07-08-2023, 17:33
Казват, че нетърпението е порок на младостта. Макар и прехвърлил тридесетте, което значи, че вече блажено трябва да плувам в морето на спокойствието, някак си все ми трепваше под лъжичката, гледайки стартовите мачове на Левски за новия сезон.
Искаше ми се да ги охуля при поражението от ФК ЦСКА 1948, но и да ги похваля за последвалите победи... Избрах обаче изчаквателната позиция.
Искате или не, дадената ми трибуна позволява да споделя мнението си за представянето на отбора през този месец. Точният момент сякаш настъпи. Лайтмотивът, около който ще бъде структуриран този текст е следният: Трудно е да си Ники Костов - треньорът на Левски, от когото очакват и всичко, и нищо!
Мнозина бяха изненадани от избора на специалиста за наставник на "сините". С оглед и на неуспешния му първи престой на "Герена", някои предрекоха тотален провал. Това все още може да се случи, но по-скоро Костов печели повече нови поддръжници с работата си, отколкото още врагове.
Опитният специалист сякаш е като самотно дърво в средата на бойното поле, което понася удари от двата враждуващи фронта. Без вина се оказа виновен за това, че видиш ли ти, дръзна да замени Станимир Стоилов!
Ако печели, наследил е готов отбор, губи ли - некадърен е и послушко на настоящото ръководство. Ясно е, че "Евала" трудно някой ще му каже, но пък с държанието си се опитва да се дистанцира еднакво от разпалилия се идеологичен проблем на "Георги Аспарухов".
Честно казано, не разбирам "Стоиловистите" и непрестанната мантра за завръщането на Мъри. Окей, ясно е, че Станимир Стоилов е желан от всички на "Герена", но по една или друга причина, в момента е невъзможно да го видим отново на "синия" стадион. Трябва ли обаче неговият наследник да страда и да се омаловажава дори и малкото постигнато от него? Подкрепящите Сираков пък превръщат Костов в гений край тъчлинията, който изведнъж вдигнал класата на отбора, накарал го да играе "тики-така" футбол.
Точно затова е трудно да си Ники Костов в Левски, тъй като никой не може да го оцени по обективен начин. "Всеки сам си преценя" от своята собствена камбанария.
А какво виждам аз?
Плюсовете - отборът наистина играе приятен за окото футбол. В края на изминалия сезон "сините" сякаш бяха загубили пламъка в изявите си на терена, но сега отново виждаме един офанзивен и агресивен Левски. Новата тактика превърна отбора в доминиращ, най-вече във вражеската третина. Смело мога да заявя, че нямаше официален мач до този момент, през който "сините" да бяха надиграни. Нито тактически, нито физически!
Хубаво е хората да са различни, защото ако Костов мислеше като Стоилов, да кажем, Джавад Ел Джемили щеше все още да е ротационен футболист, подвизаващ се главно по крилото. Видяхме обаче, че юношата на Еспаньол е много повече от това и "Мистър Шоутайм" започва да демонстрира своя голям потенциал. Шанс получава и Марин Петков, за когото си е жив грях, че стои на резервната скамейка. Игрови възход, макар и наложен по неволя, виждаме и при Кристиан Димитров.
Не бих казал, че е чак такава заслуга на треньора, но Левски вече разполага с отбор, който може да бъде моделиран при нужда. Имаш Нани Стефанов, Попето, Марин Петков, Фадига, Галчев в резерв... Съставът вече има този баланс, който би му помогна да е конкурентен на отборите както в efbet Лига, така и в евротурнирите.
Ако е искан лично от Костов, новото попълнение Дарлан се очертава да бъде истинска находка. Представянето му срещу Локомотив (Пд) само открехна вратата за това колко класен футболист пристига в Левски. Благодарение на своите сънародници, опорният халф може още по-бързо да достигне до своя максимум, но дори и на 40%, снощи видяхме полузащитник, който ще се нагърби да "дирижира" движението на топката между защитата и нападението.
А сега минусите - Левски може и да играе приятен за окото футбол, но загуби и двата си важни мача от първенството. Домакинско поражение от ФК ЦСКА 1948, след обрат, и загуба от Локо (Пд), не се показател за отбор, който се бори за "титлата и първото място". Дори и изразителни, победите над Ботев (Пд) и Локо (Сф) неправилно запратиха в облаците някои левскари. Най-малкото, защото и "канари", и "железничари" очевадно са в сериозна игрова криза. Реваншът с Шкупи пък си беше чисто треперене и не ми се мислеше какво може да стане, ако Пламен Андреев не бе направил решителните си спасявания в края на двубоя. Категорично се преекспонира с твърдението, че Левски е в прогрес! А това означава още много работа за Костов и щаба му.
Представянето в отбрана също спадна многозначително след раздялата със Стоилов. "Химията" изчезна, а "сините" вече трудно запазват суха мрежа на домашната сцена.
Самият Костов пък изглежда прекалено влияещ се от ръководството. Само си спомнете какво каза за Ноа Сонко Сундберг, когато не взе участие при гостуването на Ботев (Пд)! Буквално си излъга пред колегите журналисти, за да спаси временно от критики своите шефове. Изобщо стои малко като чуждо тяло на "Герена" и според мен дори и да постигне чудеса с този отбор, едва ли някога ще бъде възприет от "сините" привърженици.
Да го ожали човек Ники Костов. Къде разбран, къде - не, той продължава да води своята битка на "Герена". Борба за личното му его и просперитета на един раздиран от проблеми клуб. Строгото му изражение излъчва решителност и максимална концентрация. Но, ако можеше да погледнем в душата му...
Там със сигурност го има съревнованието с Мъри, страхът от фенското неодобрение, та дори и уволнение..
Така че нека съдим Костов по резултатите. Тепърва той ще пише новата си история на "Герена". А в нея, бъдете убедени, ще има и добро, и лошо! Просто такава е съдбата на всеки един, заел се с тежката задача да бъде предводител на отбор от ранга на Левски.
Просто безгрешни няма - та дори те да се казват Стоилов или Сираков...
