днес, 15:27
Един от играчите с най-голям стаж в ЦСКА - Тибо Вион даде интервю пред клубните канали. Французинът, който има 154 мача и 5 сезона с червената фланелка сподели мнението си за представянето на отбора през есента, треньорската смяна, отношенията със съотборниците си,както и каква е най-голямата мечта на всички в клуба.
"Започнахме много трудно в шампионата. Смяната на треньора обаче оказа своето влияние и вече се представяхме много по-добре. Трябва да гледаме само напред, за да затвърдим добрите впечатления от последните мачове и да постигнем нашите цели.
Смятам, че Томаш наистина е много добър треньор с модерни, европейски виждания за играта. Разбира се, за да наложи тези виждания, се изисква време. Не може всичко да се получи за 1-2 месеца, но мисля, че това е правилният път. Постепенно свикваме с изискванията му и ще продължим да се развиваме.
Още преди да дойда в ЦСКА, бях чувал за клуба. Най-вече за европейските му мачове. Знаех, че става дума за голям отбор. После се убедих в това от първо лице. Достатъчно е да отидеш на стадиона, да видиш колко хора ни подкрепят, цялата тази хореография... Това е един велик тим! А нашата задача е да радваме тези фенове с изявите си, да постигаме добри резултати и големи победи.
С всички в отбора се разбирам чудесно. Още когато дойдох в ЦСКА, имаше доста френско говорящи. Предимство за мен е, че разбирам и португалски. Още тогава можех да комуникирам и с бразилските играчи. Това със сигурност помага за адаптацията, сега се опитвам да съдействам на всеки нов играч да се впише по-бързо в отбора и да покаже своите качества.
С Коялипу играхме заедно още в Ниор - тогава беше много млад, но и много талантлив. Открояваше се неговият потенциал и качества. Мисля, че му се отрази положително напускането на Ниор и решението да развие кариерата си в други държави. Виждаше се, че ще стане добър голмайстор. Радвам се, че сега това се случва точно в ЦСКА.
Чисто спортно-технически е видно, че в предни позиции притежаваме огромен потенциал. Последните ни мачове го доказаха - създадохме десетки положения за гол. За съжаление не могат всички да се реализират, но е факт, че имаме много мощна атака. Най-важното обаче е да сме сплотени като колектив, а не да зависим само от една фаза на играта. Всяка атака започва от вратаря и защитата, всяка защита започва от нападателите. Трябва да намерим този баланс, за да постигаме още по-добри резултати.
Извън терена съм напълно различен. Бих казал, че съм тих, скромен, обичам да си стоя вкъщи със семейството. Нямам нищо общо с това, което феновете виждат по време на мачовете. Истината е, че когато срещата започне, се чувствам по съвсем различен начин. Щом видя феновете, които са дошли на стадиона, давам всичко от себе си. Независимо дали печелим или губим - защото всичко се случва в спорта - те трябва да са убедени, че си оставяме душата на терена за тях. И да ги накараме отново да дойдат на трибуните следващия път, за да ни подкрепят. Това е моето кредо - да се раздавам на 100 процента, пък каквото стане. Понякога има обстоятелства, които не зависят от нас. Ние сме длъжни винаги да опитваме да печелим и да даваме най-доброто".
Френският защитник се върна и към първите си години във футбола. Започва да преследва топката в малкото си родно място, а на 10 години привлича вниманието на треньорите от академията на Метц. Там прекарва 8 години и се формира като футболист - интернат, училище, тренировки, мачове... За да дойде трансфер в португалския гранд Порто и световна титла с Франция U20.
"Вече бях футболист на Порто. В предишния сезон ме включиха в групата за европейското първенство за юноши, а през 2013 г. ме повикаха и в националния отбор Франция до 20 г. Тимът ни бе пълен с много класни футболисти, които играеха в най-силните европейски клубове. Признавам, че не бях основна фигура, но все пак имах своя принос. Дори успях да вкарам гол срещу Испания. За мен бе чест да играя за Франция и когато разчитаха на мен, винаги давах всичко от себе си. В крайна сметка станахме световни шампиони".
Наистина аз се формирах като нападател в началото. В Порто ме използваха и като крило. След това се завърнах във Франция, където записах мачове и в Лига 2, и в Лига 1. Един ден тогавашният треньор на Ниор ми каза, че ще получавам по-малко време като нападател. Преди един мач обаче се оказа, че имаме много липсващи футболисти и ме пуснаха като десен халф бек. Направих много силен двубой и така се установих трайно на тази позиция. И така до днес".
154 мача по-късно, той чувства удовлетворение от постигнатото, но признава, че мисията му в ЦСКА не е завършена:
"За мен е огромна чест, че успях да запиша толкова мачове с фланелката на ЦСКА. Когато подписах, не съм мислил за подобни цифри и статистики. Целта ми бе да давам най-доброто от себе си, да печелим трофеи, да играем в Европа... До известна степен го постигнахме. Радвам се и благодаря на Господ, че нямах много контузии и успях във всеки от тези сезони да натрупам достатъчно брой мачове. Благодарен съм и на треньорите, че разчитат на мен. Дано да запиша още повече мачове за клуба.
Мечта №1 - не само за мен, но и за всички мои съотборници, е отборът да стане шампион. Знам, че от не малко години тимът не е печелил титлата. Надявам се да съм част от отбора, който ще я донесе в клуба. Това ще достави голяма радост на всички фенове, а за нас, футболистите - ще е огромна чест, ако успеем да го постигнем".
В навечерието на празниците Вион отправи специално послание към привържениците на ЦСКА:
"Желая им най-вече здраве и дано да продължават да ни подкрепят. Разбира се - да прекарат добре Коледа със своите семейства. Ние, от наша страна, ще се постараем още от самото начало на новата година да играем още по-добре и да постигаме още по-хубави победи. Да ги караме да се чувстват доволни, когато идват на стадиона, и да се гордеят с нашия отбор. Общата ни цел - на нас и на тях, е в края на сезона да вдигнем националната купа. Това би ни направило наистина щастливи."
