видим от тима под ръководството на Хулио Веласкес. Рано е за генерални изводи, ала допуснатите осем гола със сигурност не са добър показател за задачите, които "сините" отработват в Белек.
Напълно според очакванията, левскарите явно ще "преболедуват", по-трудния начин, осъществената треньорска рокада. Отборът изпитва проблеми в това да се нагоди към изискванията на испанския си наставник, което е нормално. Притеснително е обаче защо столичани изглеждаха толкова смущаващо в игровата си постановка срещу Цървена звезда и Баник (Острава).
Отговор на този въпрос би могла да бъде промяната на формацията. От 3-5-2 при Генчев, Левски очаквано заигра с любимото 4-2-3-1 на Веласкес, което в отделни периоди от мачовете може да се трансформира до 4-3-3. На първо четене, за професионални футболисти, подобни корекции не биха били чак такова изпитание. Уловката обаче идва в препозиционирането и възлагането на нови роли, които конкретни състезатели ще имат на игрището. Точно там някои левскари "дънят" работата и правят така, че целият отбор да изглежда безкрайно хаотичен и несигурен в своите действия.
"Помощници" за това имиджът на Веласкес да се срива още преди да е поел и пункт нагоре, изглежда са крайните бранители Майкон и Алдаир. Въпросните футболисти бяха сред най-силните за Левски през есента, но сега изглежда се губят някъде сред идеите на новия си треньор. В двете контроли гореспоменатите нямаха реална представа за това къде са позиционирани по футболното игрище. Видимо не им допада, че са натоварени с доста по-дефанзивни функции, отлколкото при Генчев. "Сърце мъжко не трае" обаче и само за минути при новата формация видяхме как грубо погазваха тактическата дисциплина, и то неведнъж.
Впусканията им в атака оголват огромно пространство от зоната в защита, а вече го няма третият централен бранител в бонус, който да ги "покрие". Не изглежда добро и подсигуряването от крилата, които при Генчев бяха изместени идея по-навътре към наказателното поле. Сега Лима и Евертон Бала, да кажем, са почти на тъчлинията и вече трябва да хвърлят едно око и на "пакостниците" бекове, жадни за офанзивна слава. И тази работна етика обаче все още не изградена, а не остават още толкова дни до първия официален мач с Лудогорец.
И докато за Майкон може да се каже, че се завръща след контузия и тепърва влиза в ритъм, то случващото се с Алдаир и притеснително. Португалецът тотално загърбва работата си в отбрана. Напълно нормално, скаутван е от Генчев за формация 3-5-2, но видимо изглежда, че въпросният изпитва сериозна трудност да спазва новите указания. И така с него се получава странен казус - не разполага с дефанзивно "възпитание", но пък няма и оптимални офанзивни качества, за да бъде препозициониран. И Левски увисва...
Плашеща е формата и на Папи Галчев. Вместо да се възползва от момента на колебания при конкурентите си в отбрана, той е дори под тяхното ниво. Слуховете за негов трансфер в Локомотив (София) изглежда са го демотивирали. Срещу Баник той бе един от най-слабите на терена, а зоната му се превърна в "шенгенска" за чехите и дори помощта на Кристиан Димитров не се оказваше достатъчна, за да се минимизират щетите.
Така Левски попада в патовата ситуация от стабилен отбор в защита, да се превърне в податлив на грешка тим. Дори да се използват ротации с Цунами и Макун, които да минат по фланговете, намалява пък конкуренцията в центъра на защитата. Всичко е навързано. Няма я и сигурността на двамата халфове пред тях. Нарочени за гонен, но твърдо налагани заради контузиите на Митков и Охене, Патрик Мислович и Клемент Икенна не изглеждат на футболистите, които биха могли да поставят основите на една стабилна единадесеторка.
Точно затова от изключително значение е осъществяването на трансфери. Освежаването изглежда задължително. Липсва кадрови и тактически потенциал, който не би могъл да бъде компенсиран с индивидуални проблясъци в дълъг период от мачове. Макар всички да обръщат поглед към средата и атаката, сякаш защитата "крещи" най-силно за подсилване.
Дано футболната експертиза на Веласкес и шефовете му забележи тази огромна пробойна, за да не потъне "синият" Титаник още преди да се ударил в "ледника" на жестоката футболна действителност.
