26-01-2023, 13:36
Изграждането на собствени кадри, които след време да се превърнат в клубни легенди, е стратегия, към която се придържат всички уважаващи себе си футболни отбори. Философията за развитие леко се трансформира, когато я съпоставим със случващото се в България. Тук Академията трябва да произвежда качествени играчи, които след време да бъдат трансферирани за добри пари, а с полученото да се "преживява" до следващата доходоносна сделка.
От доста време по този път гледа да върви и Левски. "Сините" са основният "производител" на млади футболисти у нас. Голяма бройка от селекциите в Първа и Втора лига притежават поне по един играч, обучен на "Герена", други са в чужбина, а най-добрите се борят за своето място в първия тим на столичния гранд.
Музата за написването на този текст са именно те. Младите левскари, от които хем никой не очаква нищо, хем всички се надяват да блеснат с уникален талант и качество. Точно затова е време да направим моментен анализ на "сините" младоци и техните реални шансове да направят нещо значимо в клуба.
Вратарската традиция
Постът №1 в Левски винаги е бил малко по-специален за феновете. Под рамката са се подвизавали много рожби на "синята" Академия, които след години са се превръщали и клубни легенди. Фамилия Михайлови, Димитър Иванков и т.н са само прашинка от цялата вратарска вселена на "Герена".
Към този момент от Левски доволно потриват ръце, защото на този пост имат "бижу" като Пламен Андреев. 18-годишният страж вече увековечи името си, след като имаше огромен принос за спечелването на дългоочакван трофей - Купата на България през 2022 година. При това го направи с капитанската лента, удържайки и на огромното напрежение в мачове срещу Лудогорец и ЦСКА. Постепенно Пламен измести от титулярната позиция друга "синя" рожба - Николай Михайлов и всеки изминал кръг демонстрира израстване в своето представяне. Вярно е, грешките на растежа ги има, но редом с тях пристигат и доходоносни оферти за неговите права. За момента Андреев е един от малкото таланти, за които може да се каже, че освен отлична кариера в Левски, могат да си осигурят и доста добър трансфер в реномиран европейски отбор.
Негови алтернативи са други младоци Йоан Загоров и Иван Андонов. Първият се задоволява с ролята на трети вратар и същевременно с това пази за дубъла. Някои специалисти твърдят, че дори има по-добри качества от тези на Пламен Андреев, но във вратарската позиция съдбата е такава, че понякога дълго време трябва да дочакаш своя шанс. Иван Андонов прекара известно време в Академията на Фиорентина, а на няколко пъти дори беше на резервната скамейка на тосканци за мачовете им в Серия "А". Въпреки добрите отзиви кариерата на Ботуша не продължи, а сега сякаш се върна крачка назад в развитието си, играейки мачове в Трета лига. За него най-добре ще е отново да намери пътя извън България, за да довърши започнатото в професионален план. С оглед и конкуренцията в Левски, на "Герена" е малко вероятно нещата да му се получат.
Бекове има, централните защитници липсват
Вече от доста години защитата сякаш е най-слабото звено от мъжкия тим на Левски. Дори и специалист като Станимир Стоилов трудно се справя с непредизвиканите грешки в отбрана, които често водят и до негативните резултати на "сините".
Помощ не идва и от ДЮШ, като Академията се "отчита" с няколко флангови бранителя и дотам... Няма как да не похвалим Патирк-Габриел Галчев, за когото може да се каже, че плавно премина от юношески към мъжки футбол. Един от малкото, които защитиха с игра сериозните очаквания към себе си. По неволя му се наложи да бъде преквалифициран от крило в бек, но съвременните стандарти на футбола изискват подобна поливалентност. Галчев е един от играчите с най-добро центриране в efbet Лига, а за тези мои думи говорят и добрия му брой асистенции за столичния гранд. В момента води битка с Цунами и Жереми Петрис за титулярното място, като тя е повече от ползотворна за играч с неговите качества. Бъдете сигурни, че скоро ще я спечели...
Но Папи е единственият светъл лъч, проблясващ от Академията. От Деян Иванов и Георги Александров, нека включим и Томислав Папазов, няма дори юноша, който да загатне за нещо повече. Централните защитници определено са кът, а това кара ръководството на първия тим да търси алтернативата в чуждестранни футболисти, изискващи и далеч по-високо финансово възнаграждение.
Далеч повече се очаква от един Денис Динев, например, който дори бе пратен да трупа стаж във Втора лига. За момента играе на приливи и отливи в дубъла, но по-скоро ще бъде изненада, ако успее да пробие в първия тим.
На лагер с Левски в Дубай са Дейвид Михалев и Александър Божилов. И двамата обаче също действат по фланговете. От наблюденията върху двамата, Божилов е идея напред в своето футболно развитие. Доста е активен и във фаза атака, което със сигурност попада в полезрението на Стоилов и неговия треньорски щаб. Михалев все още изпитва леко притеснение от досега с мъжкия футбол. Позиционирането му без топка може да бъде малко по-акуратно.
Някой трябва да оправдае очакванията в халфовата линия...
Полузащитата е зоната, където Левски най-често решава да рискува с юноши от своята школа. Доказателствата през годините не са едно и две на брой. Пример за младоците към този момент е Анди Краев, който след кратко странстване се завърна на "Герена" и вече е водещ футболист на софийския тим. Не спира да се говори и за негов потенциален трансфер зад граница, при това за доста доходоносна сума.
Надежди за сериозна роля в Левски се възлагат най-вече на Асен Митков и Антоан Стоянов. Двамата крачат заедно към утвърждаване в мъжкия тим, ала все още не могат да преминат отвъд хоризонта на очакванията, с които определено са натоварени. Но хората са длъжни да имат такива, когато вече са загатвали за класа "далеч над средното ниво". Лично за мен, случаят с Асен Митков е малко по-притеснителен. Измина време, а талантливият халф получи доста шансове за изява при мъжете. Естествено, имаше своите върхове и спадове, а доказателство за доверието на Стоилов към него беше дадената решителна дузпа срещу Лудогорец. И не пропуснатият наказателен удар е индикация, че нещо не е наред, по-скоро непрестанното ротиране на позицията му по терена. Подобно на Марин Петков и на него му се търси онази позиция, която да отговаря най-добре на качествата му.
Антоан Стоянов не може да се похвали с толкова на брой игрови минути за първия тим. Халфът върви по трудния път, калявайки се с мачовете във "В" група. Въпреки комфорта, който им се създава от треньори, съотборници, фенове и медии, едва ли дуото ще се очаква да "цъфне" още дълго време. В най-добрия случай имат максимум година, за да направят своята силна заявка, иначе ще ги видим с цветовете на други отбори, надяващите отново някога да получат шанс за изява на "Герена".
Скоро надеждите към Митков и Стоянов могат да се прехвърлят към Калоян Стрински. Полузащитникът е втори по изиграни минути за дублиращия състав през есента - 1154. За толкова игрово време той отбеляза четири гола и получи пет жълти картона, което обуславя и важната му роля в тора да приключва още в зародиш офанзивните акции на съперника. Притежава необходимото самочувствие, а през пролетта ще получава повече възможности за тренировки под ръководството на Станимир Стоилов.
Юношите в атака?
Изрично в този абзац не се включва името на Марин Петков, тъй като въпросният вече е напълно реализиран в първия тим, а с представянето си може единствено да бъде добрият пример за всички от ДЮШ.
Незадоволително е представянето на младите левскари и в атака. През есента част от тях получиха страхотния шанс да се възползват от контузията на Билал Бари и да "захапят" при мъжете. Естествено моментът не беше много подходящ, най-вече заради напрежението, което съпътстваше Левски заради негативните резултати.
Дори и така, достойни за възрастта си качества демонстрира Борислав Рупанов. Нападателят, макар и с още крехка физика, се бореше като здраво с опитните бранители в efbet Лига. Започна като титуляр срещу Спартак (Варна), а имаше и епизодични изяви срещу Черно море, ФК ЦСКА 1948 и Славия. Някои футболисти и на 30 години не са готови да водят левскарската атака, пък камо ли момче на 18 години. Вървят спекулации относно преотстъпването му на тим от Втора лига, което донякъде е добра идея, ако Левски наистина иска да инвестира в бъдещото му ангажиране като №9.
Преслав Бачев е един от младоците, който още в доста ранна възраст получи шанс да се покаже в мъжкия футбол. Записа общо 5 минути, за които може да смятаме, че по-скоро са били с окуражаваща стойност. Развитието му върви в правилната посока, а това, че беше предпочетен пред много други, за да отиде на лагер с първия тим в Дубай, подсказва, че Стоилов май има точната визия за бъдещето на 16-годишния талант.
А говорейки за младите нападатели от школата на Левски, едно име впечатлява както с екзотика, така и с впечатляваща статистика. Става въпрос за 14-годишния Стивън Жерард Гаоте. Офанзивният футболист играе за U14, U15 и U16, като за 43 мача е отбелязал 40 гола! Вече е и юношески национал на България, а мнозина му предричат бляскаво бъдеще, при това не чак толкова далечно, с екипа на мъжкия тим на Левски.
Може да играе като дясно крило и централен нападател, а неговото най-силно оръжия е бързината му. Стивън определено знае как и да се промотира, тъй като създава видео съдържание в Ютуб, където подробно запознава своите абонати с развитието на футболната му кариера.
