днес, 08:09
Коледа обикновено е време за надежда, равносметки и вяра. За халфа на Локомотив София Симеон Славчев тя донесе най-вече спокойствие и надежда, че най-тежкото вече остава зад гърба му. В интервю, дадено за Тема спорт, бившият национал говори откровено за повече от година битка с контузии, болка и несигурност.
"Спокойствие и здраве, това исках и искам", казва Славчев, когато го питат какво му е донесъл Дядо Коледа.
Футболистът е извън терена вече година и два месеца, като единственото му участие през сезона са 13 минути срещу Черно море в първия кръг. След това проблемите се задълбочават, а възстановяването се превръща в дълъг и тежък процес.
"Година и два месеца, аз си ги броя. Минах през много неща. Затова избягвах всякакви медийни изяви. Бях напълно концентриран единствено върху това да се възстановя, защото моят случай наистина е много странен."
Всичко започва с болки в петата и ахилеса. След операция през февруари миналата година Славчев се връща към тренировки, но проблемите не изчезват.
"Оправих се, започнах да тренирам, после пак продължиха болките. За последно играх в първия кръг срещу Черно море. След това скъсах мускул на прасеца, но болките в петата продължаваха. Нещо не беше както трябва."
Следва лутане по лекари, включително извън България. Славчев търси диагноза и лечение при Рамон Кугат, а след това прекарва месеци в Румъния.
"Всеки доктор се хващаше за главата и казваше: ти си невероятен случай, един на милион. Не знаеш защо те боли, защо не можеш да тичаш, защо не можеш да скачаш."
През цялото това време Локомотив София застава зад него - нещо, което футболистът оценява високо.
"Треньорският щаб, ръководството и собственикът бяха до мен. В България има примери, когато някой се контузи и му казват: чао, оправяй се. Тук не беше така. Само благодарности мога да изкажа."
В момента за Славчев най-важното не е формата, а да се освободи от болката.
"Моята приоритетна цел е да се върна без никакви болки. Ахилесът е много специфичен. Докато те боли, няма как да си пълноценен. Всичко останало е второстепенно."
Най-тежките моменти идват, когато надеждата се появява и след това отново рухва.
"Тъкмо да се оправя, тъкмо виждаш светлина в тунела, обаче това е светлината на влака. Поваля ме и започвам отначало."
Въпреки това мисълта за отказ никога не е надделяла, дори когато лекарите го съветват да обмисли подобен вариант.
"Имаше такива съвети, но аз не го направих. Това не е инат. Това е любов към футбола. На 32 години съм, каквото съм постигнал - постигнал съм го. Сега търся щастието и удоволствието от играта."
Славчев остава оптимист и за бъдещето на Локомотив София.
"В клуба се развива един страхотен проект. Работи се спокойно и методично. Локомотив ще бъде по-силен през пролетта и ще има по-добри резултати."
Битката на Симеон Славчев продължава, но отказът никога не е бил част от нея.
