днес, 09:00
Треньорът на Гьозтепе Станимир Стоилов даде специално интервю за колегите от Гонг. Той говори за изминалия сезон на отбора си, най-голямата победа, която измирския клуб постигна, както и плановете за новата кампания. Мъри разкри, че звездата на "жълто-червените" Ромуло най-вероятно ще бъде продаден, като сделката ще бъде една от най-големите за "Гьоз-Гьоз", а и за него като треньор. Най-добрият български специалист за 2024 година сподели мнението си за Левски, както и новото правило в българския футбол.
Каква е оценката Ви за изминалия сезон?
- Смятам, че Гьозтепе изпраща една добра година. Не мога да кажа отлична, не мога да кажа, че е и лоша. На фона на това, че бяхме нов отбор в лигата и трябваше да се нагласим според по-високите изисквания и критерии и наличието на много млади футболисти в отбора, имаше някои неизвестни как ще се представи нашия отбор в Суперлигата. Стилът, който налагахме, беше агресивен, атакуващ, с висока преса, с много риск в линията на защитата. Смятам, че се справихме добре. Поставих за цел класиране в Европа, а оттам всички я подхванаха - клуб, отбор, ръководители и привърженици. Съжалявам, че не успяхме да я изпълним, защото останахме само на четири точки от евротурнирите. Играта, която показахме, особено до края на януари, беше изцяло за тази цел. Пропуснахме много точки след това. За това имаше и субективни причини. Трябва да отчетем и многото контузии, които имахме. Някои от играчите, при това все важни, излязоха за цялата година. Имаше един период след януари, в който и четиримата нападатели в отбора бяха контузени. Беше изключително трудно да преодолеем липсата им като резултат. Като стил и начин на играе, винаги сме доминирали, но пропускахме нашите възможности за реализиране. Имахме и футболен малшанс. Няма нищо ненормално в това нещо. Мисля, че заслужено завършихме сезона на осмо място, макар че като игра и стил заслужавахме да сме по-напред.
Най-голямата победа, която постигна фамилията Гьозтепе, е че през цялата година стадионът винаги беше пълен. Клубът, отборът, аз и феновете бяхме едно цяло. Отборът получи неистова подкрепа от привържениците. Щастлив съм като треньор да гледам тази подкрепа и любов, която имаше към тима, без значение, че в някои от мачовете имаше и негативни резултати. Имахме и негативна серия, но в нито една секунда феновете не стояха далече от проблемите и от отбора. Постоянно Гьозтепе получаваше подкрепа и това даде възможност на отбора да не изпада в паника и криза. Фамилията Гьозтепе се справи на много високо ниво - ръководители, привърженици, футболисти, треньори. Всички бяхме едно цяло. Надявам се това да е началото на дълъг период, в който Гьозтепе винаги ще има такава подкрепа от феновете, без значение от резултата. Футболистите даваха във всеки мач максимума от своите възможности като себераздаване, желание и амбиция. Феновете в нито един момент не свалиха доверието си и подкрепата към отбора. Това беше най-голямата победа, която постигнахме с Гьозтепе. Аз през цялото време усещах подкрепата и на привържениците, и на собствениците на клуба, а най-много усещах подкрепата на спортния директор на клуба Иван Мансе. Той виждаше това, което прави и което играе отборът.
Пълните трибуни и надеждата, която дадохме на феновете са най-голямата победа, но и отговорност за следващия сезон.
- Естествено. Целта, която ние си поставихме през първата година, веднага беше прихваната от привържениците. Това дава голям ангажимент за следващия сезон. И аз, и отборът трябва да сме готови за новия сезон, за да се опитаме да скочим до ниво Европа. Трябва да имаме повече постоянство. А аз като треньор и треньорският щаб трябва да решим проблемите с многото контузии, за да може да имаме малко повече конкуренция в отбора. Когато има конкуренция, тя ражда качеството. В един момент бяхме без нито един нападател, а трима-четирима полузащитници се въртяха като двама нападатели в отбора. Играта беше много трудна и не беше лесно да се компенсира липсата на нападателите. Ангажиментът сега ще е много по-голям. Ние това го знаем и се радвам, че е така. Винаги съм обичал големите предизвикателства. Никога не съм бил от треньорите, които да си поставя малки цели. Колкото по-висока е целта, толкова повече скачат футболистите.
Имате ли вече яснота от какво бяха продиктувани многото контузии през сезона?
- Още преди края на сезона имахме изчистени идеи в главите си от какво се получиха контузиите. Добро съдействие ни оказаха и от Sport Republic, където направиха спортно-технически и медицински анализ. Те ни помогнаха много, за да имаме идеи как да решим проблемите си.
Планирате ли големи промени в състава за следващия сезон?
- Аз не съм фен на големите селекции. Има няколко позиции, на които задължително ще трябва да се подсилим. Джалма, Исак Соле и Давид Фофана излязоха за повече от 6-7 месеца заради травми. На тези три позиции задължително трябва да се вземат играчи. С оглед интереса и възможни продажби на младите ни играчи като Ромуло и Антъни Денис, трябва да ги заменим. Ако нямаше тези травми и нямаше да има продажби, щяхме да се нуждаем от един човек. Този отбор има нужда да играе заедно, за да натрупат младите играчи самочувствие и увереност. Смятам, че колкото повече играят заедно, толкова по-добри ще стават те, а и резултатите. При това положение сега ще се наложи да направим селекция от поне пет човека. Имаме яснота какво трябва да направим и какви играчи да вземем. Водим разговори и сме близо до подписването с няколко играчи. Когато всичко е факт, от клуба ще го обявят. Работата вече е свършена, сега всичко е въпрос на разговори.
Сумите, които се тиражират в медиите за продажбата на Ромуло, са наистина впечатляващи. Ако се осъществи този трансфер, то той ще е най-големият в историята на Гьозтепе, както и един от най-големите за клуб извън Голямата тройка в Турция.
- Моите очаквания са, че това ще е един от най-големите трансфери на Гьозтепе, а и на мен като треньор също така. Очаквам, че трансферът ще е за 15-20 милиона евро. Това е добре свършена работа от нас. Имам предвид целия клуб, а не само на треньора. Това ще даде възможност на клуба да инвестира и в странични неща, а не само във футболисти. Така и собствениците ще могат да дишат малко по-спокойно откъм финансова гледна точка. Това е финансовата помощ на спортно-техническия щаб и футболистите към клуба. Когато те се грижат за нас, когато нямаме пари, така и ние, с работата си, трябва да помагаме клубът да диша по-спокойно финансово.
Каква е ситуацията с Исак Соле, който е под наем при вас от Славия? Спортният директор Иван Мансе каза, че опцията за откупуването му няма да бъде задействата заради тежката травма, която получи, но Гьозтепе не иска да губи контакта си с него.
- Ситуацията е такава, каквато е казал той. Със спортния директор нямаме разминавания почти по никакви въпроси.
Може ли да потвърдите, че Гьозтепе ще играе контрола с ФК ЦСКА 1948 в Словения?
- Мисля, че да. Аз поех ангажимент към Цветомир Найденов, че ще изиграем тази контрола. Харесва ми да играем с български отбори, защото е добре и за нас, а и за тях.
Кое е по-трудно за Вас? Да класирате Гьозтепе за Европа или да станете шампион в българското първенство?
- Класиране на Гьозтепе в Европа е много трудно. Нивото на противниците и конкуренцията е изключително висока. Видяхте, че изпаднали отбори победиха грандове като Фенербахче и Бешикташ. Водещите отбори разполагат с финанси, които им позволяват да имат играчи като Виктор Осимен, Маури Икарди, Алваро Мората, Един Джеко, Душан Тадич, Рафа Силва и т.н. Това са играчи от световна класа. Специално за Гьозтепе това не е важно. На нас ни трябват амбицирани играчи, които да искат да растат, да работят и да постигат футболни успехи.
Със сигурност следите Левски. Имахте ли възможност да гледате някои от мачовете на отбора и какво е мнението Ви като цяло?
- Не съм гледал нито един мач от първенството и не мога да коментирам в детайли. Винаги съм си казвал моето мнение от спортно-техническата част. Това, което чета от финансовата част, клубът се е справил много добре на фона трансферите, които се направиха. От спортно-техническата част, след като Левски не печели трофеи и минимум запомнящи се победи, смятам, че годината е лоша.
Когато Вие бяхте в Левски селекционната политика беше насочена към привличането на млади футболисти, но сега по-скоро не е така. Халфовата линия е изградена от футболисти на по 33-35 години, а в атака също се взимат играчи в напреднала футболна възраст. Как гледате на това?
- Аз съм човек, който прави планове, особено, когато става дума за Левски. Мисля и за финансовата страна също. Не знам сега какви планове са правили. Трябва първо да намериш нужните играчи, да имаш силите и топките да вземеш тези млади играчи, да ги обучиш, развиеш и наложиш, а след това да ги продадеш. По-лесно е да вземеш опитен играч. Когато той има нужния опит, тогава няма нужда от никакво развитие- пускаш го и играе. Явно търсят резултати, но на този етап и това не се получава и не е добро като решение.
Какво е мнението Ви за новото правило, което беше наложено в Първа лига - за четирима българи в стартовия състав и един на пейката?
- Минал съм през държави, където се поставят лимити и това не носи кой знае какви ползи. В Левски, когато бяхме ние, държахме четири позиции изцяло с българи. Всички халфове и вратарят бяха български играчи. Още тогава сме го спазвали това правило, защото който и да пуснехме в игра тогава, все беше българин. Аз лично смятам, че проблемът не е в неучастието на българските играчи, а в това да ги обучаваш, да ги развиваш и да имаш, както казваме във футбола, топки, да ги направиш титуляри и да им вдигнеш нивото. Проблемът са знанията и работата, която се извършва с младите играчи. Очаквам след година - две малкото качествени български играчи да станат изключително скъпи. Тогава същите хора, които сега аплодират този лимит от българи, ще се наложи да плащат двойно и тройно. Лимит никога не е бил решение на проблемите. Решението е работата, знанията и обучението от страна на треньорите и налагане на млади играчи. Огромният проблем сме треньорите. Смятаме, че когато един футболист е по-опитен, ще донесе резултат, а не знаем, че младостта има своите преимущества. Смятам, че това правило няма да реши проблемите ни, а работата.
