днес, 07:17
Момчил Цветанов е един от най-титулуваните действащи футболисти в родното първенство. Той е двукратен шампион на България и 6 пъти носител на Купата. Единственият играч, който е печелил втория по значимост трофей с четири различни тима - Литекс, ЦСКА, Локомотив (Пловдив) и Славия. В момента защитава цветовете на Крумовград и е на подготовка в турския курорт Белек, където говори специално за колегите от "Спортал":
"Такъв тайминг, какъвто уцелихме ние, много трудно може да се случи. Точно заминахме и заваля сняг в България. Хубаво е, че сме в същия хотел и на същите терени от миналата година. Условията са прекрасни и позволяват да се изпълни това, което е запланувано като тренировки. Адмирации за хората, които са организирали този лагер.
В движение ще правим нов отбор. Тръгнаха си изключително много важни и ключови футболисти. Тук е моментът да се напаснем, новите да разберат стратегията, която изповядваме, начинът на игра. Това, което е запланувано от старши треньора. Да могат да смелят информацията по най-бързия начин, защото нямаме време. Първенството чука на вратата. Ние сме в такава позиция, в която трябва да взимаме точки, а не да играем красив футбол.
За мен това беше супер нелогично Левски да махне Генчев. След пет поредни победи да си махнеш треньора! Да си на второ място, да продължаваш за Купата на България и да си махнеш треньора, а да дойде супер непознат треньор, който няма абсолютно никакви успехи. Това си е тяхна политика, но за мен, чисто мое мнение е, че Генчев трябваше да остане още поне година-година и половина. Да, феновете на Левски може би искат да побеждават с по 4-5 гола, да играят атрактивен футбол и да създават по 100 положения, но за мен е по-важно да бъдеш прагматичен, да печелиш мачовете и да вървиш напред в това, което шефовете са ти поставили като цел. За мен това винаги е било важно. Да не давам примери с Моуриньо. Играеше по-затворен и непривлекателен футбол за страничния зрител, но пък отборите му винаги печелиха и стигаха финали. Трябва да печелиш точки и да продължаваш да бъдеш в подножието за титлата, колкото и трудно да е срещу Лудогорец.
Много труден въпрос. Г-н Ганчев ми е дал път във футбола. На него дължа адски много, но пък дължа адски много и на г-н Крушарски, и на г-н Акрапович, които ме преоткриха като футболист.
В България много обичаме да омаловажаваме труда на някой. Не можем да вникнем и погледнем кога един отбор е направил нещо хубаво и да му кажем "браво". Защото това е много трудно. Българите като нация имаме повече скептизъм и негативизъм. Не сме отворени. Нямаме добри сърца, което най-много ме боли. Не може да омаловажиш труда на някой, който е стигнал до финал, да го е спечелил и да кажеш "ама как го спечели". Това не го разбирам. По един съвсем достоен начин отбор от "В" група, с футболисти, които повечето не бяха познати на българската сцена, направихме така, че ЦСКА спечели купата и обединихме една армейска общност. Това беше изключително важно".
