10-10-2024, 19:49
Бившият футболист на Левски Стефан Аладжов присъства на събитието "Магията Гунди", което бе организирано от клуба и посветено на филма "Гунди-Легенда за любовта". Той се върна в спомените си за легендарния си съотборник Георги Аспарухов.
"Имах щастието да играя 4 години с най-великия футболист на България -Георги Аспарухов - Гунди. Един изключителен футболист. С топката в краката беше магьосник. Да говорим за ударите му с глава, вратарите не можеха да усетят къде ще прати топката.
1967 година, мач за Купата - качиха ме в рейса, Гунди дойде и ме пита: "Какво си се стреснал? Утре те картотекират, влизаш и показваш какво можеш". Най-великият дойде, може би другите са се притеснявали за постовете си. Така се случиха нещата.
Имах един приятел, идваше вкъщи преди всеки мач и ме питаше Гунди дали ще играе дали ще играе, защото го преследваха много години. Моят приятел Лазар ми каза, че и на стол да е, трябва да е на терена, защото публиката се удвоява. Това беше Гунди.
1970 година бяхме на почивка в Слънчев бряг и Гунди винаги го разкриваха. Група рибари ни намериха на плажа и казаха, че искат да се видят с нас. Бяха наловили риба, събрахме се, бяха застанали на 5-10 метра от нас и ни гледаха с голямо уважение. Гунди пусна музика, покани ги, но казаха, че просто искат да ни видят. Хората го боготворяха.
1964/65 Гунди стана голмайстор, тогава треньор беше Рудолф Витлачил, стана с 27 гола футболист и спортист на годината, но на запад Коледа е по-голям празник от Нова година, така беше навремето и Франс Футбол бяха направили наградата преди колега, а имаше бараж на 29 декември, в който Гунди вкарва два гола, допринасяше страшно много и за националния отбор, тези два гола ни класираха за Световното 1966 година. Тогава ако бяха направили тази класация след това, щеше да е в тройката."
Не искам много да говоря за качествата му като футболист, беше прекрасен футболист. Треньорите на националните отбори са се допитвали до него. Той най-добре виждаше и чувстваше нещата. За него думите не стигат, както беше казал народът. Още нещо, той е жив, защото го помним".
