07-12-2022, 12:59
Календарната година отминава, а с това настъпва времето за традиционните равносметки. За Левски 2022 година беше низ от възходи и падения, като въпреки поделеното надмощие, позитивизмът в клуба надделява. Най-вече заради спечелената Купата на България, която дълго време беше очаквана от всички асоцииращи се със столичния гранд. Отстрани се и гръцкият колос ПАОК, който има в пъти по-голям бюджет дори от хегемона у нас Лудогорец. На няколко пъти с красива игра биваха побеждавани и "орлите", и големия съперник ЦСКА....
Казано накратко, Левски се завърна от мъртвите, за да бъде отново водеща новина във футболния живот на България.
Горчилката настъпи с отпадането от Хамрун Спартанс. Малтийците свалиха на земята селекцията на Стоилов, показвайки ясно, че левскарите има още много какво да учат, пък макар и под ръководството на доказан специалист като Мъри.
Най-тежки се оказаха последните два месеца за отбора от стадион "Георги Аспарухов". Отборът влезе в серия без шампионатна победа, която го изхвърли категорично от борбата за титлата. Отпадането за Купата на България пък дойде някак логично с оглед уроците, които "сините" не успяха да си вземат през тези 60 дни без триумф.
Зимната пауза може би идва в подходящ момент. Футболистите на Левски изглежда се пренаситиха емоционално, а дори и спортно-технически. Няма го онзи хъс отпреди шест месеца, когато отборът изглеждаше като едно цяло и без никакъв проблем можеше да се справи с всеки един тим у нас.
Дори и ентусиазмът на феновете да не стихва, някак си всички се примириха, че и този път няма да стане. Особено в осминафинала срещу Лудогорец за Купата, където и от самолет си личеше, че едва няколко души в "синьо" имаха "глад" за победа. Всички останали убиваха номера, категорично! Нямаше ги и лидерите. Един Ивелин Попов, например. Поправете ме ако грешка, но дори и да има треньорско нареждане Кордоба да бие дузпата, трябва ли панамецът да обира калая, а футболист с реномето на Попето да гледа отстрани вместо да се нагърби. Без значение от пропуска му срещу Славия седмици по-рано. Мнението ми е, че именно лидерите подведоха най-много през тези тежки месеци, а колективната липса на отговорност захвърли отбора в средняшкото блато.
Дано и бразилците получат своя "рефреш". Латиноамериканците са с по-емоционален натюрел, а това че година не се прибираха в своята родина оказа негативен ефект върху Уелтън, Цунами и Роналдо. Видно е, че когато тримата са във форма и настроение, Левски върви напред със стремглави темпове.
Упорито през зимата трябва да тренират и младите. Пламен Андреев доказа качествата си и вече никой не го брои за "онова малко момченце на вратата". Капитанът обаче се нуждае от опит и още тренировки, за да отработи някои игрови ситуации, при които определено можеше да се намеси по-добре през есента. Асен Митков пък не оправдава нито един шанс, когато получи доверие от Стоилов. Халфът има самочувствие и психика, но за момента не е направил крачка напред в своето футболно развитие.
Като добра може да се определи и новината за предстоящата раздяла с Абдулахи Шеху и Нейтън Олдър. Въпросните се превръщат в едни от малкото трансферни издънки на Стоилов, а към тях може да прибавим и Анте Блажевич, който все още се води футболист на Левски. Първите двама някак си дойдоха насила в клуба, просто защото трябваше да се вземе някой. Традиционният скаутинг липсваше, а от това най-губещ се оказа кадровият потенциал, с който разполагаше Стоилов. Докато документални пречки не позволиха на Олдър дори да се обиграва в дубъла, то Шеху имаше достатъчно шансове да се наложи в първия тим. Игра като централен бранител, бек, опорен халф, но ефектът от неговата поливалентност не помогна за израстването на отбора. С оглед и на заплата в размер на 9000 евро, нигериецът определено можеше да се представи далеч по-добре.
Хубавото е, че всичко това са аспекти от футболната игра, които с много работа и целенасоченост, могат да бъдат коригирани още по време на дългия лагер в Дубай през зимата.
А сега е време за възход! Може и да се отрича, но скоро "синята" общност ще разбере, че "Юнайтед груп" в лицето на дъщерната си компания "Спорт Републик", е новият мажоритарен собственик на Левски. А с това се очакват множество промени, при това все добри. Изцяло нов стадион, европейски начин на управление и изчистване на старите задължения. Звучи като в приказките, но наистина се случва. При това в България! Левски може би ще бъде единственият клуб до този момент, който ще се управлява по образец от Запад. Дано се окаже приложим и успехите да не закъснеят.
Разочарованието отново трябва да отстъпи място на смелите мечти и радостта от победите.
И така 2022 завършва с нотки на оптимизъм за Левски, като основите на нещо ново и по-добро трябва да бъдат положени през 2023-а. Да видим!
