днес, 09:00
ЦСКА отново започва сезона с познатата тревожна картина. Липсата на победи, обърканият състав и освиркванията от трибуните говорят ясно за състоянието на клуба. Това обаче не е нещо ново, а ситуация, с която привържениците сякаш вече са свикнали.
За трета поредна година началото е колебливо. През 2022 година преходът между Илич и Ел Маестро бе белязан от хаос. Миналия сезон Томислав Стипич остана начело едва пет кръга, преди да бъде сменен от Александър Томаш. Сега сценарият с Душан Керкез подозрително напомня за предишните.
Треньорът е нов и завари труден момент. Сам призна, че не може да постигне добри резултати без нужните футболисти. Даде шанс на всички, разчиташе на юноши, очаква нови попълнения. В това отношение заслужава разбиране.
Но колко време още ще се чака така наречената "светлина в тунела", докато отборът продължава да трупа разочарования?
Отговорността не е само негова, а преди всичко на ръководството, което носи вина за слабата селекция и забавените решения. След три кръга ЦСКА има едва две точки.
Това е най-слабият старт от повече от десетилетие. Отново се чуват познатите обяснения за "изграждане на състав", "строеж на стадион" и "дългосрочен проект". Привържениците обаче искат не обещания, а резултати, стабилност и характер.
Настоящият състав е непълен, а някои от новите футболисти дори не са готови за игра. Срещу Локомотив Пловдив Керкез трябваше да започне с 17-годишен юноша в халфовата линия.
Междувременно капитанът Лиъм Купър бе освободен само след два мача - поредно прибързано и скъпо решение, което не носи дългосрочна стойност.
Отговорността за такива грешки не може да бъде прехвърляна на треньора, особено когато той не е отговарял за привличането на играчите.
Въпроси има и около спортния директор Пауло Нога. Ако наистина получава 45 хиляди евро месечно, а ЦСКА започва сезона без пълноценен състав, обясненията са наложителни. Дали той ще бъде освободен, или отново ще се прехвърли вината на треньора, предстои да разберем. Но е видно, че липсват ясна визия и авторитет в управлението.
Когато клуб с амбиции три години подред започва с подобни резултати, причините не са в лошия късмет, а в организационните пропуски. Проблемът е в ръководството, което реагира бавно, сменя треньори без план и отлага решаването на ключови въпроси.
Нито проектите, нито строежите ще оправдаят липсата на посока.
Привържениците заслужават не само обяснения, а и конкретни действия. В противен случай тунелът, в който ЦСКА се намира, ще продължи да се вие още дълго, а светлината в края му ще остане далечна.
