днес, 07:53
Ако Сашо Александров - Кривия излезе на разходка в центъра на София, ще бъде разпознат веднага, което не може да се каже за актуалните футболисти на Левски, или пък друг български клуб. Същото се отнася и за Пловдив, и за Варна, където е играл. За играчите в националния отбор може би е същото. Това може би е една от бедите в в съвременния ни футбол, но от друга страна не е беда, защото такива като Кривия, които са си извоювали статут на разпознаваеми докато са живи, трябва да бъдат посочвани за пример като играчи, които са оставили следа.
Часове преди да навърши 50 години, Кривия се отзовава на поканата за интервю пред колегите от "Тема Спорт". Ето какво казва той:
"От 7-годишен започнах да се занимавам с футбол. Започнах с любов към тази игра, продължих с любов и към момента още си я обичам. По наше време беше така. Играхме първо от любов и след това всичко останало. Последните години съм на вълна 69, както казвам на приятелите ми. Но не това, което си мислите. Ставам в 6, а съм си легнал в 9. Карам сина ми на училище, след това го вземам и право на тренировка в Локо (Пловдив). Отдал съм се на това, връщаме се, учи и това са ми последните 10 години. Казано на футболна тема, аз съм персонален пазач на сина ни Александър.
С половинката му Миглена са от цели 34 години и това е най-изпитания и доказания му партньор в халфовата линия на живота. Малцина знаят, но именно през нея Ювентус започва да "загражда" Сашо за договор с Ювентус. Лучано Моджи я чака на летището и от там в града, в клуба и когато всички звезди са свалени, Кривия преподписва с Левски, за да не останат сините нула на нула и ... всичко пропада. И един детайл от серията незабравими. На мачът Левски - Ювентус 1:3 нашият човек силно разсмя претъпкания стадион "Георги Аспарухов", като на един квадратен метър направи Антонио Конте, да същия Антонио Конте, да си говори сам. Но както уточнихме, няма да говорим за футбол.
"През годините са се опитвали да ме изправят. Многъ пъти. Във футболно естество, не в живота. Но си останах Кривия. Вярвал съм в качествата си, не съм се предавал. На терена бях един, но малко хора ме познават извън терена", казва още Сашо и накрая се връщаме в спомените от първите дни на януари 2000 година, когато той като Футболист №1 на България за 1999 година, Станимир Стоилов като футболист №2 за същата година, пътувахме от Хасково през Пловдив за първата тренировка на Димитър Димитров като наставник на Левски. Голям сняг беше по пътя, телефонирах на Херо и му подхвърлих, че Кривия и Мъри може и да закъснеят. "Щом си с тях, вярвам им", каза с половин усмивка Херо. И така в шеги и закачки разговорът със Сашо Александров завърши с житейски теми, все пак на 50 години човек трябва да си прави някаква равносметка и доколкото е възможност, да си прави планове. "Моята е ясна, аз съм на програма 69", казва Кривия пред "Тема Спорт".
