31-07-2021, 08:50
Пламен Андреев дебютира на вратарския пост на Левски едва на 16 години. В края на миналия сезон, той се появи като смяна на Николай Михайлов, а в първия кръг на настоящата кампания беше титуляр срещу Славия. Андреев е кадър на ДЮШ на "сините", където през миналия сезон пази за U17. С оглед на вратарската криза в Левски, на 16-годишния талант се падна огромната отговорност да играе във всички контроли по време на подготовката, а след това и срещу Славия в първия кръг. Пламен Андреев даде първото интервю в кариерата си пред ТОПСПОРТ, в което обясни как оценява представянето си до момента, какви съвети получава и даде мнение на други въпроси.
Пламене, беше титуляр за Левски в първия кръг срещу Славия. Как оценяваш представянето си? Беше ли притеснен?
- Треньорите са тези, които трябва да оценят представянето ми. Удовлетворен съм, че не допуснах грешки, които да повлияят на резултата и да ощетят отбора. Вероятно за това повлия и факта, че бях изключително спокоен по време на мача, за което съм изключително благодарен на треньорите и съотборниците ми, които ми вдъхнаха увереност, и на публиката, която ме подкрепяше през целия мач.
Дебютира срещу Черно море в края на миналия сезон. Какво е чувството само на 16 години да застанеш на вратата на Левски?
- Чувството беше невероятно. Левски е като религия в нашето семейство и винаги съм подхождал със страхопочитание към синята фланелка. За мен е сбъднат сън да пазя на вратата на любимия ми отбор. Същевременно е голяма отговорност и постоянно се стремя да се адаптирам психически за нея.
Подкрепиха ли те съотборниците и какви съвети ти дадоха?
- Получавам постоянно подкрепа от съотборниците ми - на тренировки и на мачове. Казват ми да съм спокоен, да не поемам излишни рискове и всичко ще е наред.
На какво те учи Николай Михайлов?
- Изключително много уважавам Ники Михайлов. Той също е продукт на школата на Левски и на практика аз вървя по неговите стъпки. Ники винаги се стреми да ме успокои и да ми придаде увереност, за да мога да покажа най-доброто, на което съм способен. Дава ми насоки, които ми показват различна гледна точка от моята и това ми помага да се развивам.
Пази във всичките контроли. Натрупа ли повече самочувствие?
- С всеки мач, който съм на вратата на мъжкия отбор, трупам самочувствие, но в никакъв случай не се главозамайвам. Наясно съм, че имам още много да развивам качествата си, за да постигна високите цели, които си поставям.
Ти си рожба на "синята" школа. Откога си в нея и как се стигна до преминаването ти?
- Винаги съм обичал футбола и като малък исках просто да играя. Не съм имал въобще планове да ставам професионален футболист. Нашите ме записаха в Ботев 57, тъй като тази школа е най-близо до дома ми. Преди около 3 години от Левски се свързаха с мен и семейството ми. Естествено, приехме веднага да премина на Герена, тъй като у дома всички са фенове на Левски.
Кои са най-важните уроци, които научи в ДЮШ?
- В школата на Левски изградих много личностни качества, които ми помагат като цяло в живота. Станах много по-дисциплиниран, организиран, издръжлив. Научих се да работя много добре и в екип, тъй като отборът е над всичко. А с оглед на поста, на който играя, развих и лидерски качества. Все пак често се налага да давам насоки на цялата защита пред мен.
Какви трудности изпита ти в прехода от юношески към мъжки футбол? Много специалисти казват, че точно там се къса нишката.
- Главните трудности при мен бяха смяната на хората, с които съм работил много време и първите два месеца ми беше трудно да ги преодолея. С течение на времето свикнах и с новите ми съотборници, които през цялото време ми помагаха с това да се чувствам като у дома си.
С оглед на тежкото положение в Левски, юношите излязохте на преден план и ви се даде шанс. Пораснахте ли по-бързо така?
- Изключително съм благодарен за този шанс и се надявам тази приемственост между школата и първия отбор да продължи и в следващите години. Това е ДНК-то на Левски. На мача със Славия се видя, че и феновете го оценяват и проявяват търпение, дори когато отборът губи.
Смяташ ли, че положението в Левски се оправя и има ли повече спокойствие в съблекалнята?
- Аз тренирам с първия отбор от началото на годината и нямам впечатления как е било преди това, но определено мога да кажа, че в момента в съблекалнята има нужното спокойствие и колективът е страхотен.
Кой е идолът ти от вратарите?
- Мануел Нойер! Харесвам го заради неговото спокойствие и самочувствието, с което играе.
Какво ще си пожелаеш оттук нататък?
- Най-вече си пожелавам да съм здрав, както и моите близки хора и съотборниците ми. Вярвам, че Левски е на прав път и е нужно само малко време, за да се балансира отборът и да покаже качествата си. Аз поне ще дам всичко от себе си, за да бъда на нивото, на което трябва да бъде човекът, който стои на вратата на най-обичания клуб в България.
