28-03-2025, 12:51
Роден е на 5 октомври 1981 г. в Саламанка. Работи като треньор от 15-годишен, първо на детски и юношески отбори. От 2009-а година започва кариерата си на треньор на мъжки отбори. Последователно води: Поли Ехидо, Виляреал, Мурсия, Бетис, Беленензес (Португалия), Алкокорн, Удинезе (Италия), Витория Сетубал (Португалия), Маритимо (Португалия), Алавес, Фортуна Ситард (Нидерландия) и Реал Сарагоса, преди да се озове на стадион "Георги Аспарухов" в началото на тази година. Женен, с едно дете. Ето какво сподели старши треньорът на Левски Хулио Веласкес в интервю за "Мач Телеграф".
Г-н Веласкес, освен треньор на Левски, вие сте един испанец в България. На сънародниците ви им харесва доста у нас, някои остават да живеят постоянно. Вие свикнахте ли?
- Много сме доволни, както аз, така и семейството ми. София е много красива, гостоприемна и се чувстваме чудесно, много добре сме приети. Нямаме никакви притеснения или оплаквания, включително и на професионално равнище - нещата се развиват много добре, без притеснения. Трудно е да разделим личното от професионалното и обратно, в нашия живот нещата вървят ръка за ръка. Нещо като системен въпрос е - трябва да обмисляме всичко в едно цяло. Щастливи и доволни сме, на лично ниво - семейството ми е заедно с мен и това помага много, за да бъда по-уравновесен във всички аспекти.
Съпругата дойде с детето...
- Да, синът ми все още е мъничък, на две години е, казва се Хайме. Засега не стои въпрос за училището. С майка му се чувстват много добре тук, разхождат се, пътуват до роднините ни в Испания, всичко е чудесно.
С какво се занимава съпругата ви?
- Тя има различни кариери, но основно се занимава с човешки ресурси като професия. Сега още е по майчинство.
Детето ви се роди в Нидерландия. Трудно ли е непрекъснато да се местите от държава в държава?
- Намирам го за положително и в личен, и в професионален план. Това е много важен жизнен опит. Очевидно всяка страна е различна, защото културите са напълно различни, не само в сферата на футбола. Но това обогатява много, възможностите да се развиваш в различни държави.
Посочете по една характерна черта, която сте запомнили от всяка страна, където сте работил и живял досега.
- В Португалия бе първият ми опит извън родината. От португалците запомних способността им да се адаптират, да извличат полза от всяка ситуация. Те са страхотни оцеляващи хора. Италия е прекрасна, елегантна страна, в която се влюбваш. Нидерландия - държава на реда, където хората са много уважителни. В България ми харесва много начинът, по който се "преживява футбола", страстта на българите към футбола. Тук хората също са много уважителни и използвам възможността да им благодаря за това. Е, в тези държави съм работил като треньор. И разбира се, Испания, която си е моята страна.
Най-футболната от всички...
- Да, родината ми е толкова отворена към света, хората я обожават, искат да я опознават, не само по отношение на футбола. Аз не съм характер, който се затваря у дома и това личи от кариерата ми. Искам да опознавам различни страни и различни общества, за да съм професионално удовлетворен, избираш правилните места, за да развиваш професията си. Това е много, много позитивно за мен, общувам с различни личности, които са се развивали в различна среда. На ниво език също е много обогатяващо.
Имате типичен кастилски акцент.
- Да, би било проблем, ако нямах този акцент (смее се). Аз съмо от Валядолид.
Познала съм, това си е най-най-център на Испания...
- Да, казват, че на това място се говори най-чистият испански език.
Разкажете за родителите си, за семейството, от което произхождате.
- Моето семейство е "средно" - родители и една сестра. Майка ми и баща ми са пенсионери, живеят във Валядолид, надявам се да бъдат здрави още дълго.
Каква бе първата ви реакция, когато разбрахте за интереса от български отбор към вас?
- Не може да се обобщава - когато ти правят предложение от Италия например или от Португалия и прочие. В случая говорим за Левски - отбор с голяма история, спечелил толкова много титли, с име и ниво на футболния пазар, така че е много важно да се разглежда контекстът. В този случай ставаше дума не за кой да е клуб. Имах разговори със собственика, с управленския екип и останах с усещането, че наистина ме искат, вдъхнаха ми доверие. В крайна сметка прецених, че това е правилният контекст, за да продължа да се развивам в професията.
Вие сте млад треньор...
- Вече не толкова, на 43 години съм...
Но вече имате сериозен опит и визитка. Мнозина смятат, че да поемете отбор от българската Първа лига е крачка назад...
- Уважавам всички мнения, но аз съм в съгласие със себе си. Не е нито крачка назад, нито напред. А крачката, която трябваше да направя в момента. През миналото лято имах опции да подпиша договор в родината ми, но прецених, че е по-добре да изчакам. И така се случиха нещата с Левски. Аз не правя нещо в живота, за да се харесвам или не на хората, а за да се чувствам спокоен със самия себе си.
Очевидно нямате проблем с трудностите, които клубът изпитва в последно време. Как се разграничавате от тези въпроси, които са много важни за Левски?
- В какъв смисъл проблеми?
В спортен смисъл - отборът дълго време не е ставал шампион, имаше финансови трудности...
- Не мисля за такива неща, защото не виждам никакви признаци или доказателства. От първия ми ден тук опитът ми е много положителен, привържениците са щастливи, аз се чувствам добре с играчите, с управленския екип. Дори хората на улицата са много уважителни, оценяват високо какво се върши. Не мога да оценявам проблеми от миналото, а само онова, което съм видял от първия ми тук и го споделих току-що.
Вероятно не знаете, но България няма футболист в Топ 5 на първенствата на Европа. От работата си тук разбрахте ли какво липсва на нашите играчи, за да са на по-високо ниво?
- Вижте, не съм някой, който да оценява. Да, треньор съм, а не в позиция да обяснявам проблеми. България е много интересна страна, тя е в процес на еволюция, на израстване във всички аспекти. Конкретно във футбола също има капацитет за израстване и подобряване, особено по отношение на базата. С повече инфраструктура клубовете ще могат да развиват по-добре младите таланти и с течение на времето те да стигат до първите отбори и до националната селекция.
Изправял сте се срещу едни от най-големите треньори на съвременния футбол, а някои и сте побеждавал, като например Унай Емери. Какво изпитвахте при съперничеството срещу Карло Анчелоти, Почетино, Аморим... Кой е вашият фаворит?
- Аз винаги се концентрирам върху мача и върху моя отбор. За мен е все едно дали има 80 хиляди на трибуните, или две хиляди. Амбицията и мотивацията ми са еднакви. Разбира се, предпочитам колкото може повече хора и повече страст. Защото самият аз съм такъв тип човек. Но с толкова години в професията тези неща вече не ми влияят толкова. Най-вече ме вълнува моят отбор, да тренираме добре, да сме щастливи всеки ден, да се състезаваме добре.
Вашето образование е специално за треньор. Има отлични футболисти, които стават слаби треньори и обратното... Как вие виждате тези ситуации?
- Винаги този един и същи въпрос...
Но това е основен въпрос, кое е необходимото качество за треньора?
- Зависи от всеки отделен човек. Няма двама души еднакви в света. Всеки има свой начин да се развива в професията. Най-вече е необходимо уважение. Аз уважавам всички треньори и би ми било приятно, ако и те ме уважават. Мисля, че не е толкова важно дали треньорът преди е бил футболист, или играч от най-високото равнище. Що се отнася до подготовката в професията, тя навсякъде е една и съща, УЕФА има еднакви лицензи за всички. Разбира се, всеки се развива със своите притеснения, отдаденост и по различен начин.
Коя е личната ви цел?
- Да съм щастлив всеки ден.
И в професията?
- Абсолютно. Да съм здрав и щастлив всеки ден.
Всеки ден, на терена, на тренировка...
- Да си щастлив 365 дни в годината - това няма как да е възможно. Но трябва да опитваме да сме позитивни, да оценяваме това, което имаме, да опитваме да сме по-добри, да се учим от всичко и от всички. Това е жизнена философия, професионална също. Да мога да се радвам на семейството, на приятелите ми, на хората около мен.
Нека да погледнем към Левски. От какви футболисти се нуждае отборът, за да се качи едно ниво по-високо?
- Очевидно няма да влизам в оценки, защото маниерът ми на работа е да се постигат цели ден след ден и седмица след седмица. Сега съм концентриран върху предстоящия мач с Ботев Пловдив в края на седмицата, камо ли да мисля за след два-три месеца.
Тогава вашият коментар за отбора ви в момента?
- Доволен съм от играчите ми, от нивото им на участие, на ангажираност, поведението им. Към момента сме отбор, който е взел най-много точки в първенството. Играчите имат много високо ниво на ангажираност и във възможностите, които имаме, съм длъжен да извлека най-добрата им версия.
Какво мислите за следващия съперник, Ботев Пловдив - исторически съперник на Левски? Стадионът отново ще е пълен...
- Трябва да се изправим в този двубой със скромност. Знаем, че те идват с една динамика, така да се каже, малко разклатена. Но определено имат добър състав и не можем да забравим, че са печелили купата, а този сезон са четвърти, засега. Имат много интересна селекция. Затова трябва да сме отговорни, отдадени, с много високо ниво на концентрация, ще играем вкъщи и ще опитаме да направим интересен мач. С уважение към противника и повтарям, със скромност, защото това е отбор с добър потенциал. Ще направим всичко възможно, за да останат трите точки при нас.
